«Добре, въпросът с екрана ще го изясним по-късно, сега не е подходящ моментът, реши Язон.»
След като остави гостите на грижите на водача, Морган тръгна направо към централния дворец за разрешаване на най-належащите въпроси и подготовката за речта си по телевизията. През това време на Язон и Мета предложиха да се настанят и отдъхват в новия си дом. Брей! Значи дори не в хотел, а в специално предназначена за тях квартира. Доли, естествено, също се настани при тях. За момичето имаше специална отделна стая. Истински курорт!
Шофьорът им въпреки очакванията не остана като стража, а им демонстрира апартамента и им връчи ключовете, след което веднага изчезна. Впрочем, това не му попречи да се сбогува вежливо с тях и дори да им пожелае приятна почивка. Язон и Мета многозначително се спогледаха още щом вратата хлопна след флибустиера. Разбира се, и на двамата им беше пределно ясно, че работата съвсем не е толкова проста, че наблюдението върху тях така или иначе продължаваше. Само дето вече не ги държаха в зоологическата градина, а в резерват, като много ценни зверове, на които се полагат специални условия, максимално близки към естествения им екстериор и с цел минимални психологически травми.
Те мълчаливо се разходиха по стаите, погледаха през прозорците, пипнаха всичко с ръцете си, разгледаха внимателно обстановката. Не забелязаха нищо особено. Много зависеше от това, как ще се държат в новите условия, и първата фаза Мета реши да повери на Язон. Тази фаза, при това не най- удачната, можеха да поверят и на Доли, но момичето, гледайки старшите си другари и помнейки от каква безнадеждна ситуация я бяха измъкнали, съобрази, че най-добре е да помълчи.
— Доли — проговори след известно време Язон, — остани малко тук, докато ние с Мета малко се поразкършим по улицата.
В очите на момичето проблесна страх. Не, не беше онзи безпаметен страх, който само допреди няколко дни не искаше да пусне от жестоките си клещи разума и паметта й. Това беше само един слаб отглас на вече победения кошмар, но Язон побърза да добави:
— Няма да се бавим изобщо. Подреди си багажа, отдъхни си от пътя. Сигурен съм, че тук нищо не те заплашва. А за всеки случай, нали съм те учил да стреляш с пистолета — добави той с усмивка.
— Добре — кимна поуспокоена Доли.
И тогава Язон сне от китката си гривната, като направи знак с очи към Мета да направи същото, и двамата бързо излязоха от квартирата. На стълбите той й прошепна:
— Сега бързо ще обсъдим всичко. Първи говоря аз. Възражения?
Възражения нямаше. Вече на улицата Язон много бързо излагаше мислите си.
При това не пестеше от времето за отчетливи паузи и номерация на тезите си. Той искаше Мета колкото е възможно по-добре да запомни всичко, което той се канеше да й каже. Нали пирянците бяха народ, свикнал да чете не обемни философски трудове, а кратки ръководства за работа, по техника на безопасността, по оцеляване в нечовешки условия. Добрата инструкция винаги е кратка и е разделена на отделни пунктове. Макар Мета понякога и да се беше оплаквала, че не си пада много по подобни бюрократизми в разговора, сега й се налагаше да общува именно по този начин.
— Първо — започна Язон, — Морган вече не гледа на нас като на врагове, а като на конкуренти. Той счита, че след като ни остави да се оправяме сами, ние ще измислим нови начини за печелене на пари. Трето. Ако ние не му докажем, че сме нужни и занапред, той може да отлети и да ни изостави тук, или просто да ни убие. Четвърто. Уверен съм, че е напълно реално да се измъкнем оттук самостоятелно, трябва да си поблъскаме и над това. Но най-интересно ще е да отлетим заедно с командата на Морган и да го завлечем в капана някъде в космоса. Пето, и навярно, най-главното. Необходимо е да се разбере как стоят нещата с междузвездната връзка. Защото без помощта на другарите ни по-скоро ще загубим. И накрая, шесто. Засега възнамерявам да се заловя с изучаването и после с унищожаването на системата, заложена в основата на този свят. Нали помниш как постъпих с Темучин на Щастие.
— Помня — каза Мета. — Но Морган не е Темучин. В този случай ти нямаш предимството в познанието на историята на старата Земя и Галактиката. И според мен на него това му е пределно добре известно. Пък и каква система виждаш тук? Плюскат, пиянстват и грабят, това е всичко. Нищо няма да стане от цялата работа, Язон.
