Индианецът го изгледа гордо.
— Хабоку има добра памет, не забравя приятелите на индианците — отговори той. — Но защо ти чак сега си дошъл при нас? Не беше ли ти приятел на сеньор Смуга?
— Никсън и аз искахме да тръгнем да го търсим, но братовчедът на сеньор Вилмовски ни разубеждаваше за доброто на Смуга. Твърдеше, че само опитният сеньор Вилмовски може да открие следите. Затова го чакахме да дойде — обясни Уилсън.
— А сега ще отидеш ли с тях на тази експедиция? — попита Хабоку.
— Не искат да ме вземат! Нито мене, нито Никсън. Качват, че няма толкова да им бъдем в помощ, колкото ще им пречим при издирването.
— Една стегната група по-лесно може да се промъкне незабелязано през войнствените племена в Гран Пахонал. Ще действуваме скрито. Затова предпочитаме да вземем няколко смели, добри следотърсачи — обясни Томек.
— Експедицията е опасна — каза Хабоку. — Кампите ненавиждат белите и чуждите индианци.
— Компанията „Никсън — Рио Путумайо“ е готова добре да заплати на индианците субео, които ще тръгнат с експедицията — намеси се Уилсън. — Цялото възнаграждение можем да дадем още днес.
Хабоку се усмихна презрително и отговори с въпрос.
— А твоята компания изчислила ли е колко струва животът на индианеца?
Уилсън почервеня и се смути.
— Извинете, може да съм се изразил лошо, но не исках да обидя никого — смотолеви той.
— Сега знаем за какво сте дошли — обади се старейшината. — Трябва да се посъветваме. Утре ще ви дадем отговор.
Разговорът бе приключен. Белите хора излязоха от малоката и се запътиха към реката, където бяха разпънали за тях голяма палатка. Седнаха на брега край огнището.
Беше ясна вечер. Наоколо пееха хорове от цикади, от време на време се обаждаха гигантските южноамерикански жаби, които издаваха много характерни звуци, наподобяващи свиркане100.
— Разговорът ни не свърши много сполучливо — обади се капитан Новицки. — Ще ни отрежат като нищо.
— На такова ми мирише — потвърди Уилсън. — Още докато Хабоку беше край Путумайо, на мене ми се струваше, че ни е обиден за нещо. Сега вече разбирам каква е била работата. Смятал е, че сме постъпили нелоялно спрямо Смуга.
— Сто умрели кита, днес аз също останах с впечатление, че той ви гледа накриво — провикна се Новицки. — Но ако вашите предположения са верни, този индианец трябва да е обичал нашия Смуга.
— Положението на Хабоку не е леко. Когато е тръгнал със Смуга на експедицията, той още е бил ерген, а сега има млада жена, която обича — намеси се Томек. — Не забелязахте ли колко често й подаваше от яденето по време на вечерята?
— Имате право, така постъпва само влюбеният индианец — потвърди Уилсън. — Отскоро са женени и тази девойка няма да го пусне сега за рискованата и дълга експедиция.
— Винаги съм казвал, че за моряка жената е като котвата за кораба — рече Новицки и въздъхна тежко. — Изглежда, че индианците субео като моряците прекарват по-голямата част от живота си в лодката. Те не бива да се женят.
— А мене самият ти ме придумваше да се оженя — пошегува се Томек.
— Нашата Сали е огън момиче! Мъжко момиче. Щом заговорим за експедиция, тя първа започва да стяга багажа.
— Трябва да й повторя твоите думи, сигурно ще се зарадва!
— Няма как, щом Хабоку ни подведе, ще тръгнем сами. Да пийнем по глътка ямайка. Нищо така не оправя настроението, както доброто питие! Чувал съм, че всички индианци имат слабост към чашката, но тия явно са въздържатели. Дори от тяхната си чича не дадоха на вечерята! Отворѝ една кутия консерви, от глад няма да мога да заспя.
