правим с нея? — шепнеше Новицки.
— Бързо на отсрещната страна! — тихо извика Томек.
Спряха до стената. Томек предпазливо протегна глава и надникна в напречната улица. Веднага обаче се дръпна и каза:
— Жената влезе в една къща. Алвареш я чака на улицата.
— Да вървим, води ме, като че ли съм пиян — прошепна Новицки.
Отделиха се от стената. Томек хвана приятеля си под мишница. Вървяха с олюляваща се походка. Пред първата къща след ъгъла стоеше Алвареш. Двамата „пияни“ мъже не му се видяха подозрителни. При смътната светлина на отдалечените един от друг фенери той не можа веднага да ги познае. Замислен, само погледна към приближаващите се и отстъпи на края на тесния тротоар.
В това време Новицки и Томек вече бяха само на няколко крачки от Алвареш. Освен тях на уличката нямаше никого. Само страничният прозорец на къщата светеше. Когато се изравниха с Алвареш, Новицки политна към него. Преди да се ориентира в положението, Алвареш получи силен юмручен удар под брадата. Томек ловко прихвана падащия. Новицки метна през рамо Алвареш, който беше загубил съзнание; затичаха се надолу по улицата. След малко към тях се присъедини Слим.
Спряха в една тъмна задънена уличка. Томек и Слим хванаха под мишници Алвареш, който вече идваше на себе си.
— Какво стана с момичето? — късо попита Слим.
— Алвареш го чакаше пред къщата — бързешком обясни Томек.
— Докато тичах след вас, не забелязах никого. Е, дотук всичко мина гладко.
Алвареш изхърка и това прекрати техния приглушен разговор. След минута той отвори кръвясалите си очи. По лицето му се изписа изумление.
— Карамба! — изруга на испански. — Какво още искате от мене?!
— След малко ще разбереш, а сега мълчи, ако ти е мил животът — предупреди го Новицки.
— Пуснете ме веднага, или всички ви ще предам на полицията!
— Няма да успееш! — отвърна Новицки. В ръката му проблесна револвер. — Хайде де, викай за помощ!
— Това е нападение! — извика Алвареш. Опита се да освободи ръцете си.
Новицки опря дулото на колта о гърдите му и с показалеца си вдигна ударника82.
— Още една дума, и ще ти тегля куршума — заплаши го той. — Тръгвай с нас! Ако се зададе някой, ще се преструваш, че си вързал кънките. Води ни, Слим, ние ще се оправим с него!
Сградата на операта не беше много далеч. Томек и Новицки държаха Алвареш от двете страни. Той вървеше послушно, защото усещаше в хълбока си дулото на колта. Беше много късно и само на два пъти срещнаха минувачи, които, виждайки групичката олюляващи се мъже, бързаха да преминат на другата страна на улицата.
На площада пред операта вече не се натъкнаха на никого. След малко спряха пред страничния вход за актьорите. Слим сръчно отключи вратата. Влязоха в коридора. Слим зарези вратата, след това извади от джоба си свещ и я запали.
— Води ни! — каза Новицки.
Слим тръгна към дъното на коридора. С дулото на револвера Новицки побутваше Алвареш. След няколко минути Слим се спря и отвори една врата.
— Тук ще можете да си поговорите — заяви той и пръв се качи на сценката на театъра.
Новицки бутна Алвареш пред себе си.
— Карамба! Какво значи това? — извика Алвареш, като се оглеждаше смаяно.
Новицки застана пред него и прибра револвера в кобура.
— Сега можем да поговорим. Тук никой няма да ни пречи — каза той.
Алвареш отстъпи една крачка, наведе се напред…
— Не бъркай в джоба си! Знам, че там имаш револвер — предупреди го Новицки. — Аз и приятелят ми стреляме също така добре като… Смуга.
Алвареш се вцепени. Мигновеното просветление в очите му се замени с тревога.
— Кои сте вие? Какво искате? — запита след минута.
— Мислел си, че работата е заради оная драка на кораба? Не, ти си получи заслуженото и с онова е свършено — обясни Новицки. — Днес ще отговаряш за това, което си сторил на Смуга. Ние сме негови приятели.
По лицето на Алвареш се изписа облекчение.
— За това ли била работата?! — каза той. — Това е някакво недоразумение. Не съм направил нищо лошо на сеньор Смуга. Не зная дори къде е той сега. Преди няколко месеца ме уведоми, че заминава за Рио Путумайо. Оттогава вече не съм го виждал.
— Слушай, нямаме време да си играем на сляпа баба. Знаем какво ти е казал Смуга, преди да замине за Рио Путумайо, знаем и защо е отишъл там. Смуга е открил доказателства за твоята вина. Надзирателят Матеу е признал всичко. После Смуга е тръгнал за Укаяли, за да залови Кабрал и Жозе, тоест изпратените от тебе убийци на Джон Никсън. Той не се е върна от тази експедиция и ти положително знаеш какво е станало с него!
— Откъде ще зная?! — попита Алвареш.
— Смуга ти е казал, че ще си разчисти сметките с тебе, щом събере доказателства за твоята вина. Донесли са ти, че е открил истината. Ти си предупредил Кабрал и Жозе, а те са му скроили капан.
— Това не е вярно! — буйно се възпротиви Алвареш.
— Значи, не знаеш къде е?
— Не зная!
— Добре, твоя работа. Смуга се е уверил, че именно ти си изпратил убийците на Джон Никсън. Ако се беше върнал, ти отдавна щеше да гниеш в земята. Заради тебе Смуга е изчезнал, а може дори и да е загинал. След като той не е могъл да изпълни намерението си, сега ти ще отговаряш за деянията си пред нас.
— Вие сте трима срещу мене!
— Прав си, това би било убийство, макар че самият ти не си подбирал средствата и не си дал възможност на нещастния Джон Никсън да се защищава. Но ние не сме като тебе. Тук само аз ще заместя Смуга. Ако ме победиш, ще можеш спокойно да си отидеш.
— Не вярвам!
— Слим и Томек! Чухте ли какво казах? — попита Новицки.
— Прекалено се церемониш с тоя негодник. Трябва да го обесим, и толкоз — отвърна Слим.
— Това вече не е твоя работа!
— Добре, да бъде както искаш — отговори капитан Слим.
— Би трябвало да го осъдят, но зная, че в съда няма да повярват на думата ни — каза Томек. — Освен това господин Алвареш признава правото на по-силния. Ако те победи сега, ще си отиде оттук свободен, но не обещавам, че по-късно няма да се срещна с него.
— Е, избирай! Револвер или нож?! — извика Новицки.
Алвареш изпитателно огледа противника си. Самият той беше як мъжага и изпечен побойник. По- сигурен беше в ножа, отколкото в револвера. Помисли малко и отговори:
— Щом ме принуждавате да се бия, нека бъде с ножове.
XII
Драматичната борба
Капитан Новицки отпаса колана с револверите и го захвърли настрана. След това смъкна куртката и започна да си навива ръкавите на ризата. От колана на панталоните му стърчеше дръжката на ловджийския нож, с който никога не се разделяше по време на ловни експедиции.
Томек мрачно наблюдаваше приятеля си. Беше уверен, че баща му не би допуснал подобна борба. Знаеше също, че не ще успее да възпре Новицки, който още по време на пътуването до Манауш бе решил да се разправи с Алвареш. Въпреки това той се приближи до приятеля си и тихо го попита:
