склоня Никсън да отпрати Уилсън от лагера и да им съобщя за това. За тази цел ми дадоха кучето си.
— Подло си постъпил, Матеу, голяма е вината ти — отвърна Смуга.
— Казах всичко, което искаше. Освободи ме сега! — каза Матеу с малко по-уверен глас.
Смуга го изгледа сурово и отговори:
— Можех да науча истината от тебе, а после да пусна края на въжето. Досега само костите ти щяха да останат на дъното на реката. Знаеш ли защо още си жив, жалък предателю?
— Сеньор, подари ми живота!
— Жив си, защото това щеше да бъде много леко наказание за тебе — продължи Смуга. — Човек, който умира бързо, няма време да осъзнае колко голяма е вината му.
— Какво още искаш? — с разтреперан глас попита Матеу.
— Най-напред ще ме заведеш при индианците яхуа, които са обезобразили мъртвия Никсън. После заедно ще намерим Кабрал и неговия съдружник, а след това ще направим посещение на Педру Алвареш.
Метисът мрачно мълчеше. Чак след доста време тихо проговори:
— Трябва да направя това, което искаш. Но не казвай истината в лагера. Индианците от племето субео биха ме убили веднага.
— Опиташ ли се да избягаш, ще те намеря дори ако трябва да посветя на това остатъка от живота си, а тогава… Помни!
Той освободи ръцете на пленника, после изпразни револвера му и заедно с ножа го хвърли в краката му.
— Вземи ги и тръгвай пред мене! — заповяда на Матеу.
III
Среща с индианците от племето тикуна
След завръщането в лагера Смуга проведе тайно съвещание с Никсън и Уилсън. И двамата бяха дълбоко потресени от измяната на Матеу.
— Ах, тоя жалък негодник! — извика Никсън. — Винаги съм му оказвал такова доверие. Дори и сега! Какъв глупак съм! Ако не бяхте вие, можеше да се стигне до ново нещастие!
— Подлец! Безсъвестно е предал клетия Джон в ръцете на убийците — заприглася му Уилсън. — Заслужава най-сурово наказание. Не разбирам защо веднага не му теглихте куршума!
Смуга, към когото бяха отправени тези думи, свъси вежди и отвърна:
— Аз не съм палач, господин Уилсън!
— Щом за да изтръгнете от него показания, вие не сте се поколебали да го изтезавате като индианец, длъжен сте били също така да го накажете според вината му — разпалено добави Уилсън.
— Първо надвих Матеу в борба при равни условия — и той, и аз имахме оръжие! — отговори Смуга. — Вярно е, че после го посплаших с пираните, но не съм сигурен какво щях да направя, ако продължаваше упорито да мълчи!
— Не оскърбявайте господин Смуга, като го сравнявате с дивите индианци — строго се намеси Никсън. — Жестокото отмъщение не ще върне живота на бедния Джон.
— Наистина не исках да ви засегна, извинете ме… — веднага каза сконфузеният Уилсън, ала Смуга го прекъсна с думите:
— Да забравим това, изобщо не съм се обидил. Не смятам, че индианците са по-лоши хора от нас. Именно белите направиха живота им ад. Но ако вие сте способен да се саморазправите с един беззащитен пленник, моля ви, вземете моя револвер и застреляйте Матеу. Той положително си го заслужава. Затворен е в стаята ви, ръцете и краката му са вързани.
Смуга хвърли оръжието на масата, а посраменият Уилсън побърза да каже:
— Сам си заслужих тези думи. Още веднъж моля да ме извините. Но какво ще правим сега с Матеу? Все пак не може да му се размине ей така!
— Можем да го дадем под съд в Манауш, положително ще го накажат — предложи Никсън.
— Това би било прибързано. Алвареш има солидни връзки — каза Смуга. — Моля да не се забравя, че Матеу е не само съучастник в престъплението, а също и единственият засега свидетел, чиито показания, подкрепени с други доказателства, ще ни помогнат да се доберем до фактическия подбудител на нападението. Трябва да съберем повече свидетели.
