експедицията, и другите техни хора ще дойдат!
XIII
В лагера на събирачите на каучук
Дългата лодка бързо напредваше нагоре по Рио Путумайо. Индианските гребци ритмично потапяха лопатообразните весла във вълните на реката, а колкото повече се приближаваше вечерта, толкова по- живо се движеха техните бронзови ръце. Щом имаха възможност да стигнат в домовете си, преди да е паднала нощта, индианците субео се отказваха дори от кратките почивки през деня и се хранеха в лодката, без да спират да гребат.
Томек Вилмовски възхитен наблюдаваше индианците, които от зори почти без минута отдих гребяха срещу течението на реката. Тази сутрин Томек, Новицки и Никсън се сбогуваха с приятелите си на „Санта Мария“ и слязоха на един малък пристан на брега на Рио Путумайо, докъдето любезният капитан Слим ги докара със своя кораб. „Санта Мария“ веднага зави обратно към Амазонка и отплува към Икитос в Перу, където останалите участници в спасителната експедиция щяха да дочакат пристигането на Томек и Новицки.
Томек с нетърпение очакваше срещата с Уилсън и Хабоку, които бяха придружавали Смуга по време на експедицията до Укаяли. Мислеше с какви аргументи би могъл да си послужи, за да склони индианеца да дойде с експедицията. Същевременно надаваше ухо към тихия разговор на приятеля си с Никсън във връзка с лагерите на каучукосъбирачите.
Слънцето все повече клонеше на запад. Горещината поотслабна и крайбрежната зеленина започна да си възвръща сочните багри. По оплетените с лиани дървета се съживяваха разкошните цветове, в тръстиките, храстите и по поляните се виждаха птици, бързащи да се нахранят, преди да се е спуснала нощта. Грачейки шумно, над реката прелитаха зелени папагали. Към водопоите крадешком се примъкваха диви зверове, щурците свиреха, цикадите подхващаха монотонната си песен. В ниските крайбрежни гъсталаци от мимози и акации се стрелкаха мънички колибри85, които при летежа си жужеха като диви пчели.
Лодката се движеше близо до левия бряг на Путумайо и Томек забеляза множество изключително пъргави и подвижни колибри; техният полет можеше да се наблюдава само на фона на светлото небе, когато се намираха на открито място. Размахвайки бързо и звънливо крила, колибрите прехвръкваха от цвят на цвят, след това за миг увисваха във въздуха над чашката и смучеха нектар от нея или ловяха дребни насекоми. Когато се задържаха край цвета, движението на крилете им ставаше толкова бързо, че можеше да се сравни само с пърхането на крилата на мухите или други насекоми. За да задържат тялото си в необходимото положение, те си помагаха с движение на опашката. Оригиналните тънки човки на тези птици бяха приспособени към формата на цветната чашка, с нектара на която се хранеха. Едни имаха дълги и прави човки, други закривени, а трети съвсем къси. Колибрите спираха над цветната чашка само за един кратък миг и издаваха характерен, нежен писклив звук, след което с бързината на стрела отлитаха другаде.
Наблюдавайки колибрите, Томек обърна внимание на тяхната свадливост. Летящите едно подир друго дребосъчета непрекъснато се ежеха. Това му напомни, че периодът на мътенето при колибрите се пада през дъждовния сезон, тоест от декември до февруари. Тогава именно те изпадат в неспокойно, свадливо настроение. Тази нападателност на колибрите припомни на Томек мексиканската легенда, според която душите на падналите воини се въплътявали в мънички колибри.
Хвърковати перести скъпоценни камъчета… Колко загадки има в тях, колко мъки са създавали на изследователите, между които е имало много поляци! Баща му веднъж спомена за връзките, които той и Смуга поддържали с покровителя на природните науки в Полша Константи Браницки. Любител-орнитолог, Браницки организирал и финансирал научни експедиции до различни страни за събиране на образци от фауната. Благодарение на него природоизпитателят и пътешественик Константи Йелски имал възможност да колекционира образци от фауната в Перу. По-късно делото му продължил зоологът и пътешественик Ян Щолцман. Той изследвал крайбрежието на Перу и областта при изворите на Амазонка, по която стигнал чак до Белем и оттам се върнал в Полша. Впоследствие заедно с Шемирадзки бил в Еквадор, а накрая предприел експедиция до Египет и Судан. Ловецът Ян Калиновски, също ангажиран от Браницки, тринадесет години трупал ценни сбирки в Бразилия и Перу.
