горещо. Динго не се отделяше от Сали. Лягаше в краката й и с тъжен поглед следеше летящите птици.
Бреговете на реката изглеждаха напълно безлюдни. Но това беше само привидно. Полковник Рондън по време на разговора в Икитос беше посъветвал Томек да бъде извънредно предпазлив. В поречието на Укаяли живееха много индиански племена, които още не се бяха покорили на белите. По горна Агуатия живееха войнствените канибали кашибите109, които се ползуваха с лоша слава. Те непрекъснато нападаха чамите110. На убитите врагове отсичаха главите, ръцете и краката, после от зъбите им правеха гердани, а от костите — пищялки и остри стрели. Към стрелата привързваха кичур женски коси, за да носи щастие на стрелеца. Чамите заемаха областта по долна Агуатия близо до Укаяли. Те образуваха три племена: кунибо, сипибо и сетебо, които винаги се обединяваха за борба. Служеха си с дълги мечове, издялани от най-твърдо дърво. Главите на децата си деформираха още в кърмаческа възраст, като им сплескваха челото, за да се отличават от маймуните. Племето амауака живееше по горното течение на десните притоци на Укаяли и избягваше срещите с бели хора. Могъщо племе край Укаяли бяха кампите. Тези горди индианци не искаха да се подчинят на белите. Във време на война бяха много жестоки. По долното течение на река Тамбо живееха многобройните племена на пирите, които съдействуваха на Панчо Варгас.
Опасност можеше да ги заплашва не само от страна на индианците. В горите на Монтания изобилствуваха хевееви дървета. Сред търсачите на каучук вилнееха всевъзможни авантюристи, за които човешкият живот не представляваше особена ценност. Един от тях беше именно Панчо Варгас и към неговата хасиенда отиваше сега експедицията. Дали няма да се опита да им попречи? Той имаше на свое разположение стотици верни пири.
Участниците в експедицията постоянно се губеха в догадки, крояха планове, а в това време корабът напредваше срещу течението на реката. На седмия ден откъм изток се очерта планинската верига Серос де Контамана. Това бяха единствените планини по десния бряг на Укаяли. Не след дълго на левия бряг се показа западналото селище Контамана, столица на провинция Укаяли. Тук вече свършваше всяко влияние на перуанските власти, което и без това беше нищожно в тоя край. Сякаш в потвърждение на това самата природа се мъчеше да заличи следите от присъствието на белия човек. Стремителното течение на реката системно подкопаваше брега и принуждаваше селището да се отдръпва навътре в душата.
Цялата Контамана се състоеше от няколко зидани служебни постройки, черква и мизерни къщурки на туземци. Томек и приятелите му поеха по алея с два реда мангови дървета към селището, за да се разберат с началника на полицейския пост, както ги бяха посъветвали от префектурата в Икитос.
Мизерното селище имаше добре уредени магазини. Търсачите на каучук се снабдяваха оттук с различни предмети, а и местните жители донасяха от вътрешността на джунглата каквото имаха за продан. Томек и Новицки тръгнаха към полицейския пост, а приятелите им останаха да направят необходимите покупки.
След като прочете официалното писмо от префектурата, началникът стана много любезен, но когато Томек му изложи целта на експедицията, той безпомощно разпери ръце и каза:
— Варгас няма да ви даде никакво обяснение, дори ако го накарате да проговори.
— Ако стане нужда, ще си поговоря с него по моряшки — закани се капитан Новицки.
Началникът на поста изгледа почтително огромния, широкоплещ поляк и отговори:
— Мисля, че вие бихте му развързали езика, но за съжаление Варгас не е в Ла Хуаира.
— Къде е заминал, ако мога да попитам? — каза Томек.
— Преди два месеца властите в Лима изпратиха заповед за арестуване на Варгас. Обвинен е в убийство и в търговия с роби — обясни началникът на поста. — Лично аз се опитах да го заловя, но очевидно е бил предупреден, защото офейка в джунглата при пирите, които го смятат за свой приятел.
— И какво ще стане по-нататък? — попита Новицки.
— Какво може да стане? — учуди се началникът на поста. — Лима е далеч, а отмъстителните пири — съвсем близо. Освен мен в този пост има само двама полицаи. При това всеки хасиендейро има роби индианци. Когато в Контамана дойдат въоръжени банди от каучукотърсачи, аз се затварям с хората си в поста и търпеливо чакам да си отидат.
