избягвало досега с белите хора. Фоусит събрал тези легенди, проучил ги и накрая стигнал до убеждението, че непроучените досега области на южноамериканските джунгли крият още много тайни. Фоусит вярва в съществуването на прастари градове и рудниците на Мурибека, за които говори надълго и нашироко. Освен това каза, че замисля да организира голяма проучвателна експедиция83.
— Какви са тия рудници на Мурибекат? — попита Збишек.
— Така де, разкажи ни за тях — добави Новицки.
— Само десетина-петнадесет години след откриването на Америка от Колумб един от португалските конквистадори се оженил за индианка от племето тупинамба и дълги години живял сред туземците. От този брак му се родил син, Мелчиор Диаш Морейра, наричан от индианците Мурибека. Този Мурибека открил много рудници за сребро, злато и скъпоценни камъни. Синът на Мурибека, Робейро Диаш, знаел тайната на баща си за съкровищата, които будели завист у другите бели. Робейро се съгласил да издаде на португалския крал мястото, където се намирали сребърните рудници, и да ги предостави за експлоатация, но в замяна поискал да му дадат титлата маркиз дас Минас. Организирали експедиция, по време на която Робейро Диаш се убедил, че португалският крал няма намерение да изпълни условията на споразумението. Тогава Диаш отказал да покаже пътя към рудниците и накрая умрял, без да открие на някого тайната. По- късно много смелчаци организирали експедиции, но нито една от тях не успяла да открие следи от старите рудници. Повечето експедиции, дори и многочислени, завинаги изчезнали в джунглата, а от индианците не можело да се изкопчи нито дума за съкровищата на Мурибека.
Фоусит смяташе, че във вътрешността на континента е могло да се запази някакво племе с древна цивилизация. Може то да се е укрило навътре в джунглите, за да се спаси от агресивните инки, и да се е оградило от останалия свят с бариера от диви племена. Това би обяснило защо толкова търсачи на прастарите градове са изчезнали безвестно. Тогава той каза и това, за което ми припомни Сали — че някои диви племена имали обичай да държат в плен бели роби, защото това им придавало тежест и важност в очите на другите племена. Понякога такъв пленник бивал избиран дори за вожд на племето, което независимо от това следяло всяка негова крачка.
— Следователно имаме още едно потвърждение, че предположенията на Варгас не са лишени от основание — каза Никсън.
— Няма нито минута за губене! — извика капитан Новицки. — Ако Смуга е жив, може би е в адски тежко положение!
— По какъв начин ще открием някакви следи в този непроходим див край? — угрижи се Наташа.
— Ако господин Смуга е жив, Томи положително ще го намери, както намери и освободи мене от плен у индианците пуеблос в Мексико! — намеси се Сали.
— Щом Томек е успял да го направи в Северна Америка, значи, ще успее и в Южна! — присъедини се към нея Збишек. — Не разбирам само защо колонизацията там е постигнала такъв прекрасен напредък, а тук все още е пустош и дивотия?
— Скъпи мой, това се дължи на многобройни причини — каза Томек. — Достатъчно е да погледнеш картата…
— В училище съм я гледал до втръсване! — прекъсна го Збишек. — Уж и двата континента имат сходни условия, пък тук нищо не отива към по-добро!
— Виждам, че не си имал голяма полза от това „гледане“ на картите — отговори Томек, усмихвайки се на братовчед си. На „Санта Мария“ имам подробна география на Южна Америка, по пътя за Икитос ще трябва внимателно да я прочетеш. Някои факти ще ти послужат по време на експедицията.
— Да не би да греша, като казвам, че и двата континента имат сходни условия? — учуди се Збишек.
— Обясни ни, Томек, защото и аз бях на същото мнение като Збишек — обади се Наташа.
— Няма за кога вече да лягаме, така че ви молим да кажете няколко думи по темата, повдигната от семейство Карски. Аз също на драго сърце ще послушам — каза Никсън.
— И двете части на Америка имат сходни условия, ако става въпрос за строежа на планинските системи, тъй като и в двете виждаме стари планински образувания на изток и все още формиращи се вериги на запад. Има обаче и съществени различия между тези континенти.
