посъветва нещо. Изглежда, този Уикхем е живял в Бразилия дълго време.
— Аз настоях да не се разгласява случаят с изчезването на господин Смуга — намеси се Збишек. — Съветвах също да се въздържаме от каквито и да било стъпки преди вашето пристигане.
— Правилно си постъпил, Збишек — похвали го Томек. — Господин Уикхем от тридесет и пет години е вече в Англия. Освен това господин Смуга не е имал нищо общо с аферата на Уикхем. Сам ми е казвал, че се е запознал с него значително по-късно.
— Каква е била тази афера? — попита Наташа.
— Така де, разкажи ни сега — присъедини се към нея Новицки. — Когато пред Никсън те попитах за Уикхем, ти отклони разговора от тая тема.
— Уикхем е извършил една от най-смелите и най-оригиналните кражби.
— Крадец?! — смая се Новицки. — И той именно е препоръчал Смуга?!
— Успокойте се, Уикхем не само че не бил осъден за тази кражба, ами му дали титлата баронет и му осигурили бъдещето.
— Невероятна история! — обади се Збишек. — Подозираш ли господин Никсън като съучастник в тази кражба?
— Любопитен съм какво е задигнал тоя тип, че вместо наказание е получил награда? — чудеше се Новицки.
Томек се засмя и обясни:
— Уикхем изнесъл тайно от Бразилия седемдесет хиляди семена на каучуконосни дървета. Тази кражба е тясно свързана с историята на каучука.
— Томи, да не би случайно да се шегуваш? — възкликна Сали.
— Та тези семена били добре познати на всички — каза Наташа.
— Както и каучукът — добави Збишек.
— Имате право, каучукът е известен още от откриването на Америка. Именно Христофор Колумб донесъл от Хаити изработени от индианците черни топки, които подскачали, когато ги удряли о земята. Но тогава никой не подозирал, че някога каучукът ще стане едва ли не толкова ценен, колкото златото. Индианците наричали каучука „каучу“, тоест „сълзи на дървото“. Когато го подарявали на белите, и през ум не им минавало, че тези черни топки ще им навлекат толкова нещастия.
Френският пътешественик Шарл Мари дьо ла Кондамин след една експедиция по поречието на Амазонка пръв описал каучука и начина, по който се получава76. След това в Европа донасяли от време на време черни топки, но когато американецът Гудйър през 1839 г. открил вулканизацията, търсенето на каучук рязко нараснало77. Тогава, за да си осигури монопол върху производството на каучук, Бразилия сложила възбрана върху износа на семена от каучуконосни растения.
Нуждите от каучук растели успоредно с откриването на все нови и нови възможности за неговото приложение. Бразилските речни кораби не смогвали да извозват ценната суровина. Тогава Англия, Съединените щати и Франция поискали Амазонка да бъде обявена за международна река78. Бразилия била прекалено слаба, за да се противопостави на тези искания. Океанските кораби навлезли в Амазонка, а след това започнал строежът на железопътната линия Мадейра-Маморе79, която трябвало да създаде възможност за експлоатиране на каучука в територията на Боливия.
Цената на каучука непрекъснато се покачвала, а Бразилия като главен доставчик ревностно бдяла да се спазва забраната върху износа на семена и фиданки. Именно тогава в Англия излязла книгата на Уикхем,80 заселник в Бразилия — в Монте Алто, щата Пара. Той се занимавал с природоизследователска дейност, а като лесовъд-любител написал книга относно възможностите за отглеждане на бразилското каучуково дърво в плантационни условия. Англия завиждала на Бразилия за монопола й върху каучука, ето защо известни личности се заинтересували от книгата, в която Уикхем точно описал почвените и климатични условия, необходими за отглеждането на тези ценни дървета.
С подобни климатични условия Англия разполагала в своите колонии на Малайския полуостров, в Индия и в други тропически страни. Ако можело да се създадат там каучукови плантации, монополът на Бразилия щял да престане да съществува. Решено било контрабандно да се изнесат от Бразилия семена на дърветата хевея.
