— Искам да говоря с него лично. — Това беше последният отчаян опит. — Язон се обажда.
— Узнах ви, мистър динАлт — меланхолично съобщи секретарката. (Интересно, по какъв начин го беше познала?) — Не желаете ли да разговаряте с някого от заместниците на Навигатора?
— Ако е възможно, бих искал да се чуя със сър Тони Хауърд — помоли Язон.
— Минутка. Ще се опитам да ви свържа с началника на СС-2.
— Не ви разбрах.
— Мистър Хауърд е ръководител на Сужбата по снабдяването, СС-2, а СС-1 е Службата за Справедливост.
— Благодаря ви за информацията.
И в този момент гривната радостно изрева с гласа на Хауърд:
— Язон, друже! Какво занимаваш шефа с глупости? Успокой се, пийни нещо, искаш ли да те заведа на едно място, дето има страхотни гаджета? Ще падне веселба!
Хауърд беше пиян, но точно на онзи етап, когато добродушието още не беше преминало в агресивност.
— Тони, никого и никога не занимавам с глупости — отвърна Язон, като пропусна репликата с гаджетата и пиенето покрай ушите си. — Наистина ми е нужен срочно Морган.
— Е, друже, извини ни, но днес няма да те приеме. Можеш да бъдеш сигурен в това. Едва утре сутринта.
Изглежда, Хауърд знаеше какво говори, и Язон реши да смени темата:
— Слушай, главни снабдителю, а мога ли да те помоля да ми отделиш една машина без шофьор? Достатъчна ли е думата ти за това?
Последната фраза я добави специално, за да погъделичка самолюбието на Хауърд.
Той пъхтя в микрофона в продължение на десетина секунди, след което отсече:
— Няма проблеми, веднага ще ти я докарат.
Автомобилът се оказа с по-скромен външен вид в сравнение с онзи, който беше управлявал Морган, и даже онзи, на който ги бяха докарали до квартирата им, но въпреки всичко вътре беше уютно, а отвън пак си имаше броня и димящ ауспух, чиста проба пиратски автомобил.
Тримата се поразходиха из града. Язон специално направи няколко кръга по едни и същи места. Ако се случеше да ги запитат, щеше да им отговори, че е тук за пръв път, и въобще кара без цел, като турист- зяпач. Така и обаче не разбраха дали имаха закачена «опашка». Или ги следяха истински професионалисти, или просто не виждаха смисъл в това: и гривните, и самата машина можеха лесно да се запеленговат от всяка точка. Второто беше по-вероятно, едва ли Морган очакваше от Язон някакви неочаквани и необмислени постъпки, заплашващи сигурността на планетата и лично самия й стопанин.
А Кралград се оказа необичайно красив в архитектурно отношение. Външният вид на жилищните здания, магазините и величествените храмове с островърхи покриви напомняха за онези времена, когато хората не бяха виждави нищо по-сложно от тъкачния стан и грънчарското колело. Морган после им обясни, че така си е в действителност: всички домове не само в столицата, но и изобщо на Ямайка са построени от предишните им обитатели — шпаньолците, чиято цивилизация не само електричеството, но май дори и огнестрелното оръжие не бе познавала. След като бяха завоювали планетата обаче, флибустиерите бяха намерили за далеч по-разумно да приспособят съвременните комуникации към старинните яки здания, отколкото да влагат огромни средства и ресурси в строителството на съвременни небостъргачи от снъклостомана и леки композити. Защо? Та нали и така си беше съвсем добре.
И наистина беше добре. Вече бяха успели да узнаят, че сипещите отвън хилядолетни Стени не пречат за обзавеждането на квартирите отвътре, които не отстъпваха по нищо на луксозните номера на Клианда. Битовата техника съогветстваше на съвременния галактически стандарт, и дори се срещаха някои авангардни постижения от рода на самоотварящите се стени, с които се бяха сблъскали за пръв път на борда на «Конкистадор». При това, както се изясни, подобно обзавеждане на жилищата служеше като достояние на всички категории на населението, а не само на висшето, към което условно приравняваха Язон и Мета.