— Във всекидневието си индианците субео не пият алкохолни напитки, но от време на време правят гуляи, на които всички се напиват до смърт — обясни Уилсън. — Те смятат опиянението за свещен ритуал.
— Чувал съм нещо за тези обредни празненства на южноамериканските индианци — каза Томек. — Като че ли подготовката за тия тържества продължава няколко месеца.
— Да, особено когато канят други родове — отговори Уилсън. — Само за приготвянето на чичата са нужни няколко дни.
— Индианците още се съвещават, в техния салон още свети — забеляза Новицки.
— Дано само решат нещо благоприятно за нас — отвърна Томек.
Малко след разсъмване старейшината на рода покани белите гости в малоката. В главния коридор на два реда пейки седяха всички възрастни мъже. Видът им беше тържествен. На главите си имаха мапени, т.е. корони от перата на червена ара, набодени върху сплит от влакна и шнур от маймунски косми. Високо на ръцете си носеха магически гривни, също украсени с пъстри пера, а на шията — огърлици, наречени пеперуди, от триъгълни сребърни плочки. Много от тях бяха окачили на ушите и на долните си устни кокалени или дървени украшения. Лицата и телата им бяха нашарени с червена боя.
— Гледай ги как са се нагиздили — прошепна капитан Новицки на Томек.
— Сигурно сега ще ни кажат какво са решили — измърмори Томек и гледаше неспокойно каменните лица на индианците.
Старейшината на рода посочи на гостите място на почетната скамейка близо до вратата и започна с официално предисловие:
— Чудни хора са белите. Казват, че отвъд голямата вода имали големи села с прекрасни, богати къщи, а пък идват при бедните индианци, отнемат им всичко, отвличат ги в робство и ги карат да вършат тежка работа. Преди да дойдат белите, индианците бяха толкова многобройни, колкото са дърветата в гората. Сега трябва много, много луни да плуваш по реката, за да попаднеш на индианско селце. Само малцина бели са приятели на индианците. Сеньор Смуга беше наш приятел. Той не даваше да онеправдават индианците субео, които работеха в каучуковите лагери, пазеше ги от лошите бели и от мелезите, които не са нито бели, нито индианци.
Този бял човек беше приятел на всички добри хора. Той не позволил индианците яхуа да се гаврят с душата на младия Никсън и затова взел главата му от тях. После откупил от плен индианците субео, отвлечени от лагера при Путумайо. Сам платил за тях и не ги накарал да му работят за това. Мъжественият Хабоку искал да го придружи в преследването на белите убийци. Но благородният бял човек му заповядал да се върне при своите. Не искал да излага на опасност индианеца. Така постъпва само истински приятел.
Хабоку изпълни волята на белия приятел на индианците субео. Върна се в селцето и се ожени, а ето че сега идват белите приятели на сеньор Смуга и казват: Хабоку, ти си смел, можеш да откриваш следи на хора и животни, ела с нас да търсим сеньор Смуга. Какво трябва да отговори Хабоку? Индианецът не изоставя приятеля си в беда. Съветът на възрастните от рода реши: Хабоку да отиде на експедицията с белите и други индианци да отидат също. Хората от нашето племе желаят отново да видят при себе си своя бял приятел.
Много зарадван, Томек произнесе дълга цветиста реч, в която от името на Смуга благодари на индианците субео за помощта, която оказват на експедицията. После говори Уилсън, а след него Хабоку. Оказа се, че жената на Хабоку била решила да придружава мъжа си на експедицията. Томек и Новицки дори се зарадваха на това, защото младата индианка можеше да бъде много полезна на Сали и Наташа.
След речите обсъдиха условията за заплащането на индианците, които щяха да участвуват в експедицията. Пазарлъците се проточиха до обяд, а след това старейшината на рода покани гостите на прощална гощавка, която щеше да се състои на другия ден към залез слънце.
XVI
Прощалната вечеря
Белите гости на драго сърце участвуваха в подготовката на прощалното угощение. Капитан Новицки
