да направят утринна обиколка на своите парцели. Другите също не бездействуваха. Жените готвеха ядене за серингейрошите, а после заедно с децата трупаха дървета и орехи от палмите урукури, от дима на които каучуковото мляко се втвърдява.
След като поздрави Томек и Новицки, Уилсън каза:
— Трябва да започваме работа в зори, защото, когато слънцето се изкачи в зенита, каучуковият сок се сгъстява от горещината и задръства нарезите по кората на дърветата.
— Ние станахме рано, защото за първи път сме в лагер на събирачи на каучук — каза Томек. — Интересува ни начинът, по който се експлоатират хевеевите дървета.
— Естествено за каучука се говори много по света, заслужава си да се възползвате от случая — съгласи се Уилсън. — Моля, разгледайте лагера. Експлоатираният от нас терен представлява един вид естествена плантация, Разделили сме я на парцели, прикрепени към отделните серингейроши. Парцелите по необходимост са твърде обширни, защото хевеезите дървета не растат струпани на едно място. Приблизително на осемдесет дървета от различни видове се пада по едно каучуконосно, а всеки серингейрош разработва около сто и петдесет хевееви дървета.
— Бихте ли ни обяснили каква работа трябва най-напред да извърши серингейрошът — помоли Томек.
— Най-напред той просича с мачета пътечка в горския гъсталак. Прави я така, че пътечката да води от едно дърво към друго и след като опише кръг, да се връща към изходната си точка в лагера. После всеки ден в зори отива в гората и по съответния начин нарязва кората на хевеевите дървета, а под тях закрепва съдове, в които се стича сок, подобен на козе мляко. Той може да се точи на дълги нишки.
Втората обиколка на своя участък серингейрошът започва следобед, за да събере в едно ведро сока, който е натекъл в съдовете, закрепени под нарезите на кората. Като се върне в лагера, той веднага трябва да втвърди сока, защото дъждовните капки разводняват каучуковото мляко и могат да унищожат плода на целодневната му работа.
— По какъв начин се втвърдява каучуковото мляко? Тук не се виждат специални приспособления? — попита капитан Новицки.
— За тази цел са достатъчни тези наклонени навеси, покрити с листа — отговори Уилсън, като сочеше няколко десетки колиби на различни места в лагера. — Под този покрив серингейро запалва огън и го подсилва с орехи от палмата урукури, които отделят сив дим, спомагащ за сгъстяването на каучуковото мляко. Серингейро потапя болачаша във ведрото, пълно с мляко, след което суши над огъня полепналия сок89. Той повтаря това действие многократно, докато в края на болачаша се образува голяма твърда топка. През време на сушенето жълтеникавият каучуков сок почернява от дима. Втвърдената черна топка серингейро отнася в склада, откъдето събраният каучук се изпраща в Манауш.
— Съвсем лесен начин да направиш състояние — обади се капитан Новицки.
— Не мога да се съглася с вас — възрази Уилсън. — Работата на серингейро не е нито лека, нито безопасна. Тропическата джунгла ревниво пази своите богатства. Той трябва да се пази от отровните влечуги, насекоми и хищници. Свободните индианци го смятат за свой смъртен враг, защото той прониква в родните им места, а белите каучукови спекуланти и авантюристи се борят помежду си за ценната плячка и за работна ръка. Каучукът е просмукан с човешка кръв. Хиляди серингейроши загиват в джунглата.
— Акула да го глътне! Не помислих за това, а нали нашият Смуга се загуби заради този каучук — извика Новицки.
— Колко време може да се експлоатира едно дърво? — попита Томек.
— Отначало каучуковият сок е бил събиран хищнически. Серингейрошите просто отсичали дървото и едва след това нарязвали кората му, за да съберат сока. По-късно се научили да добиват млякото, без да съсипват цялото дърво. Въпреки това след изтичане на сока дървото трябва за няколко години да се остави на спокойствие. Кората по нарезите зараства за около пет-шест години и чак тогава то отново е годно за експлоатация. Ако дървото се нарязва прекалена често, то изсъхва.
