Намръщената му гримаса се превърна в заплашителен гняв.
— Нека оставим това, Ариел.
— Не! — твърдо рече тя. — Тази магия беше предназначена за мен и имам право да знам какво е представлявала. А сега, моля те, разкажи ми какво се случи.
Лусиен се отблъсна от вратата и устремно се насочи към коридора, водещ към кухнята, без да обърне внимание на думите й. Ариел побърза да го последва. Беше изминал половината път, преди да успее да го застигне. Хвана го за ръката и го дръпна.
Когато Лусиен се обърна и я изгледа свирепо, Ариел въздъхна. Очевидно желанието му беше някой да го предизвика, но тя нямаше намерение да му дава повод.
— Моля те, Лусиен, разкажи ми за магията.
— Казах ти, да оставим тази история настрана — повтори той.
Ариел поклати глава.
— Съжалявам, но не мога. Единственият начин да се защитавам е като знам какво ме заплашва.
— Добре! — избухна Лусиен и стресна Ариел. — Щом искаш кървави подробности, ще ги имаш. Гейлън не се е задоволил просто да направи магия, която щеше да те увлече по него. С други думи той не е искал само да го обожаваш. Искал е да притежава душата ти!
Отначало Ариел го загледа учудено. За какво говореше той? Но след това думите започнаха да достигат до разума й и тогава пред нея се появи образа на Арманд с безжизнени очи.
— О, Боже, нима това е сторил с брат ми? Откраднал му е душата? — като сграбчи реверите на ризата на Лусиен, тя впи поглед в него, тя заговори с яростна настойчивост: — Трябва да го спасим, Лусиен, трябва!
Лусиен я зяпна с отворена уста. Току-що й бе казал, че душата й — същината на личността й — е в смъртна опасност, а тя се безпокоеше за брат си! Нима изобщо нямаше инстинкт за самосъхранение?
Разбира се, че имаше, но той бе изтикан на заден план от любовта към брат й.
— Моля те, Лусиен! Трябва да го спасим!
— Не мога да направя нищо, ако Гейлън владее душата на брат ти — извинително рече той. — Гейлън използва Старите магии, а аз не съм обучен да се боря с тях. Едва успях да унищожа демона.
— Но все пак го унищожи — възрази Ариел, отказвайки да повярва, че Лусиен не е в състояние да помогне на Арманд. Той беше магьосник. Можеше да прави всичко. — Какво ти трябва, за да победиш Гейлън? Кристалът? Това е, нали? Трябва ти кристала.
Пусна ризата му и свали синджира от шията си. Подаде му кристала с думите:
— Ето. Твой е. Извинявай, че не ти го върнах. Имаш пълното основание да ми се сърдиш. Но не можеш просто така да обърнеш гръб на брат им, само защото съм те ядосала. Той има нужда от теб. Моля те!
Макар Лусиен да знаеше, че трябва да вземе кристала, не вдигна ръка към него. Ариел му го даваше от отчаяние и ако го приемеше, тя щеше да остане с убеждението, че му дава нужната сила, с която да победи Гейлън.
Като въздъхна тежко, той взе кристала от ръката й и го постави обратно на шията й, повтаряйки отново:
— Ариел, току-що ти обясних, че не съм обучен да се боря с магиите, които използва Гейлън. Кристалът няма да промени нищо.
— Разбира се, че ще промени! — възкликна тя с глас, клонящ към истерия. — Той ти помогна да победиш демона.
Лусиен поклати глава.
— Не аз унищожих демона. Унищожи го ти или по-точно любовта към брат ти.
Ариел го изгледа объркано и Лусиен обясни:
— За да съществува злото е необходимо потвърждение на реалността му от първата личност, която го вижда. Ако не признаеш съществуването му, то трябва да се върне там, откъдето е дошло. Така че, когато видях демона, аз се съсредоточих върху най-чистата форма на доброто, за която се досещах и която беше любовта към твоя близнак. Това ми позволи да отрека съществуването на демона и по този начин го победих.
— Тогава можеш пак да го направиш — нетърпеливо рече тя. — Помогнало е веднъж, ще помогне и друг път.
