Смий). — Ето я скалата. Сега хайде, трябва да вдигнем тая червенокожа на скалата и да я оставим там да се удави.
Само за един миг тези жестоки хора успяха да хвърлят хубавото момиче на скалата; Тигрова Лилия беше твърде горда, за да се съпротивлява напразно.
Съвсем близо до скалата, но невидими за пиратите, две глави ту изскачаха от водата, ту се скриваха в нея. Бяха Питър и Уенди. Уенди плачеше — това беше първата трагедия, на която беше свидетелка. Питър бе виждал много трагедии, но ги бе забравил всичките. Той по-малко от Уенди съжаляваше Тигрова Лилия; ядосваше се, че са двама срещу един, и затова бе решил да я спаси. Най-лесният начин бе да почака, докато си отидат пиратите, но той никога не избираше лесни начини.
Почти нямаше нещо, което да не може да направи и сега той почна да имитира гласа на Хук.
— Хей, вие там, дръвници! — извика той. Имитираше чудесно гласа на Хук.
— Капитанът! — прошепнаха пиратите, като се спогледаха изненадани.
— Сигурно плува към нас — рече Старки, след като двамата напразно се взираха в тъмнината.
— Слагаме червенокожата на скалата — обади се Смий.
— Освободете я! — чуха те учудващата заповед.
— Да я освободим ли?
— Да, прережете въжетата и я пуснете да си върви.
— Но, капитане…
— Веднага, чувате ли? — извика Питър. — Или ще забия куката си във вас.
— Странно! — каза Смий задъхано.
— По-добре прави каквото ти заповядва капитанът — настоя Старки изплашено.
— Слушам, сър! — извика Смий и преряза въжетата, с които бе вързана Тигрова Лилия. Тя веднага се плъзна като змиорка между краката на Старки и скочи във водата.
Разбира се; Уенди беше много радостно възбудена и се възхищаваше на ума на Питър; но тя знаеше, че той също е радостно възбуден — сигурно ще започне да кукурига и ще се издаде; затова мигновено протегна ръка да запуши устата му, но още преди да я докосне, гласът на Хук прокънтя над лагуната: „Хей, вие на лодката!“ Този път Питър не си бе отворил устата.
Питър може би щеше да изкукурига, но вместо това, щом чу този вик, присви устни и изсвири от изненада.
„Хей, вие на лодката!“ — чу се отново гласът.
Сега Уенди разбра. Истинският Хук бе също във водата.
Той плуваше към лодката и понеже неговите хора вдигнаха фенер, за да му покажат къде са, той скоро доплува до тях. В светлината на фенера Уенди видя как той се залови с куката за ръба на лодката, видя злото му мургаво лице и как от цялото му тяло капеше вода. Разтреперана, тя би отплувала далеч от това място, но Питър не искаше да мръдне. Той кипеше от жизненост и освен това бе просто полудял от самонадеяност. „Не съм ли момче-чудо? О, какво чудо съм аз“ — пошепна той на Уенди. Макар че и тя беше на това мнение, все пак — заради доброто му име — се радваше, че никой друг освен нея не чу тези думи.
Той й направи знак да слуша.
Двамата пирати бяха много любопитни да чуят какво бе довело капитана им при тях, но той седеше облегнал глава на куката си, позата му изразяваше дълбока тъга.
— Какво не е наред, капитане? — запитаха те боязливо, но той им отговори с глух стон.
— Въздъхна — каза Смий.
— Пак въздъхна — каза Старки.
— Трети път въздъхна — каза Смий.
— Какво има, капитане?
Тогава едва той заговори и то с жар:
— Всичко пропадна — извика той, — момчетата са си намерили майка.
Колкото и да беше уплашена, Уенди се почувствува страшно горда.
— О, нещастен ден — извика Старки.
— Какво значи майка? — попита невежият Смий.
Уенди беше толкова поразена от тези думи, че възкликна:
— Той не знае какво е майка!
От този момент тя винаги си казваше, че ако човек може да си има в къщи пират вместо котка или куче, тя ще си избере Смий.
Питър я дръпна под водата, защото Хук бе подскочил и бе извикал: „Какво е това?“
— Не чух нищо — каза Старки, като вдигна фенера над водата. Както се озъртаха пиратите, видяха странна гледка. Гнездото, за което ви казах, плуваше по лагуната и птицата нивга седеше в него.
— Погледни — каза Хук в отговор на въпроса на Смий, — това е майка. Какъв урок! Гнездото трябва да е паднало във водата, но ще изостави ли майката яйцата си? О, никога!
Гласът му се пресече от вълнение, сякаш за миг той си припомни невинните дни, когато… Но той замахна с куката и отпъди слабостта си.
Поразен, Смий гледаше птицата, докато гнездото, носено от течението, минаваше пред тях. Старки, който беше по-подозрителен, каза:
— Ако тя е майка, може би се върти наоколо, за да помогне на Питър.
Хук трепна.
— Да — потвърди той, — този страх непрекъснато ме преследва.
Енергичният глас на Смий го изтръгна от унинието му.
— Капитане — каза Смий, — не бихме ли могли да отвлечем майката на тези момчета и да я направим наша майка?
— Великолепна идея! — извика Хук. Предложението на Смий веднага се оформи като практически план във великия му ум. — Ще хванем децата и ще ги закараме на кораба: момчетата ще хвърлим в морето, а Уенди ще стане наша майка.
Уенди пак забрави, че трябва да бъде предпазлива.
— Никога няма да стана ваша майка! — извика тя и отново се скри във водата.
— Какво беше това?
Но пиратите не можаха да видят нищо: Помислиха си, че някой лист, носен от вятъра, е прошумял край тях.
— Съгласни ли сте, обесници мои? — попита Хук.
— Заклеваме се — отговориха и двамата и протегнаха ръце.
Хук протегна ръката с куката.
— Закълнете се! — каза той.
И тримата се заклеха. По това време и тримата бяха на скалата и Хук внезапно си припомни за Тигрова Лилия.
— Къде е червенокожата? — запита той рязко.
Имаше моменти, в които Хук проявяваше игрив хумор и затова двамата пирати си помислиха, че той се шегува.
— Всичко е наред, капитане — отговори Смий самодоволно, — пуснахме я.
— Какво? Пуснахте я! — изрева Хук.
— Нали така заповядахте — заекна боцманът.
— Когато бяхте във водата, вие извикахте да я пуснем — обясни Старки.
— Дявол да ви вземе! — ревна гръмогласно Хук. — Каква е тая измама! — Лицето му стана черно от ярост, но той скоро разбра, че те не го лъжат и се изплаши. — Момчета — каза той, леко разтреперан, — не съм давал такава заповед.
— Странни неща стават тук — каза Смий.
И тримата почнаха да се въртят и озъртат нервно. Хук заговори високо, но гласът му трепереше.
— Ти, дух, който витаеш в тази мрачна лагуна сега — извика той, — чуваш ли ме!
Разбира се, Питър би трябвало да си мълчи, но разбира се, той не си мълча. Веднага отговори, имитирайки гласа на Хук:
