пристана за лодки, където се бяха струпали воините. Неколцина от тях извадиха от скривалището в гъсталака свещените рогове и барабани. Под техния съпровод Хабоку и още петима воини се изкъпаха в животворната река. Докато се къпеха, те триеха телата си с пенещи се като сапун растения. По този начин предците на племето, живеещи в глъбините на реката, щяха да им вдъхнат мъжество.
След това воините изпробваха издръжливостта си. Те се шибаха един други с пръчки, а накрая пъхаха ръката си в голяма калебаса с червени хапливи мравки. След изпитанията на мъжеството те обиколиха площада пред малоката, като биеха свещените барабани и надуваха свирките. След като скриха отново инструментите в храсталаците край реката, се запътиха към дома; по покана на старейшината на рода заедно с тях влязоха и белите гости.
Жените поднесоха вечерята, а когато тя свърши, мъжете насядаха на двата реда пейки, поставени едни срещу други, и започнаха традиционното пушене. Те държаха пурите с дървени щипци, краят на които можеше да се забива в земята. Няколко пури се предаваха от ръка на ръка. Всеки мъж си дръпваше по един-два пъти и подаваше пурата на следващия. Хабоку позволи и на жена си да поеме дим, което беше израз на голямото му доверие към нея.
По едно време Томек побутна с лакът приятеля си и прошепна:
— Дявол да го вземе, гледай! Носят чича… Не зная дали ще мога да я преглътна.
— Защо пък? — учуди се капитан Новицки. — Аз съм пил чича, съвсем приятно питие!
— Не си ли чувал как го правят?
— Е, как?
— Наистина ли не знаеш?
— Че да не съм местен пивовар! — възмути се Новицки.
— Слушай тогава! Първо размекват и изсушават корените от маниока, после ги стържат, пресяват ги през сито и ги слагат в пресата. Леко подпичат сухите грудки и ги правят на зърна. От тях изпичат малки маниокови сладки.
— Щеше да говориш за питие, а ми разправяш за сладки — възнегодува Новицки.
— Не ме прекъсвай! Точно тия сладки те сдъвкват в уста, а после изплюват в глинено гърне напоените със слюнка бучки и ги смесват с вода. Когато започне ферментацията, прибавят малко захарна тръстика и всичко това заедно ферментира в продължение на няколко дена.
— Прав си, сигурно слагат захарна тръстика, защото чичата е сладка — съгласи се Новицки.
— И ти наистина си могъл да я пиеш?!
— Какво си се заял за питието им?!
— Но то ферментира от човешката слюнка!
— А как да го правят, като не знаят друг начин? Не си ли забелязал колко чистоплътен народ са те? Мият си устата и зъбите след всяко ядене!
— Ти се шегуваш!
— Слушай, братле! Я не гледай коренчето, а цветенцето! Каквото не са видели очите, гърлото ще го преглътне гладко. Какви ли не деликатеси сме яли в различните страни. Забравил ли си как ми пробутваше захаросаните пиявици в Китайски Туркестан? Попаднеш ли между врани, ще грачиш като тях!
Мъжете внесоха няколко големи съда, които приличаха на дървени барабани. Бяха пълни с чича. Като оставяха в коридора всяко ведро, казваха:
— Никой няма да излезе оттук, докато не изпием чичата.
Гостите отговаряха хорово:
— Няма да излезем, докато не започнем да повръщаме.
От ръка на ръка тръгнаха малки калебаси с чича. Томек само даваше вид, че пие и бързо предаваше съда с питието на приятеля си, който го изпразваше до дъно, без да му мигне окото. Уилсън също пиеше много, защото от дълго време общуваше с индианците и беше свикнал с техните ястия и напитки.
Томек си поотдъхна, когато индианците донесоха барабани и свирки. Мислеше, че прощалната вечеря ще завърши с танци. Той любопитно загледа четиримата мъже, които застанаха в дъното на коридора. Те се прихванаха през рамо с лявата ръка, а в дясната придържаха дългите флейти за танц, които стигаха от устата им почти до пода.