Лусиен поклати отрицателно глава.
— Няма, Ариел. Демонът беше все още под формата на магия, така че трябваше да го призная, преди да стане истински. Гейлън не е глупав. Ще разбере как е бил победен демонът. Всеки друг демон, който ще хвърли срещу нас, ще бъде истински, защото той ще потвърди съществуването му още когато го призовава. Единствената ми възможност да го победя е ако ми позволиш...
— Какво да ти позволя? — подкани го Ариел, тъй като Лусиен млъкна изведнъж.
— Повярвай ми, Ариел, предложението е такова, че и двамата няма да искаме да го обсъждаме. Освен това няма гаранции, че ще помогне с нещо.
— Но ти спомена, че това е единствената ни възможност, значи трябва да се възползваме от нея! — възрази тя и отново се вкопчи в реверите му. — Моля те, Лусиен. Ще направя всичко, за да спася брат си. Наистина съм готова на всичко. Само ми кажи какво трябва да направя.
Лусиен наведе глава и срещна умоляващите й, зелени очи. Ариел не лъжеше. Наистина щеше да направи всичко, за да спаси брат си, дори беше готова да рискува душата си. По някаква причина това го разгневи.
— Ти може да си готова на всичко, но не и аз — дрезгаво каза той, като откъсна ръцете й от ризата си и отблъсна Ариел.
— Проклет да си, Лусиен! Ти го изпрати тук, значи грешката е твоя — извика тя с насълзени очи. — Трябва да направиш всичко, на което си способен, за да му помогнеш!
Обвиненията й накараха гнева на Лусиен да избухне в истинска ярост.
— Ариел, брат ти не е малко дете. Не съм го карал насила да идва тук. Дойде по свое желание!
— Но не си му казал истината! — гневно отвърна тя. — Излъгал си го и затова си му задължен. Няма да те оставя да се измъкнеш. А сега ми кажи какво трябва да направя, за да успееш да победиш Гейлън.
— Добре — изръмжа той, като хвана брадичката й с палец и показалец, вдигна лицето й нагоре и я изгледа свирепо. — Единственият начин да победим Гейлън е като използваме силата на твоята любов към брат ти. За тази цел трябва да ти направя любовна магия. Трябва да ми дадеш пълен достъп до мислите и чувствата си — до самата същина на твоята личност. С други думи трябва да ми дадеш душата си. Освен това трябва да ми се отдадеш, а мога да те уверя, че сексуалния ми апетит е голям, а въображението ми — изобретателно.
По бузите й избиха червени петна. Ариел се опита да извърне глава, но Лусиен безмилостно я задържа.
— Освен това трябва да знаеш, че веднъж влязла в сила, магията не може да бъде развалена. Никога няма да можеш да обичаш друг, освен мен, но няма да срещнеш отговор на любовта си, защото аз никога няма да приема една простосмъртна за моя жена. Така че, добре, щом искаш да станеш любовна робиня не на Гейлън, а на мен. Ще се върна в полунощ. Бъди готова в средата на пентаграмата — гола и очакваща!
След това Лусиен изхвърча навън, като затръшна вратата след себе си. Ариел се повлече към камината и се стовари в едното кресло.
„Само се опитваше да ме изплаши“, каза си тя. Беше го подлудила с обвиненията си, че той е виновен за тази каша и сега се опитваше да я накаже. Но въпреки опитите си да отхвърли ултиматума му, дълбоко в себе си Ариел знаеше, че Лусиен бе говорил напълно сериозно.
— О, Боже! — отчаяно прошепна тя. — Какво да правя?
След като пропиля следобеда и вечерта в безплодно търсене на Арманд, Лусиен се прикри сред дърветата, обграждащи кристалната пещера. Беше почти единайсет часа и сборището се събираше за нощната церемония. Не беше сигурен какво точно търси. Може би някакъв признак, който да му подскаже, дали сборището знае, че Гейлън практикува Старите магии. Не че имаше някакво значение. Те бяха обвързани с него, така че не можеха да го спрат, дори да знаеха.