Томек бе слушал от баща си на колко трудности и опасности се излагали полските учени- пътешественици. В повечето случаи сами навлизали във вътрешността на непознатите, диви страни, лошо въоръжени и недостатъчно екипирани. Колко самопожертвователност се е изисквало от Щолцман, за да събере колекция от колибрите Loddigesia mirabilis, за чието съществуване е свидетелствувал само един екземпляр от този вид, намерен през 1847 година!
Вътрешността на Южна Америка все още беше слабо позната. В нейните дебри продължаваха да гинат отделни пътешественици и многобройни, добре екипирани експедиции. В дивия Гран Пахонал изчезна дори такъв опитен пътешественик като Смуга.
С все по-голяма гордост Томек си припомняше имена на полски учени и пътешественици. Сред тях беше геологът Юзеф Шемирадзки, който заедно с Щолцман изследва Еквадор, басейна на Амазонка, Панама и Антилските острови, а по-късно вече сам пътешествува из Бразилия и Аржентина. Именно той проучи слабо познатите области на Патагония в подножието на Андире и поправи неточните карти на тези райони. Ами Игнаци Домейко в Чили? Той откри много от природните богатства на Андите, основа първия университет в Чили; на него, като благодетел на човечеството, му бяха издигнати паметници в много градове. Толкова много поляци се бяха прославили с изследванията си в Южна Америка, а колко ли още ще заслужат пред науката в бъдеще?86
Слабо познатият южноамерикански континент непрекъснато привличал много бележити естествоизпитатели от различни националности. От него са се интересували такива учени като Хумболт, Дарвин и д’Орбини87. Сърцето на Томек щеше да се пръсне от гордост, защото покрай имената на тези знаменити хора в историята на изследването на Южна Америка се нареждаха и имената на полски учени и изследователи.
— Хей, братле! Лошо ли ти е, или дремеш? — подвикна му капитан Новицки.
Както се беше замислил, Томек трепна и се обърна към приятеля си.
— Не спя, Тадек — отговори той. — Просто в главата ми се въртяха разни мисли.
— Не философствувай на гладно сърце. Господин Никсън казва, че докато се усетим, и на реката ще се покаже пристанът. Вече е време за вечеря и почивка. Краката ми се схванаха от това седене в лодката и червата ми куркат.
— Сега нашите на „Санта Мария“ са насядали на масата — промърмори Томек.
— След един час и ние ще вечеряме. Пристанът вече се вижда — намеси се Никсън.
На десния бряг на реката се появи примитивна, паянтова площадка, направена от обелени стволове. Около няколко лодки, привързани с лиани за пристана, се суетеше групичка полуголи индианци. При вида на приближаващата лодка те грабнаха лъковете и пушките, защото срещата с непознати хора в амазонската джунгла винаги буди тревога.
— Сто умрели кита! Тук не ни посрещат много приятелски — извика капитан Новицки.
— Предпазливи са — отговори му Томек.
Но в същия миг от пристана екнаха дружески възгласи. Гребците в лодката им отговориха радостно и по-силно натиснаха веслата. Скоро лодката опря о брега.
Индианците субео учтиво, но без угодничество поздравяваха Никсън, които доста често посещаваше лагерите на каучукосъбирачите. По държането на индианците веднага можеше да се познае, че обичат шефа на компанията. Никсън представи Томек и Новицки като приятели на Смуга. В очите на индианците проблеснаха искрици на дружелюбен интерес.
След кратките приветствия индианците поведоха гостите към лагера, който беше построен край един поток, вливащ се в река Путумайо. Томек и Новицки любопитно разглеждаха лагера. Никъде не се виждаха следи от нападението, станало преди няколко месеца. Близо до склада за каучук имаше две жилищни бараки, построени върху колове, а около тях бяха пръснати индиански колиби.
На площадката пред бараката се показа бял мъж.
— Това е Уилсън, началникът на този Лагер и на още два край река Япура — каза Никсън, като го
