Алвареш.
Двамата бели убийци бяха хора на Варгас, известен търговец на роби индианци в Перу. Експедицията до дивите области край Укаяли беше много рискована. Помъчих се да отклоня Смуга от това намерение, но той приведе един аргумент, с който ми затвори устата. Каза, че иска да откупи от робство нашите индианци, отвлечени от Путумайо. Ето защо реших да го придружа. Той не се съгласи. Взе нашия служител Уилсън и неколцина индианци от племето субео.
Смуга се добрал до Варгас и го притиснал до стената. Откупил нашите индианци, но двамата убийци, Кабрал и Жозе, о̀време успели да избягат от него. Смуга решил да продължи преследването. Не помогнали увещанията на Уилсън. Смуга му наредил да се върне с нашите индианци на Путумайо. Като видели упорството на Смуга, Уилсън и нашият доверен индианец Хабоку поискали да тръгнат с него. Не се съгласил и те изпълнили заповедта, защото на Смуга и аз дори не съумях да се противопоставя. Смуга си избрал няколко индианци от хората на Варгас и само с метиса Матеу, известния ви вече изменник, тръгнал подир бегълците. Оттогава няма и помен от него.
— Изпращахте ли след това някого при Варгас, за да научите нещо? — попита Томек.
— Колебаех се дали не е редно сам да замина, или пък да изпратя Уилсън. Но какво би могъл да стори там сам човек? Смятах, че това е безсмислен риск, след като един Смуга не се справи. Освен това Збишек беше убеден, че само господин Вилмовски би могъл да се заеме с откриването на Смуга. Затова ви чаках да пристигнете и да организирате по-голяма експедиция.
— Збишек е имал право — обади се капитан Новицки. — Да търсиш следи, след като са минали цели месеци, е все едно да блуждаеш слепешката. За тази работа трябва да имаш нюх като Смуга и нашия Томек.
— Къде са сега господин Уилсън и онзи индианец Хабоку? — запита Томек.
— В лагера при Рио Путумайо — обясни Никсън.
— Ще се отбием при тях на път за Укаяли — каза Томек. — Как мислите, дали този индианец би се съгласил да тръгне с нас както преди с господин Смуга?
— Кой знае? Той е много храбър човек и обича Смуга.
— Ето, не ви ли казах?! Томек веднага подуши приятеля на Смуга — извика Новицки.
— Томи е чудесен — заприглася му Сали, а като се обърна към Никсън, добави: — В Австралия, когато бях на единадесет години, един ден се загубих в гората. Баща ми вдигнал на крак всичко живо да ме търси. Върнали се с пръст в устата, а Томек ме намери и ме спаси. Бях си навехнала крака и не можех да ходя. Томек ме донесе до дома.
— Прощавайте, на колко години сте били тогава, господин Вилмовски? — с недоверие попита Никсън.
— На четиринадесет.
— Значи, сега сте на…
— На Коледа ще навърша двадесет и една.
— Преди да потеглим за Бразилия, Томек беше приет за почетен член на Кралското географско дружество в Лондон — каза капитан Новицки, като видя изумлението на Никсън. — Той написа научно изследване за папуасите. Това е необикновен момък, уважаеми господине. Кога тръгваме, Томек?
— Ами вие, капитане, съгласен ли сте да се заемете с подготовката на експедицията? Аз в това време ще обмисля маршрута. Какво ще кажете?
— Предварително те определих за командир, така че заповядвай и точка.
— Благодаря. Ще ви стигнат ли три дни за подготовката?
— Ще стигнат. Сега отивам със Збишек на „Санта Мария“ за багажа. Тъкмо ще поговоря и с капитан Слим. Любопитен съм накъде смята да отплува сега.
— Разбирам, идеята не е лоша.
Никсън смаян слушаше разговора. Не вярвайки на ушите си, той попита:
— Значи, вие наистина възнамерявате да потеглите само след три дни?
— А какво да чакаме? — отговори Новицки. — И без това е загубено много ценно време след изчезването на Смуга.
— Господин Никсън и Збишек още не знаят, че Томек вече напердаши Педру Алвареш, а господин капитан Новицки — индианеца, който го следва като сянка — каза Наташа.
— Къде, кога? — извика Збишек.
— Възможно ли е това? — учуди се Никсън.
— То стана на „Санта Мария“ — обясни Сали. — Алвареш ме задиряше и изяде хубав пердах.
— Не знаехме, че е той, иначе щеше да си изпати още повече — прибави Новицки.
— Виждам, че вие действително не обичате да си губите времето, но сега бъдете предпазливи. Алвареш е отмъстителен и има подръка цяла шайка бандити — предупреди ги Никсън.
— Не мислите ли, че Алвареш е могъл да се споразумее с Варгас още преди Смуга да стигне до Укаяли? — попита Томек.
— Не зная, наистина не зная…
— А какво мислите вие, капитане? — продължи с въпросите си Томек.
— За какъв дявол да си блъскаме главата? Ще поговорим довечера. Сега отивам на „Санта Мария“. Хайде, Збишек!
XI
Нощната акция
Капитан Новицки и Збишек се върнаха от пристанището още преди да се свечери. Вместо целия багаж, оставен на „Санта Мария“, Новицки донесе само един куфар.
— А къде са нещата ни? — учуди се Сали.
— На кораба, синигерче — отвърна морякът. — Носим добри новини. Сядайте и слушайте!
Влязоха във вестибюлчето. Групичката приятели насядаха около Новицки, а Сали му поднесе чашка ямайка. Новицки отпи една малка глътка, запали лулата си и рече:
— Слим продължава чак до Икитос. В други ден започва товаренето на стоките за превоз, а пътници тук никога не липсват. Това може да ни забави ден-два, но пък жените и Збишек заедно с екипировката на експедицията ще заминат направо за Икитос.
— Как така? А вие и Томи? — разтревожи се Сали.
— Пак скачаш като опарена, но нищо чудно, тук е непоносимо горещо. Та, както казах, жените, Збишек и багажът ще продължат направо за Икитос, а Томек и аз ще слезем там, където Путумайо се влива в Амазонка. Оттам ще отплуваме с лодка до лагера на събирачите на каучук. След като се разберем с Уилсън и Хабоку, ще побързаме да ви настигнем.
Сали искаше да възрази, но Томек я хвана за китката и каза:
— Скъпа моя, не упорствувай, капитанът предлага много разумен план. Истинските трудности, пречки и опасности ще започнат едва по Укаяли. Затова няма смисъл да се влачим всички до Путумайо само да поговорим с господин Уилсън. Ние двамата ще направим това много по-бързо, а най-важното сега е бързината.
— Щом е така, отстъпвам. Жалко само, че заминаването от Манауш ще се забави.
— Бързата кучка слепи ги ражда — забеляза капитан Новицки. — Слим ни съветва да попълним екипировката си тук, а не в Икитос. Там цените са по-високи. Освен това трябва да поговорим с перуанския консул и с още един тип, но това ще свършим ние с Томек.
— Тайна ли е? — полюбопитствува Сали.
— Първо ще се посъветвам с Томек, а после ще видим. Интересно защо Никсън се смути, когато ти каза, че познаваш оня приятел, който му препоръчал Смуга. Право да ти кажа, и ти, братле, не изглеждаше по- добре.
— Наистина бях малко изненадан от думите на Никсън — потвърди Томек.
— Че защо пък?
— Не знаех, че Никсън поддържа връзки с Уикхем.
— Господин Никсън и по-рано е споменавал това име, когато обмисляхме по какъв начин може да се намери господин Смуга — обади се Наташа. — Смяташе, че господин Уикхем би могъл евентуално да ни