— И какво възнамерявате? — попита Никсън.
— Най-напред бих искал да стигна до индианците яхуа, които са участвували в нападението и са поругали тленните останки на Джон. Може би ще успея да откупя от тях ужасния им трофей. Нека главата на този нещастен младеж почива в земята заедно с тялото му.
— Много благородно е, че сте помислили да засвидетелствувате на Джон това последно внимание — промълви трогнатият Никсън. — Боя се само дали войнствените яхуа ще поискат да преговарят с нас по този въпрос?
— Посредник ще бъде Матеу, а те го познават — обясни Смуга. — После смятам да открия прекия убиец, Кабрал, и неговия ортак. Ще ги принудя да проговорят. Тогава ще можем да си разчистим сметките с Алвареш. Време е вече да се сложи край на неговите престъпни интриги.
— Ами Матеу? — обади се Уилсън.
— Ще го взема с мене. Това няма да е много весело пътуване за него — отговори Смуга.
— Не ще можете да го опазите в джунглата. Ще офейка при първа възможност — угрижи се Уилсън.
— Няма да позволя сам да влизате в устата на вълка — възпротиви се Никсън. — Ще идем заедно! Господин Збишек ще се справи в Манауш. Ей сега ще напиша нареждане до него. Уилсън ще наглежда работата в нашите лагери. Впрочем експедицията няма да трае много дълго.
— Не, не, господин Никсън. Това няма да е много разумно — намеси се Уилсън. — Като близък родственик на убития вие не ще можете да запазите спокойствие и самообладание по време на преговорите с племето яхуа. Освен това отсъствието ви като ръководител на предприятието би могло да предизвика много усложнения. Аз ще придружавам господин Смуга, а вие ще останете в лагера. Оттук по-лесно ще поддържате връзка с господин Збишек в Манауш. Аз по-добре от вас познавам селвата. Така че ще бъда по-полезен на господин Смуга.
— Уилсън има право, така ще е най-добре — забеляза Смуга. — Кабрал и Жозе работят за Варгас, а с него трябва да се постъпва предпазливо.
— Вие решавате тези въпроси — каза Никсън. — Чувал съм нещичко за Варгас. Река Тамбо е далеч оттук. Диво и опасно е там. Няма много да постигнете със сила.
— Казват, че Варгас имал на разположение стотици хора — добави Уилсън.
— По дяволите, струва ли си да се поема такъв риск заради разобличаването на Алвареш? — попита Никсън.
— Не само случаят с Алвареш ме кара да отида при Варгас — отговори Смуга. — Неговите помагачи са отвлекли индианците ни. Ако успеем да откупим от робство поне част от тях, ще си спечелим още по-голямо доверие сред работниците. Играта си заслужава риска. Освен това смятам, че това е наш дълг. Работейки за нас, те са попаднали в робство, което за тях означава смърт.
— Сега разбирам защо хората се лепят за вас! Честен човек сте вие — каза Уилсън. — Ще ви придружа на тази експедиция… и можете да разчитате на мене.
— Не искам да се противопоставям на намеренията ви. Аргументите на господин Смуга са убедителни — призна Никсън. — Ще ви трябват пари. Аз нямам тук. Това ще отнеме известно време…
— Не можем да чакаме тук парите. Необходимо е да стигнем при Варгас колкото може по-скоро, ако искаме да спасим нашите индианци — поясни Смуга. — Според думите на Матеу племето яхуа, което е взело участие в нападението, живее някъде край Солимоеш31, значи, по пътя за Икитос32, откъдето по река Укаяли ще стигнем до река Тамбо. В Икитос без затруднения ще изтеглим от банката необходимата сума.
— Добре, ще ви дам чек — заяви Никсън. — Трябва да вземете и няколко души, в които да сте сигурни.
— Мислих вече за това, но не съм сигурен дали някой от нашите индианци ще се осмели да се впусне в
