плячка, пак ще се върна, а ти тук през това време ще размишляваш. Добрата идея иска много блъскане.
— Съгласен съм. Само че за да се обмисли една хубава идея, са нужни също така и хубави условия.
— Какво имаш предвид? — сепна се Морган.
— Какво се правиш, че не разбираш? Аз не съм ти главорез, аз съм творческа личност, и не съм в състояние да работя когато непрекъснато дишат във врата ми и подслушват всяка моя дума чрез тия скапани гривни.
— Е, Язон… — Морган дори сякаш се отпусна. — Няма смисъл да се стягаш от такива подробности. Следенето — това всъщност е охрана, прави се за собствената ти безопасност. Колкото до подслушването, сам разбираш, че ние много високо ценим всяка твоя дума, дори направо треперим. Ами ако изведнъж изръсиш нещо гениално, пък то после вземе, че ти излети от главата. Тогава обаче идваме ние и ето, всяка дума твоя е записана за поколенията!
Язон се усмихна почтително, в смисъл, добре, тарикатче такова, няма да се заяждам с теб, няма смисъл. По-добре веднага да ти предявя ултиматума.
— Добре, нека бъде така — започна той, — но ако тази трогателна грижа за мен не бъде отменена още днес, аз ще бъда в състояние да служа на планетата ти само като обикновен боец. Флибустиер, разбираш, не мога да стана: женен съм. Значи съм обикновен виталиер, или как беше там… буканиер?
— Почакай, почакай — спря го Морган. — Ти със жена си в църква венчавал ли си се?
— Не, защо?
— Е, тогава можеш да считаш, че не си женен.
— Прощавай, Хенри, дали съм женен или не, няма никакво значение: Мета ще бъде само моя, пък и на мен момичетата ви нещо не ми се нравят, така че…
— Бе нищо такова не искам да кажа, чудак такъв! Давайте, ще се венчаете в наша църква.
— Много интересно предложение! — възкликна Язон. — Ще го обмисля. Ти обаче не ми отговори, Хенри.
— А аз просто печеля време — простодушно обясни Морган. — Макар че всъщност какво има тук да се мисли. Разбира се, принуден съм да приема условията ти. Нали имам страшна нужда от нови идеи.
— Добре — обобщи Язон. — На мен пък в такъв случай са ми нужни стари идеи. Разбираш ли, налага се да науча за вас ако не всичко, то почти всичко. Не претендирам да се запознавам със секретните ви лостове за управление. Само че ми е необходимо да знам в подробности как сте стигнали до този хал. И то доста по-подробно в сравнение с разказа ти. Трябва да познавам с абсолютна точност техническите, икономическите, военните ви възможности. Иначе като едното нищо ще ви сервирам супергениални проекти, или казано на прост език, ще изобретявам отново велосипеда.
— Какъв велосипед? — не разбра Морган. «Аха, пипнах те най-после, че не знаеш нещо!»
— Това е двуколесно транспортно средство без двигател, задвижва се с крака. Измислен е много отдавна, и би било върхът на глупостта да се изобретява повторно. Просто трябва да се знае, че има такова изобретение.
— Аааа — проточи дълбокомислено Морган.
— Накратко, нужен ми е достъп до архивите ви — заяви Язон.
— Какви архиви могат да имат бандитите? — усмихна се тъжно Морган. — Та ние изтриваме от паметта на корабните компютри дори и маршрутите на последните ни полети. Никога не записваме истинските имена на тези, които се вливат в редиците на колектива ни и стават флибустиери. Флибустиерите носят старинни ритуални прякори, които по преданията произхождат още от Старата Земя.
— Стоп! — изрече решително Язон. — Кой ви дава тия прякори? Не са ли капеланите?
— Разбира се, че са капеланите, те ги изравят от старинните книги.
— Такааааа! Значи, ако съм те разбрал правилно, капеланите — това са обикновени бивши пирати, прехвърлили се на по-спокойни местенца.
— Да — съгласи се Морган. — По правило, буканиерите, които са престанали да воюват поради инвалидни рани или други подобни проблеми.
— Ногава откъде имат тия старинни книги? Не вярнам да сте ги грабили при звездните си походи.
Язон се увлече, той започна истински разпит, като го водеше с истинско вдъхновение.
— Защо ни е да ги грабим? — Морган дори сякаш се обиди. — В предишните времена на Ямайка е имало много старинни книги, но тук ги четеше само един човек. А после вече те станаха задължителни във всички църкви.
— Как се казваше този човек?
— Старецът Сус.
Морган изтърси това необикновено кратко име и в същия миг притисна с длан устните си, сякаш искаше да каже: «Дъртият му глупак, как можах да се изтърва така!»
Не беше възможно да се изтърве. Беше прекалено хитър, за да го направи. Нещо съвсем друго се криеше зад странния му жест.
— Такааааа — още веднъж проточи Язон, потривайки доволно ръце, — ето сега вече ще ми помогнеш да си върша работата, Хенри. Значи в такъв случай целият архив ти е в главата. Веднъж вече дочухме нещичко за Стареца Сус. Нещо много важно бил домъкнал от Тортуга на Ямайка, после пък го заложил в банка, и тогава сте заживели като бели хора. Правилно ли съм запомнил? Да не би да става въпрос за старинните книги?
— Не, това беше аукснис жверис.
— И какво представлява тоя жверис?
— Язон, не е на добре да се разделят тези думи. Не е на добро… — проговори Морган с много сериозен и дори зловещ вид.
— Извини ме — даде заден ход Язон. — Повтарям въпроса си: какво представлява това «аукснис жверис»?
— Не знам — честно си призна Морган, тоест тонът му беше пределно искрен. — Никой не знае какво представлява. Това е тайнство.
— Пълна мътилка! — възкликна Язон. — Как може да залагаш тайнство в банка да ти носи лихвени проценти?
— Много е просто. За такива като Уейн няма нищо свято.
— А за вас има ли? — удиви се още повече Язон.
— Разбира се, че има — сгуши се Морган.
Такъв Язон още не го беше виждал. Нима бе успял най-сетне да открие слабото място на този безстрашен и безмилостен водач на флибустиерите? Такаааа, значи трябва да продължава да бие в болезнената точка.
— Отговори ми: Старецът Сус знаеше ли какво е това «аукснис жверис»?
— Има си хас да не знае!
— А кога е умрял?
— Някой да е казвал, че е умрял? — Морган изплашено се вторачи в Язон.
— Ами не — обърка се Язон, — нали ти самият казваш: преди време, стареца. И аз реших, че са минали много години оттогава…
— Е, Язон, Старецът Сус ще ни надживее всички.
— Разбирам. Тогава къде е проблемът? — зарадва се Язон. — Аз трябва да се срещна с него. На коя планета се намира в момента?
— На нашата, на Ямайка — отвърна Морган с безцветен глас.
— Я стига бе! Ами тогава покани го в двореца!
— Да го поканя — тук?
Лицето на пирата изразяваше някаква странна смесица между обърканост и неподправена детска безпомощност.
— Но нали ти си най-главният на Ямайка? — сурово запита Язон.
