екстрасензорният, както и преди пак не се получаваше. Язон обаче беше уверен в едно: нещо щеше да му помогне, трябваше да се случи нещо. И търпеливо чакаше този момент.
По-рано обаче настана друг момент. Както винаги изскочиха безшумно и недоловимо от хиперпространството, и започнаха спирачна маневра при леко увеличена сила на тежестта. Или бързаха да стигнат в някакъв определен момент, или просто беше някаква традиция — при прибиране да доведат до ускорение 1,5 g, за да няма излишни емоции. Както успя да забележи Язон, пиратите понасяха спокойно увеличената сила на тежестта, бяха тренирани момчета. Макар че се виждаше, че не са привикнали. Така че Язон също не се опитваше да се покаже супермен и обясни на Мета, че ще е по-добре да се покажат вяли и потиснати. На Морган не му влизаше в работата да знае, че Мета се бе родила и отраснала при двойна сила на тежестта, а и Язон бе прекарал не година и две при същите условия. Първо, планетите от земен тип с подобна сила на тежестта не бяха чак толкова много в обитаемата Вселена, а второ, най-добре беше да си пазят козовете колкото е възможно по-дълго.
И самият Язон не можеше да обясни, как се досети, че наближават Ямайка, но предположението му се оказа вярно. Това се изясни, когато Морган извика при себе си в капитанската рубка и тримата пленници.
— Следващата спирка е последна — каза той, като счете за необходимо да поясни. — Така казваха в обществения транспорт на родната ми планета Казан. Знаете ли какво е това обществен транспорт?
— Навикът ти да разговаряш преимуществено с идиоти, Хенри, прави речта ти понякога прекалено досадна с изобилието си от излишни въпроси и прекалено подробни обяснения.
Язон вече можеше да си позволи такъв тон при разговор с Морган. Морган се намръщи, но не пое ръкавицата за словесен дуел, а веднага мина на въпроса:
— В такъв случай ви моля да изслушате краткия ми инструктаж. Вие пристигате на планетата с гордото име Ямайка. Атмосферата е азотно-кислородна, силата на тежестта е 0,9 g, слънчевият спектър е стандартен. Нестандартното е другаде. Планетата живее по законите на флибустиерите, и всички жители строго ги спазват. С пълния текст на закона ви предстои да се запознаете. А сега ще ви разкажа за главното. Категорични са забранени кражбите, защото да крадеш от своите — това е смъртен грях, а на Ямайка чужди няма — всички са свои. При всички конфликтни въпроси трябва да се обръщате към СС, Службата за справедливост. Ако вие не сте успели да се сдържите и сте пречукали някого при разгорещеност, с вас ще се заеме Съдът на справедливостта. И ще изнесе решение. За нарушението на закона вас могат да ви затворят в яма или да ви лишат от главата. В никакъв случай не го забравяйте. Освен нас, на планетата живеят буканиери, виталиери и приватири, като последните почти не вземат участие в бойни действия. Всички категории население са равни пред закона. Флибустиерите, към които ще бъдете временно или условно зачислени, представляват висша категория и се ползват от някои привилегии, но само в отделни случаи. За това вие ще узнаете когато му дойде времето. И накрая, още нещо. Последното, но може би най-важното. Придвижванията на гражданите по планетата, както на местните, така и на чуждестранните по принцип не се ограничава от никого. Но нито една жива душа няма право да напуска Ямайка без разрешението на СМ, службата по миграцията. Във вашия случай това ще означава, че не можете да го направите без моето лично разрешение.
Той помълча, очевидно опитвайки се да си спомни дали няма още нещо за казване, няколко пъти прехвърли погледа си от командния пулт върху внимателните си слушатели и обратно, след което добави, прозявайки се:
— Пък и много ми се иска да видя как така без моето разрешение ще тръгнете да отлитате в космоса.
Морган се изсмя гръмко, очевидно останал доволен от току-що изречената си фраза, обърна се към пулта и натисна бутона под екрана на гравитометра.
Гравитометърът показваше не диска на небесно тяла, както можеше да се очаква, а просто ярка точка в центъра и излизащото от нея лъчение, плавно угасващо към краищата. Не само Мета, но и Язон прекалено добре разбираха, какво означава това: това беше изображението на близките измервания на гравитационното поле, тоест корабът вече фактически висеше над повърхността на планетата. Потвърждаваше го и газоанализаторът, който показваше стремителното навлизане в разредените слоеве на атмосферата. Междувременно на всички останали екрани, включително фронталния, продължаваше да мига зведното небе, и дори електромагнитните датчици покадваха абсолютно отсъствие на каквито и да били забележими изменения в околното пространство.
— Така, значи, цялата ви планета е екранирана от външния свят? — запита направо Мета.
— Имате удивителен нюх — язвително забеляза Морган. — Само че се обзалагам, че за такъв екран като този вие никога не сте и чували дори. През него не само лъчи, но и корабите не могат да преминават без мое разрешение.
И той отново гръмко се изсмя.
Мета не знаеше какво означава «обзалагам се», дори и Язон схващаше само приблизително смисъла на тази архаична фраза.
Морган много бързо набра сложна комбинация от цифри и букви; може би беше парола, защото в следващия миг всички екрани сякаш се взривиха в калейдоскопичен фойерверк; едновременно гръмна бодра мелодия и красив млад глас запя:
Стиховете бяха самата смърт, но пък под музикалния съпровод звучаха красиво. Във всеки случай, създаваше се празнично настроение. И в един момент на Язон му се стори, че просто отиваха на поредния курорт. Касилия, Дархан, сега пък Ямайка. Колко мило! Кой ли беше следващият пункт по плана на голямата туристическа обиколка? Аха, нищо? Как така нищо?
«Ами ето така, Язон! — сурово отвърна той сам на себе си, за да се съвземе малко. — Именно тук ти заповядват да останеш завинаги!»
— Сър Хенри — гръмко извика Язон в опита си да надвика музиката. — Тук при вас прието ли е да почерпят с нещо по този повод? Или просто нямате нищо за пиене?
— Има си хас да не е прието — отвърна Морган и зарева в микрофона: — Шампанско в рубката!
Глава дванадесета
Как могат да посрещат пиратите? Ясно как. Или като престъпници: от засада, под мушка и всички с белезници. Или като врагове: с ураганен огън и викове: «No pasaran!» Или, в края на краищата, като герои — с цветя и оркестър. След като се прибират у дома си. Оказа се четвъртият вариант. Посрещаха ги като висши лица в държавата, но без тържества — спокойно, делнично и делово. А флибустиерите от «Конкистадор» се и явявваха върховната власт на Ямайка.
Под яркосиньото небе, по което лениво се влачеха дребни пухкави облачета, беше топло, без да е горещо. Изглеждаше, сякаш на стартовата площадка дъха на морска сол, на екзотични цветя и плодове. Огромен надпис над сградата на терминала известяваше завръщащите се, че корабът им е хвърлил котва в