В централната част на Северна Америка, от Апалачите до Скалистите планини, се простира една голяма равнина, напоявана от поречието на Мисисипи, която се влива в Мексиканския залив. А в Южна Америка има не една, а цели три големи равнинни области, разделени помежду си от планини, а реките, които ги напояват, се вливат в морето на три различни места.
Широката равнина по източното крайбрежие на Северна Америка, простираща се на север от щата Мейн чак до Флорида на юг, е улеснявала проникването на европейските преселници във вътрешността на континента, докато крайбрежните планини в Южна Америка са затруднявали проникването и са принуждавали заселниците да използват единствено речните пътища.
В огромната централна равнина в Северна Америка е имало отлични условия за прокарване на пътища и железопътни линии, а бързо възникващата транспортна мрежа улеснявала обединяването на отделните области в едно цяло и допринасяла за развитието на търговията и промишлеността.
В Южна Америка планинските прегради, отделящи низините, са затруднявали съобщенията. И затова тук заселничеството се е развило преди всичко по крайбрежията на континента, а разделените една от друга низини и досега не са свързани, макар и в едно икономическо цяло. Пак по тази причина страните на Южна Америка се различават помежду си по своя географски релеф, климат, население, природни богатства и степен на развитие.
Никсън с уважение гледаше младия пътешественик, а когато той свърши, каза:
— Поздравявам ви за превъзходното познаване на света! Чувал съм обаче, че крайбрежията на реките в низините и особено бреговете на Амазонка са били обезлюдени едва когато португалците и испанците завладели Латинска Америка.
— Забележката ви е правилна, господине — съгласи се Томек. — Испанският конквистадор Франсиско де Ореляна84 заедно с Гонсало Писаро потеглил от Кито през 1541 година да търси на изток Елдорадо, тоест Страната на златото. Когато стигнал до река Напо, той построил кораб и с него доплавал до Амазонка, а след това в продължение на осем месеца преплавал, пръв измежду европейците, цялата тази река чак до устието й на Атлантика.
Та Ореляна бил изненадан, като видял многобройни селища по бреговете на Амазонка. Фриар Карвахал, който го придружавал, също твърди в своя доклад, че територията, населявана от поданиците на великия владетел, наричан Мачипаро, се простирала на едно пространство от най-малко сто и тридесет километра. Селищата били отдалечени едно от друго на не повече от един изстрел с лък. Срещали се и местности, където едно селище се проточвало на цели девет километра, а къщите били една до друга. Индианците по Амазонка посрещнали приятелски Ореляна и едва по-късно, когато се сблъскали с жестокостта на конквистадорите, които, търсейки злато, безмилостно избивали местните жители, те се оттеглили от бреговете на реката навътре в непроходимите гори.
— И сега белите се отнасят също така жестоко с индианците — намеси се Наташа. — Те с терор ги принуждават да им работят като роби. Ако каучуковата треска продължи още, част от континента ще бъде напълно обезлюдена!
— Ужасяващи неща разказваш! — прошепна Сали.
— Тук човешкият живот няма голяма стойност! — потвърди Збишек.
— Вярно е, че испанците и португалците са постъпили жестоко с индианците в Южна Америка, а и сега в това отношение тук цари ужасно беззаконие — каза Никсън.
— Стига с тия разговори! — обади се капитан Новицки. — Сега да помислим за екипировката на експедицията, щом трябва да направим покупките в Манауш.
— Трябва да се ограничим с най-необходимите предмети. За тази експедиция няма да е лесно да намерим носачи — каза Томек.
— Напълно вярно! — подкрепи го Новицки. — Даже не сме сигурни дали поне няколко индианци от племето субео ще поискат да тръгнат с нас.
— Ще ви помогна да наемете няколко сигурни хора — предложи Никсън. — Смятате, че с нищо няма да ви бъда полезен в експедицията. Няма що, вече не съм много млад! Може би сте прави, но ще дойда с вас поне до лагера край Путумайо. Индианците субео обичаха Смуга. Ако Хабоку се реши да тръгне с