Накрая екскурзията по града донякъде ги пресити. Язон излезе на крайбрежната магистрала и като измина десетина километра, откри един безлюден крайбрежен къс. Паркираха автомобила на банкета, захвърлиха гривните на седалките и слязоха на плажа. Времето се разваляше. Надигаше се вятър, оловносивите облаци изпъпляха над хоризонта. А над все още не съвсем разбушуваните вълни ниско прелитаха крупни черни птици с бели клюнове, необичайно закривени нагоре. Нямаше никой наблизо, нито машини, нито хора. Кой знае защо обаче желанието им да нищят тайни съвсем се изгуби. Мета и по-рано не се бе отличавала с разговорливост, а Язон изведнъж се усети в крайно неловко, неприсъщо за него положение. Морган го беше пуснал, без да му обясни каквото и да е, без дори да му даде някаква заповед, дори и без да го помоли за каквото и да е. Ходи, дишай чист въздух, няма къде да ми избягаш. А Хауърд още добродушно го убеждаваше да се гмурне в стихията на алкохола и разврата. Та Мета да изпадне в делириум. Явно го чакаха да почне да прави глупости.
В такъв случай обаче той нямаше да се захваща с нищо. Просто щеше да убива времето, да си блъска главата и да изчаква. А после, когато напълно приспи бдителността им, като едновременно с това си изработи и авторитет сред местното население, тогава вече ще опука Морган. В края на краищата, защо пък да не вземе в ръцете си цялата власт на Ямайка и да не направи планетата поредната колония на Пир? Глупости. Нищо няма да стане по този начин.
Размишленията му бяха прекъснати от Доли.
— Извинете, може ли поне тук да си поговорим за всичко? — запита стеснително тя.
— Да, момичето ми — произнесе тъжно Язон. — Знам какво ти се иска толкова много да запиташ. Засега обаче още не съм готов с отговора. Ние непременно ще се измъкнем оттук, но е възможно да изгубим месец време или дори цяла година. Ти трябва да привикнеш към живота на Ямайка, да се запознаеш с някого, да си намериш някакво занимание и отново да си спомниш радостите на живота. Не бива да тъгуваш цяла година. Даже месец.
— Не бива — съгласи се Доли, — но аз бих искала да запитам, тоест да говоря за нещо съвсем друго. Ето вие сега си помислихте, че е добре да убиете Хенри Морган и да вземета властта в ръцете си, но после се отказазахте, защото идеята ви се стори нелепа. Пък аз си мисля…
— Ти можеш да четеш мисли? — прекъсна Язон, извъртайки се рязко към нея.
— Понякога — сведе скромно очи тя. — Но не при всички се получава. Веднъж обаче много здраво помогнах на такко, като прочетох мислите на един от конкурентите му. Сега искам да помогна и на вас.
— Здраво — съгласи се Язон. — И какво мислиш по отношение на Хенри Морган?
— Трябва да се убие — изрече Доли като възрастна с твърд и отсечен глас. — Но преди това ми позволете да прочета мислите му.
— Готово — кимна Язон. — Утре ще те вземем с нас. Но я ми кажи, от какво зависи способността ти към телепатия?
— Не знам — повдигна рамене тя. — Понякога сама се опитвам да разбера къде се коренят способностите ми. Но знаете ли, то изведнъж ме обзема, като маль, малоре, като гадене, и аз ставам алтера, виждам с вътрешно зрение, чувам множество гласове едновременно, много е трудно да се съсредоточи човек, в такива моменти въобще ми е много тежко…
В езика на Доли се срещаха множество разнообрази романски думи, очевидно, особеност на интерланга на Зунбар. Много от тях се разбираха лесно, без превод, но когато момичето беше неспокойно, непознатите думи в речта й рязко се увеличаваха, и тя се опитваше сама да подбира общодостъпния еквивалент.
Изведнъж очите й се изпълниха със сълзи.
— Разбирате ли, аз само знам, че когато се случи това… след това, когато ме… — Тя изхлипа, но се овладя. — Разбирате ли, стурва ми се, че почнах още по-добре да чета пенсамиентос… тоест, мислите…
— Това е добре — каза Язон. — Аз пък веднага почувствах, че ти не си обикновено момиче. И този наркоман Монбар не случайно те нарече вещица. Мета, ти чуваш ли за какво говорим?
Мета вървеше на две крачки пред тях и кой знае защо, не се оглеждаше, а морето шумеше все по-