Танцьорите засвириха една мелодия, известна като песента на пеперудата. Отстрани музикантите им запригласяха с пищялки и барабани. Продължавайки да свирят на флейтите, танцьорите бавно направиха една крачка, спряха, след това пристъпиха две крачки и пак спряха, после почти претичаха три крачки. Така те се движеха по дължината на коридора и същевременно накланяха ритмично тялото си напред и назад и кръшно се извиваха от едната до другата стена на коридора.
В първата редица играеха старейшината на рода, Хабоку и двамата му братя. Зад тях се наредиха индианците, които също щяха да дойдат с експедицията, и чак след това идваха другите.
Танцьорите бяха стигнали вече почти до средата на коридора. Момичетата се кискаха, побутваха се с лакти и поклащаха рамене в такта на музиката. Тогава една от по-старите жени ги подкани:
— Идете да танцувате!
Три девойки се престрашиха и изтичаха зад танцуващите. Мушнаха се под раменете на мъжете и като ги хванаха с лявата ръка през кръста, започнаха да танцуват с тях. След малко момичетата се смениха. В края на коридора танцьорите нададоха висок проточен вик и се обърнаха.
Танците не продължиха много дълго. След това жените се прибраха в жилищата си, а мъжете седнаха върху рогозките на пода. Старейшината вдигна една голяма калебаса. Уилсън се наведе към приятелите и им пошепна:
— Сега е най-добре незабелязано да се измъкнем. Ще пият свещеното лекарство михи.
— Какво е пък това? Не черпят ли и гостите с него? — попита Новицки.
— Черпят ги. Но михи се прави от едно наркотично растение104, което предизвиква халюцинации и загуба на съзнанието.
— Имате право, най-добре да излезем оттук — каза Томек.
— Халюцинации ли предизвиква? — заинтересува се Новицки. — В Китай се опитвах да пуша опиум. И михи ли действува по същия начин?
— Не зная, боя се от наркотици… Излизаме ли? — настоя Уилсън.
— Хрумна ми нещо! Вие двамата изчезвате в палатката, а аз ще остана за очи — предложи Новицки. — Томек събира интересни факти от живота на туземците, та аз… ще се жертвувам за науката.
— Кажи си направо, че си любопитен да видиш как действува наркотикът — измърмори Томек. — Хубаво ще се насадиш някога с това любопитство!
— Не ме хокай, братле. Хайде, омитайте се оттук, че после ще е трудно…
Новицки остана сам. В същия момент старейшината подаде калебасата с михи на първия до него и каза:
— Пий бързо, за да се напиеш!
— Ей сега ще се напия — отговори почерпеният.
Следващият индианец завика:
— Хо-хо-хооооо! Ето започва! Как се чувствуваш?
— Добре, внимавай, горчива е!
— Горчи. О, нашите отколешни прадеди са пили същото. Дай ми да пия!
Всички пиха по веднъж, след туй втори път. Старейшината вдигна следващата калебаса с михи. Първият поред индианец, след като изпи третата доза, каза:
— Свършихме пиенето. Благодаря, сядам, за да се унеса във видения105.
Капитан Новицки не отклони третата калебаса. Облегна се на стената. Тъмнокафявите голи тела на неговите сътрапезници започнаха да стават кървавочервени. Скоро цялата малока се превърна в голям кървав облак. В него се открояваха най-различни лица, чужди и познати. От пурпурната мъгла изплува Смуга. Новицки понечи да стане, но не можа и се свлече тежко на рогозката. Смуга стоеше досами него. В едната си ръка държеше главата на някакъв мъж, а в другата — своята. Разтърсваше ги и двете глави кривяха лица в страшни гримаси. Новицки се втрещи — Смуга имаше на врата си две глави, даже три! Около него танцуваха прелестни, феерично облечени индианки. Между танцуващите забеляза Сали и Наташа… После жените започнаха да дъвчат маниоково тесто за чича и да го плюят в големи съдове, които танцуваха