— Капитане, тъй като имаме малко време, нека се поразходим из гората. Бих искал да видя каучуконосните дървета в тяхната естествена среда — каза Томек.
— Правилно, да се възползваме от случая.
XIV
Поляците в Бразилия
Веднага след закуската двамата приятели тръгнаха из гората. Тясната пътечка водеше през гъсталак от храсти и лиани, оплитащи клоните на дърветата. Джунглата тъкмо се будеше за живот след нощния сън. Наоколо се чуваха подозрителни гласове, шумове, писъци и крясъци. Лъчите на изгряващото слънце тук- таме проникваха през короните на дърветата и разсейваха полумрака. Разноцветни, прелестни цветя разтваряха чашките си, а във въздуха се носеше упоителен аромат.
Просечената от серингейрошите пътечка безпогрешно довеждаше до пръснатите поотделно из гората хевееви дървета. Те приличаха на нашия ясен. Стволът им беше висок и строен, покрит със светлосива, гладка като коприна кора. Високите, редки и прозирни корони пропускаха обилна дневна светлина. Томек и Новицки лесно разпознаваха каучуковите дървета, защото широките жлебове по кората и прикрепените в долния им край кратуни не оставаха никакви съмнения.
— Погледни, братле, как джунглата се брани от човека — обади се капитан Новицки. — Гъсталакът нахълтва в пътечката, макар че серингейро днес явно не е жалил мачетата!
— Внимавай, Тадек, под изгнилите листа обичат да се загнездват сколопендри90, а ухапването им може да бъде много опасно за човека!
— Караш ме да се пазя от сколопендрите, а тук по врата ми вече се сипят червени мравки — измърмори Новицки. — По дяволите, парят като огън!
— Заплеснал си се по каучуковото дърво, докато трябва добре да внимаваш за всичко. Чакай, ще ти помогна да изтръскаш мравките. От техните ухапвания можеш да вдигнеш висока температура.
— Като се върнем в лагера, ще си пийна ром и няма да ми има нищо — отвърна Новицки. — Колко пиявици има в тия мочурища! Как могат тия индианци да ходят боси сред подобни гадини!
— Те живеят в джунглата от векове — отговори Томек. — Не си ли забелязал, че по тялото на някои индианци липсват цели парчета кожа? Така страшно са ги разкрасили именно паразитните насекоми и червеи.
— Трябва да се признае, че доста сръчно умеят да ги вадят с клечка от тялото си. Правят го почти както папуасите в Нова Гвинея.
— Повечето папуаси също живеят в блатисти тропически джунгли.
— Нека си живеят, щом им харесва — отвърна капитан Новицки.
— С всичко може да се свикне — каза Томек. — Та нали и много поляци се заселват в Бразилия! Нашите селяни идват тук на цели семейства.
— За какъв дявол полските селяни толкова се натискат за тая Бразилия? Тук е сиромашия до шия! Ако някой им разкаже в Полша как е тук в действителност, ще престанат да мечтаят за Южна Америка!
— У нас земята все още принадлежи главно на едрите земевладелци, а тук я има в изобилие — отвърна Томек.
— Да седнем на този повален дънер и да си побъбрим — предложи Новицки. — Сядай смело, не виждам гадинки!
Той извади лулата си, натъпка я с тютюн и запали. Пухна кълбо дим срещу мравките, тичащи по дънера, на който бяха седнали, и подхвана:
— Интересно, кой е първият поляк, пристигнал в Бразилия? Чувал ли си нещо на тая тема?
— Разбира се, че съм чувал. Първият поляк, известен в Бразилия, е бил Кшищоф Арцишевски, адмирал от холандските войски.
— Това трябва да е било много отдавна, защото не зная нищо за него. Какъв е бил той?
— Като изгнаник от Полша Арцишевски се заселил в Холандия и постъпил да следва военно инженерство и артилерия. През 1629 година с чин капитан от пехотата взел участие в експедицията до Бразилия, тъй като точно по това време холандците се опитвали да заграбят испанската колония в Южна Америка.