— Вие наистина много ясно обрисувахте положението — саркастично каза Новицки. — Тогава ние сами ще се оправим някак.
— Съветвам ви да бъдете много предпазливи, особено в Гран Пахонал. С кампите няма шега.
— Знаем това. Моля ви, уведомете префектурата в Икитос, че сме били при вас. Още днес ще отплаваме от Контамана.
Излязоха на улицата. Заедно с другите се върнаха на кораба. Там тъкмо привършваше товаренето на дърва за гориво. Не след дълго напуснаха Контамана. Вечерта се съвещаваха дълго. Решиха да отидат в Ла Хуаира въпреки бягството на Варгас. Нали оттам Смуга беше тръгнал за Гран Пахонал. Оставаше им още надеждата, че ще успеят да научат нещо от пирите.
Дните минаваха… От време на време корабът спираше до брега, за да се снабди с гориво, и продължаваше пътя си. От двете страни на Укаяли се простираше безкрайна джунгла, а друга не по-малко гъста гора от висока тръстика слизаше направо във водата. Тук-таме в пролуките между зеленината се жълтееха пясъчни ивици, на които се припичаха крокодили. Тук беше истинското царство на водните кокошки, чаплите, различните папагали и на още много други, всевъзможни птици. Все по-често на запад се появяваха веригите на Андите, които се извисяваха навъз бог и представляваха незабравима гледка особено в блясъка на залязващото слънце, на фона на белите облаци.
Един следобед участниците в експедицията се възхищаваха от палубата на великолепния изглед. Томек дълго се взира като омагьосан в далечината, докато накрая каза:
— Тук човек може да разбере защо често наричат Перу „страната на златото и слънцето“.
— Прав си, Томек, Слънцето си го бива тук, а и както научих от книгата, която ми даде да прочета, испанците намерили големи количества злато в Перу — допълни Збишек.
— Именно ламтежът за злато и алчността довели испанците в Южна Америка — каза Томек. — Някои от тях искали също и да покръстят индианците. Тогава Испания се е нуждаела от злато, защото страната била опустошена от продължителна война. Много от испанците никога не били притежавали имот или земя и тук се стремели бързо да забогатеят. Опустошавали страните на Южна Америка, грабели и избивали индианците. И португалците дошли тук по същите причини. След като не намерили злато, те започнали да докарват черни роби от Африка, за да отглеждат захарна тръстика, която продавали с голяма печалба. Други европейски страни завидели на Португалия за тези доходи. Те също искали да създадат плантации в Южна Америка, но били изтласкани от испанците и португалците.
Латинска Америка дълго била ограбвана от нашествениците. Чак в края на XVIII век революциите в Северна Америка и Франция вдъхнали смелост на жителите от колониите в Южна Америка да се вдигнат на борба за независимост. След дълги войни испанските и португалските владения се разпаднали на отделни държави.
— Ще мине още много време, докато тук се възцари справедливостта — обади се капитан Новицки. — Сами се убедихме, че в Амазония и край Укаяли продължава да се шири беззаконие.
— Томек правилно каза, че конквистадорите опустошили Южна Америка — намеси се Наташа. — Чувала съм, че инките имали обширна и превъзходно организирана собствена държава.
— Не мога да повярвам в това, те дори не са познавали колелото — каза Новицки.
— Не бъдете скептик, капитане — възрази Сали. — Професорът в университета неотдавна ни разказа за културата на инките. Те били прекрасни инженери. Настилали улиците, строели в планините висящи мостове, а по склоновете им — тераси, за да не може водата да подмива почвата. Създали и напоителна система. Вярно е, че не познавали колелото, но въпреки това можели да пренасят десеттонни каменни блокове за строеж на храмове и дворци. Огромните блокове не били споявани с нищо и все пак прилепвали така плътно, че между тях не можело да се пъхне дори острието на нож. Сградите на инките издържали честите по тия места земетресения, които превръщат в развалини постройките на съвременните инженери. Инките украсявали изкусно керамиката, правели от злато и сребро предмети с висока художествена стойност. Те нямали писменост, но изнамерили начин за „записване“ на числата по десетичната система с помощта на възли.
— Слушай, Томек — казва ли истината това синигерче? — не вярваше Новицки.
— Забрави ли, че Сали следва археология? Трябва да призная, че отлично е запомнила лекцията. Огромната държава на инките се простирала от Северен Еквадор чак до средата на Чили. Главните средища
