космическото пристанище с помпозното название «Порт-Крал», или по-точно, «Кралското пристанище». Очевидно Язон се бе заразил от дарханците със страстта да превежда географските наименования.
— А столицата ви случайно не се ли нарича «Град-Крал»? — пошегува се Язон.
Шегата се оказа неудачна. Главният град се наричаше именно така: «Крал-Град» или «Кралоград».
Едва успяха да оценят мекия климат и да вдъхнат местните аромати, когато допуснатия до трапа скромен кортеж от седем машини силна замърси въздуха с изгорелите си газове. Колесните устройства с доста архаичен вид яха предназначени само за висшето ръководство, на останалите флибустиери се полагаше да се добират до града самостоятелно. Пленниците (или сега беше по-правилно да ги наричат «гости»?) Морган покани в своята машина, в която освен мълчаливия шофьор с грубо, насечено от белези лице, нямаше никого. Предводителят на пиратите им бе оказал висока чест.
Това особено впечатли младата Доли. Тя може би за пръв път след кошмара в космоса бе успяла да надвие чувството си на страх и сериозно бе усетила, че сега на нея гледат не само като на жертва, не само къс апетитна плът за някакъв насилник-людоед, но и личност. Нея я уважаваха! И Доли така се осмели, че се реши да зададе въпрос на самия Морган.
— Сър Хенри, а тези господа на самоходите зад прозорците нашия воатюр да не би да ни пазят от терористи?
— Какво говориш, детето ми! — усмихна се Морган. — У нас терористи няма. Това просто е традиция, да съпровождат лидера.
— Тогава защо са си облекли такива силно защитени комбинезондс?
— Също традиция — сопна се Морган, давайки да се разбере, че приключва с темата.
Доли продължи по любимия си начин да сипе в речта си всякакви странни словца, заимствани от най-различни езици. Язон поради старото си увлечение по лингвистиката я разбираше отлично, а сега ставаше ясно, че и Морган не е съвсем бос в тази област. Във всеки случай, не задаваше въпроси за какво става дума.
Хората, съпровождащи воатюра на главатаря, Язон би предпочел, разбира се, да нарича ескорт от мотоциклетисти (така поне ги наричаха на Касилия), но самоход също беше добър избор. А есперантското окончание в думата «комбинезони» си беше чиста проба изфукване. Между другото, това не бяха никакви комбинезони, ами съвсем натурални скафандри с висша защита. И Язон силно се съмняваше, че на планетата няма терористи. «Но след като Морган така иска да бъде, няма да го настъпваме по мазола.» — помисли Язон.
Напредваха по едно лошо, с напукано покритие шосе. В гъстата зеленина на дърветата и храсталаците от двете страни на пътя лесно можеха да се скрият от маниак-единак до цяла организирана банда, решени да елиминират главния пират. Желаеущите да заемат топличкото му местенце едва ли се брояха на само на пръстите на едната ръка. Това го бяха забелязали още на кораба, така че нямаше нужда да им хвърлят прах в очите — дори и момичето не хващаше вяра на приказките на Морган. Освен това Язон веднага забеляза, че просторният и комфортен отвътре автомобил имаше направо варварска външност: допотопен керосинов двигател, тежка броня, скоростта се постигаше само за сметка на мощността, но не и на лекотата — това бяха типичните признаци на военна техника, а не автомобил за разходки.
Доста скоро стана ясно, че на практика целият личен и обществен транспорт на Ямайка е устроен по същия начин. Едва ли и останалите жители ги заплашваха безчет опасности (макар че и тук режеха глави, и тук стреляха, а понякога хвърляха и бомби), но главното беше, че пиратите, свикнали да излизат в космоса само с бойни кораби, оставаха верни на пристрастията си и на родната си планета.
Друга странна особеност се оказа и това, че въпреки значителните размери на главния континент, въздушните средства за придвижване бяха категорически забранени от закона, и дори простите универсални ракети се използваха само от официалните организации, а и то само при изключителни случаи. За не особено популярните на Ямайка пътешествия на далечни разстояния съществуваха две монорелсови пътища на магнитно окачване, пресичащи материка в перпендикулярни направления. Нелошо беше развит и морския транспорт. Съдове от всякакъв калибър извършваха макар и редки, но редовни курсове между континента и многочислените острови, разхвърляни по цялото западно полукълбо. Източният материк в другата част на планетата представляваше огромна пустиня в центъра, обрамчена от планински масиви по протяжението на цялато крайбрежие. Върховете, издигащи се над морето на пет, седем, а някои и още повече хиляди метра, до този момент никой не беше покорил, а да се занимават с облагородяване на пустините на никого дори и не му беше минавало през ума. Общо взето, материкът на изток оставаше необитаем. Флибустиерите се интересуваха от него точно толкова, колкото и от двете ледени и снежни полярни шапки.
