— Какво ще каже баща ми, когато научи за това?
— Сто умрели кита, сега не е време за нравоучения! Казах ти вече, че няма да отстъпя!
Томек тежко въздъхна, след това промълви:
— Поне внимавайте, Алвареш не е загубил самоувереността си!
— Само си дава вид, не се грижи, братле! Знаеш, че на мен можеш да разчиташ!
— Предпазливостта и разумът са най-важното! Чака ни тежка експедиция. Сам с жените много няма да направя! Тадек, струва ли си да слагаш на съвестта си убийството дори на такъв долен човек като Алвареш?
— Слушай, братле, Смуга нямаше да прости на никого, ако с нас се случеше нещо лошо!
В това време Алвареш също си свали сакото и го остави отстрани на сцената. Подви над лактите ръкавите на ризата си, след което извади ножа от джоба на панталоните си, отвори го и извика:
— Аз съм готов, да почваме! Но помнете за нашата уговорка!
— За оня свят ли бързаш?! — отвърна Новицки. Смигна окуражително на Томек и без да вади оръжието от ножницата, тръгна към Алвареш.
С нож в ръката, Алвареш се готвеше за скок. Новицки, леко привел гърдите си напред, в полукръг бавно се приближаваше към него, със свити в лактите и долепени до тялото ръце. Алвареш продължаваше да дебне, без да сваля очи от противника си. Новицки вече го избиколи отстрани и Алвареш с гъвкаво движение се обърна с лице към него. Новицки започна да отстъпва, а след това пак подхвана отначало предишната маневра. Не след дълго Алвареш се въртеше на място, а Новицки непрекъснато го издебваше ту отляво, ту отдясно. Изведнъж той още повече се наведе напред, сякаш се готвеше да го нападне. Алвареш светкавично вдигна нагоре въоръжената си с нож ръка и скочи към него. В последния миг Новицки се изви настрана. Ножът описа дъга във въздуха, без да улучи, а Новицки с ръба на изправената си лява длан удари Алвареш по китката, точно над юмрука, стиснал ръкохватката. Ножът се търкулна към рампата на сцената.
Алвареш изруга страшно. Понечи да вдигне оръжието, но Новицки се стовари върху него с цялата си тежест. Сплетени в прегръдка, те се затъркаляха към ръба на сцената, после се строполиха долу, в помещението за оркестъра. Чу се трясък от счупени столове и пултове.
Томек и Слим с горящата свещ в ръка изтичаха на края на сцената. В мъждивата светлина беше трудно да се различат борещите се. След като изгуби ножа си, Алвареш с истински бяс атакуваше противника си. Ударите се сипеха светкавично. Час по час някой от борещите се падаше на пода, после скачаше и удряше. Наоколо хвърчаха парчета от столове, които с трясък се разпадаха под тежестта на телата.
Въпреки полумрака Томек позна приятеля си по светлия перчем. Внезапно Алвареш простена глухо и рязко се сви одве. Томек побледня страшно, защото помисли, че Новицки бе пробол с нож противника си. Но в същия миг Новицки блъсна Алвареш в лицето с дясното си коляно. Като изхвърлен от пружина, метисът се изправи и веднага се строполи върху подиума на сцената.
Новицки дишаше тежко. Известно време стоя неподвижно. Алвареш се опита да се надигне от пода, но силите му изневериха. Наведен напред, Новицки запристъпва към него. Чак сега той хвана дръжката на ножа, който се подаваше от колана му.
Алвареш забеляза това движение. Протегна напред треперещите си от страх ръце.
— Не ме убивай!… — хрипливо извика той.
— Къде е Смуга? Какво си му направил?
— Не ме убивай! Нищо не зная за него…
— Лъжеш, негоднико! Ти си предупредил твоите ортаци, че той отива на Укаяли, при тях!
— Не е вярно! Не знаех, че е отивал там!
— Лъжеш!
Новицки се надвеси над Алвареш, който, обезумял от страх, изведнъж се провикна:
— Чакай, писмото! Имам доказателство!
— Какво писмо?
С разтреперани ръце Алвареш започна да рови в джобовете на панталоните си.
— Спомних си, спомних си вече, в сакото е! Проверете, това е писмо от Варгас! — забързано викна той.