— Сто умрели кита! Сега се досещам, че това направил оня Уикхем — обади се капитан Новицки.
— Да, но той не бил първият — поясни Томек. — Най-напред си опитал щастието ботаникът Робърт Крос, сътрудник на Джбузеф Далтон Хукър — директора на кралската ботаническа градина в английския град Кю. Крос бил познавач на орхидеите, така че заминал за Бразилия, откъдето заедно със сбирките от цветя контрабандно пренесъл три хиляди семена от каучуконосни дървета. Поради трудностите при превоза в градината в Кю поникнали само няколко от тях.
След това в Бразилия пристигнал прочутият английски ловец Джон Фарис. Той успял да пренесе разсад от каучуконосни дървета, скрит под кожата на два грамадни крокодила. Грижливо съхраняван на кораба, разсадът благополучно издържал пътуването но море, но в оранжерията на градината в Кю всичките растения увехнали. Тогава английският консул в Бразилия влязъл във връзка с Уикхем, апелирал към неговите патриотични чувства и го склонил да организира необикновената кражба.
Уикхем умело се заловил за трудното и рисковано начинание. Отначало изпращал известно време от Бразилия кошници, пълни с различни орхидеи за градината в Кю. Бразилските митничари педантично преглеждали кошниците, но не намирали в тях нищо друго освен орхидеите. И когато един ден в пристанището на Пара влязъл английски кораб, който уж пътувал от Манауш за Европа, митничарите не обърнали особено внимание на кошниците, в които Уикхем носел орхидеи. По този начин той пренесъл контрабандно в Англия седемдесет хиляди семена, от които под неговите грижи в градината на Кю покълнали две хиляди и осемстотин.
След това с много перипетии разсадът бил откаран на Цейлон — в ботаническата градина в Коломбо, а след известно време част от него била пренесена на Малайския полуостров. Сега там има големи плантации81, които скоро ще станат сериозен конкурент на бразилския каучук.
— Дано акула да погълне тоя Уикхем! Изиграл е много мръсен номер на бразилците — обади се капитан Новицки. — Смяташ ли, че Никсън също е бил замесен в тая работа?
— Кражбата на семената станала през 1875 година, значи, преди тридесет и пет години — отговори Томек. — Никсън изглежда на около петдесет.
— Господин Никсън сега е на петдесет и четири години — уточни Збишек.
— Значи, по времето, когато Уикхем пренасял контрабандно семената, той бил само две години по-млад от Томек — каза Новицки. — Както излиза, той е могъл да помага на Уикхем.
— Но струва ми се, че това няма нищо общо с изчезването на господин Смуга — намеси се Сали.
— Ако беше така, Никсън щеше да ни каже — отговори Новицки. — Само Алвареш е могъл да направи мръсотия на Смуга.
— Още повече, че е имал интерес да му се случи нещо лошо — прибави Збишек. — Нали бях, когато господин Смуга заплаши Алвареш, че един от тях ще загине, ако разследването потвърди подозренията му.
— Алвареш може да се е опасявал, че под заплахите на Смуга Матеу ще каже истината — забеляза Наташа.
— Естествено, а после сигурно са му донесли, че Смуга е тръгнал за Укаяли при Варгас — каза Томек.
— Ако Смуга се бе върнал с доказателства за вината му, Алвареш е щял да загине като две и две четири. И тоя негодник добре е знаел това. Но стига празни приказки! Ние с Томек имаме да уреждаме една неотложна работа. Вече е късно, лягайте да спите.
Наташа погледна към Сали, но тя незабелязано й даде знак да мълчи. Сали се приближи до Томек, за да го целуне „за лека нощ“. Когато той се наведе към нея, тя му прошепна:
— Томи, много те моля, бъдете разумни…
— Не се безпокой… — шепнешком отвърна Томек и сърдечно прегърна жена си.
Сали излезе в хола. Там я чакаха Наташа и Збишек.