Всъщност, само топлият, уютен и плодороден западен континент се наричаше Ямайка. Останалата суша минаваше под условното наименование Дивия Изток. Там дори не летяха, нито плаваха.
Всички тези транспортно-географски подробности гостите на планетата узнаха непосредствено от Хенри Морган, който охотно ги развличаше през целия път, след като Язон тънко насочи разговора на новата тема, като зададе един наистина идиотски въпрос:
— Пристанището — крал, градът — крал. А ти, Хенри, и ти ли си крал тук?
— Не — отвърна Морган, — тук нямаме кралство. Аз съм само главният тук. Официлна длъжност дори нямам. Нещо от рода на началник СК — Служба по Координацията. Понякога ме величаят с прозвището Навигатора. Най-общо, аз съм просто лидер, и с това е казано всичко. Всички ме познават. Дисциплината ни е много строга. Началниците на другите служби са ми подчинени. На тях пък са подчинени капитаните на кораби и командирите на звена. По-нататък — има само флибустиери. За останалите сега няма да говорим. Ето, това е. И всеки си знае мястото, всеки разбира, че не може да си прави никакви оглушки: нито към мен, нито към флибустиерския закон. Как свършва всяко неподчинение, вече видяхте. За какво ми е да съм крал? Монархизмът е пълна глупост. Как е възможно някакви недоносчета по волята на Бог да се качват на трона? Всяка държава се нуждае от истински лидер, а не от потомък на древен род, който влачи със себе си бремето на хилядолетен маразъм, условности и бюрокрация. Ние отдавна сме изхвърлили целия този баласт от кораба на съвремието. А що се касае за наименованията, пет пари не даваме за тях. Имената на градовете и всичко останало са останали от шпаньолците, ония същите, дългоносите. Те са долетели тук още по времето на Великата Експанзия и са деградирали тук до нивото на рицарски турнири, гаден самогон и бани, които се затоплят с въглища. Впрочем, някои са се оказали по-умни, като наши Ерик Кортес, влели са се в колектива ни. Шпаньолците също биват най-различни. Главното е човек да се чувства свободен. Ето, с такива истински (!) хора ние тук издигнахме културата до недостижими височини, затова и живеем богато.
На това място Морган им разказа накратко за географията и транспорта.
— Какви земи са това? — завърши той. — Само пясъци и скали!
— Не пращате ли експедиции да търсят полезни изкопаеми?
Лидерът-навигатор само разтвори ръце.
— Който иска да се вре из тия затънтеняци. Аз ще стигна по-бързо до дарханския уран, отколкото да открия каквото и да е в оная пустош. Ние сме свободно плаващи, Язон! Не си ли забравил? Защо ни е да чоплим земята?
Оказа се обаче, че на Ямайка има все пак и хора, които чоплят земята, при това не малко и по най- различни начини. Наистина, мина известно време докато Язон и Мета го научат. А в този момент дискусията за икономиката не намери продължение, защото правителственият кортеж тъкмо навлизаше в града.
Постланите с паваж кралски улици бяха точно толкова удобни за движение на автомобили, колкото и шосето, по което бяха препускали от космодрума; друсаше изрядно. Започваха обаче да привикват.
Още на първия пост от СП — Службата по пътищата — цялата колона спря и гостите бяха помолени да се прехвърлят в подготвената от по-рано персонална машина. Морган им заповяда да си запишат за всеки случай номера на мобилния му телефон, който тук наричаха за по-кратко просто «гривна», като, разбира се, връчи на всеки (дори и на Доли) същия такъв апарат за връзка. Тези устройства бяха далеч по-мощни от предишните предаватели, предназначени за работа на борда на кораба. Очевидно работеха в радиовълновия диапазон, а за най-голяма ефективност вместо йоносферата изглежда използваха онзи прословут екран.