— Томек, виж дали има някакво писмо в палтото — поръча му Новицки.
Томек донесе сакото и пребърка джобовете. В единия от тях имаше смачкан плик.
— Чети! — извика Алвареш.
— Написано е на испански — каза Томек, като отвори писмото. — Не мога да го прочета…
— Аз зная испански — намеси се капитан Слим. — Подръжте свещта!
„Ла Хуаира, 10 септември 1910 година — зачете той, като направо превеждаше на английски. — Уважаеми господин Алвареш, никога не бих допуснал, че човек, толкова вещ в деловите работи, може да се държи като стар глупак! Не стига, че тайно наемаш мои хора, за да си разчистваш сметките със своите конкуренти, но и ми създаваш главоболия. За нападението при Путумайо научих едва от някой си Ян Смуга, който пристигна през август в Ла Хуаира да търси добре известните ти Кабрал и Жозе. Обвиняваше ги в нападение и в убийство на родственика на своя съдружник Никсън. Кабрал и Жозе доведоха тук индианци от племето субео, но не си признаха, че са ги взели от лагера на Никсън. Не исках да се карам с тоя Смуга, който не дойде при мене сам. Придружаваха го Уилсън, служител на Никсън, и няколко индианци. Напоследък си имам достатъчно собствени грижи, затова преди всичко тихомълком прогоних Кабрал и Жозе. Изпратих с тях петима доверени пири, за да държат под око тия глупаци. Скриха се в Гран Пахонал. На тоя Смуга върнах индианците субео, отвлечени от Путумайо, но той настояваше да му предам и Кабрал, и Жозе. Трябвали му като свидетели срещу тебе.
Щом разбра, че ония двамата са офейкали в Гран Пахонал, той изпрати обратно хората си, а сам с метиса Матеу тръгна да ги гони. Дадох му дори трима от моите пири за носачи. С него тръгна и един камп, който подслушал ония двамата мои глупаци, когато се уговаряли да бягат.
Един дявол знае какво е станало в Гран Пахонал. Досега не се е върнал нито Смуга, нито някой от моите хора. Потънаха като камък във вода. Или са ги избили дивите кампи, които мразят белите, или пък са ги взели в плен. Някои диваци обичат да държат в плен бял човек и смятат, че това е чест за племето им.
Не бих искал някакви чужди хора да се мотаят наоколо и да търсят изчезналите. Казвам: имам си достатъчно собствени грижи! Така че стой по-далеч от моите хора, ако не искаш да ти дойда на гости в Манауш. Варгас“
— Защо не показа веднага това писмо? — извика капитан Новицки, щом Слим престана да чете.
— Чак сега си спомних. Получих го преди няколко месеца — отвърна Алвареш. — Сега имате доказателство, че нямам нищо общо с изчезването на вашия приятел.
— Както излиза от писмото, още има възможност господин Смуга да е жив — обади се Томек.
— Да, братле, това е добра новина — съгласи се Новицки. — Вземи това писмо, може да ни дотрябва.
— Какво ще правим сега с Алвареш? — попита капитан Слим.
— Исках да отмъстя за Смуга, но пред самия бой Томек пак си почна неговото и тогава се почувствувах някак глупаво, Фактически ние го доведохме тук като говедо в кланица! Моето старче във Варшава, винаги казва: „Никого не съди, и тебе няма да съдят.“ След като знаем вече, че Алвареш не е подлагал крак на Смуга, да върви по дяволите! Махай се оттук! Но помни, ако пак, закачиш Никсън, втори път няма да ти простя!
Зарадван, Томек скочи от сцената и силно прегърна приятеля си.
— Добре, добре, твоето стана — недоволно измърмори Новицки. — Но по-добре да си тръгва вече, че току-виж, съм размислил! Братле, помогни му да си облече палтото, че както виждам, нещо е поотпаднал.
— Нищо чудно, кой ли би могъл да ви излезе насреща!
— Така ли мислиш? Е, отначало и той добре отбиваше! Но знаеш ли какво? Казвай ми вече на име! Вярно е, че съм по-стар от теб, но съм ерген, пък ти си женен. Кой знае дали скоро няма да станеш баща! Това изравнява разликата във възрастта!