И тя го произнесе по такъв решителен начин, че в първия момент Язон изпадна в безнадеждно състояние. Интуицията на Мета често се оказваше по-далновидна от неговата. После обаче злината взе връх: «Как така у мен няма да се получи нищо, у Язон динАлт?! Не, самоуверена пирянко, каквото и да си мислиш, аз ще измина пътя докрай!»
— Нямаме време за спор — произнесе той на глас. — Само изслушай сега плана ми за действие. Също по пунктове, извини ме. Първо. Отиваме при Морган и точно изясняваме правата си. Второ. Узнаваме колкото може повече за Ямайка и за най-скорошните планове на флибустиерите. Трето. Намираме вътрешните врагове на Морган и влизаме в контакт с тях. Четвърто. Постепенно посвещаваме Доли във всички наши планове. Пето. Не бързаме за никъде. Времето засега работи за нас. Шесто…
Те вървяха, като произволно променяха посоката, почти наслуки, като стараеха основно да вървят по колкото може повече по-безлюдни улици, като за предпочитане беше по тези, които съдейки по рязко снижаващия се релеф, извеждаха на морския бряг. Дали ги подслушваха? Дали им бяха закачили живи опашки или специални проследяващи автомати? Доколко професионално всичко това се изпълняваше, тоест дали щяхада успеят да открият «опашката», а след това и да се изтръгнат от опеката. А освен това направо нямаше търпение да размени с Мета първите впечатления и да изкажат пожеланията си. Дори и под тази форма, във вида на тези задъхани тези. За дълго обсъждане можеше да не им стигне времето.
Той почти позна. Когато беше сформулиран петият подред пункт от плана, а шестият беше едва обозначен, и далеч зад къщите, острите върхове на църквите и короните на дърветата проблесна ярко синевата на тясната морска ивица, някой ги извика отзад:
— Сър Язон! Мадам Мета!
Човекът беше във формата на сътрудник от СП — Службата по пътищата, непознат; потта се лееше от него на ручеи, а речта му беше накъсана от пресекливото му дишане:
— Моля ви, не вървете толкова бързо! Почакайте, моля ви, изслушайте ме!
Всичко беше изречено вежливо и културно, наложи им се да спрат.
Изпратеният подир тях служител им протегна апаратите:
— Вие да не сте ходили в квартирата ни? — с неприкрита паника в гласа запита Язон; в представите му мигом изникна ужасеното лице на Доли при вида на непознат мъж в жилището.
— Не! Как бих могъл? Донесох ви нови гривни. За всеки случай.
— Колко мило! — оцени Язон, приемайки предавателя. — Благодаря ви.
— Няма за какво, приятели — разцъфна в усмивка необичайно любезният служител по пътищата и бързо се смеси с тълпата.
Въпреки всичко те се разходиха до морето, просто за да открият най-краткия път и пътьом да се заемат с изпълнението на пункт «две» от предложения от Язон план, тоест да пристъпят към изучаването на планетата. Говореха за всичко, обсъждаха хората, дома, времето. А при обратния път мълчаха и двамата.
«Е, сега поне със следенето и подслушването всичко е ясно, помисли Язон. Но аз нямам намерение да се примирявам с подобно положение. Още днес отивам при Морган. Налага се да проведем много сериозен разговор.»
По едно време той дори реши незабавно да потърси лидера на флибустиерите, още в присъствието на запъхтения пратеник, но размисли, а и изобщо не му се разговаряше от улицата, можеше да пропусне нещо важно, после и да си дере гърдите, нямаше да има смисъл. След като обаче се прибраха Язон веднага набра номера, който вече знаеше наизуст, макар и нито веднъж да не бе звънял по него.
— Приемната на началника на СК — веднага проговори гривната с приятен женски глас. (Много си падаха по съкратените названия на службите си. Навик от конспирациите ли, що ли?) — Навигаторът сега е зает. Какво желаете да му предам от ваше име?
«Ето каква била работата. Значи, Морган превключва номера на мобилния си телефон на секретарката си, а ние сме длъжни да се мъкнем с гривните навсякъде, дори и в тоалетните и баните. Да, братле, прекалено рано си изфантазира, че си вече компаньон и конкурент на господина, ти си най- обикновен пленник.»
