Това последното не трябваше да го казва, но Язон вече бе набрал скорост. Така му се искаше да досмачка Морган, така му се искаше…
Главатарят на флибустиерите болезнено се сгърчи. А след миг лицето му се вкамени, а очите заблестяха под гъстите космати вежди като студена безмилостна стомана.
— Не ми казвай какво да правя, дин Алт. Аз сам решавам какво да правя. Сам. Разбираш ли? Щом искаш да се видиш със Стария Сус — добре. Но това ще стане тогава, когато аз го реша. А засега работи. Без тази информация. И без това имаш достатъчно материал за размишления. Припомни си мащабните афери, припомни си съвместния ни полет. Пробвай да си поблъскаш мозъка и над двете. Ще се получи интересен резултат. Всички технически данни, освен свръхсекретните, ще ти изпратя по специален пратеник. Разучавай ги през свободното си време. Разхождай се по Кралград. Отскачай и до други градове. Не се бой да разговаряш с други хора. Венчай се с Мета в храма. Не се шегувам, това също има познавателна ценност. Виждаш ли колко много работа те чака. А щом успееш да измислиш нещо наистина интересно, звънни, ела, ще ми погостуваш.
Аудиенцията явно наближаваше края си. Язон се надигна, готов да си вземе довиждане, но Морган го спря със жест:
— Дай ми ако обичаш галактическия си паспорт. Ще ти ударя специален печат, който ти дава правото да се движиш по цялата планета. Само на космодрума не ходи, за Бога. Там никакъв печат няма да ти свърши работа. Направо ще ти бият шута. Обещавам ти. Е, как е, договорихме ли се? А паспорта на Мета можеш да донесеш по всяко време. Секретарката ще му удари печата. На момичето паспорт не е нужен, тя е с вас. Ето, това е всичко. Успехи ти желая, приятелю мой.
Тонът на разговора в края се бе изменила прекалено рязко, но Язон все пак рискува с още един опит да провокира флибустиера на откровеност.
— Хенри, а откъде все пак се е взел този дяволски екран около Ямайка, през който нищо не може да премине? Това също е много важно за мен — изрече той вече почти притворил вратата след себе си.
Морган се надигна от стола, приближи се плътно до Язон, дори го прегърна през раменете и поверително му каза:
— Разбирам те. Дори много добре те разбирам, колко е важно това за теб. Но то е не по-малко важно не само за теб. Това е, виждаш ли, стратегическата ми тайна. А ти ми обеща да не ровиш за секретните лостове на управлението ми.
— Разбрано — отсече Язон и шеговито тракта токове, както това правеха сътрудниците на СП и СС-1, приветствайки старшите по звание, след което с достойнстов затвори вратата след себе си.
Глава четиринадесета
За десетте дни, прекарани на планетата, тримата чуждопланетници узнаха много, макар и да не може да се каже, че общото впечатление се бе променило особено. Просто постепенно изплаваха весели и забавни подробности.
Като например, че на планетата все пак имаше хора, които чоплят земята, въпреки хвалбите на свободноплаващия Морган.
С особена жар се занимаваха с това виталиерите, които се оказаха не само бандити и нападатели второ качество (според привилегиите), но освен това и професионални иманяри. Семействата им пазеха и предаваха от поколение на поколение старинни шпаньолски тайни за укрити на Ямайка богатства. Ровеха земята вече двеста години. Явно, шпаньолците са били големи любители на заравянето на пари и скъпоценности в земята. Завладяването на планетата им е продължавало не една и не две години. Много от тях тях бягат в планините, търсят спасение в горите или на островите, като се надяват да се върнат по родните си места, и закопавали богатствата си. Голяма част от тях били в монети.
Сечали ги на старата Яамйка без да се скъпят, защото златото тук се добивало в изключително богати находища. Не само злато, но и самородно сребро. Когато Язон чу за пръв разказа за самородното сребро, той веднага се усъмни: такова нещо няма, още повече, че среброто, кой знае защо, го ценели по- високо и от златото. Един по-грамотен абориген успя да им обясни какъв точно метал са добивали задрямалите шпаньолци на Ямайка. Това наистина си го биваше: да сечеш монети с еквивалент една десета от стойността на един реал с портрета на крал Педро Гомес Петнадесети от химически чист иридий! А всеки специалист по космоелектроника знае, че за навигационните уреди няма по-добър катод от иридиевия с окисно-итриево покритие! Общо взето, веднага щом на Ямайка се спуснал първият след епохата на Регреса междузвезден кораб и шпаньолците предложили да плащат за оръжието със злато и сребро, веднага станали ясно истинските цени. Законите на пазара взели връх над примитивната хитрост на гастролиращите търговци: за един златен реал давали осем кредита, а за един сребърен дециреал — цели две хиляди. Впоследствие златото поевтиняло още повече.
Е, а в периода по завладяването на планетата от флибустиерите шпаньолците вече добре знаели, какво трябва да скътват най-добре. Ето защо през първите сто години иманярите откривали основно злато и скъпоценни камъни, и едва днешното поколение виталиери се добрало най-сетне до истинските залежи от иридиеви монети.
Не толкова интересно се оказа запознанството с приватирите; те чоплеха земята по най-допотопен начин, тоест носеха на гърба си целия аграрен сектор. Разбира се, с пиратските маниери беше възможно да се доставя цялата храна на населението посредством заграбени консерви. Но управляващите на Ямайка все пак проявяваха здрав смисъл да не погубват някога разораните от шпаньолците земи, а да въздигнат върху тях свои собствени ферми. Никой нямаше да спори, че прясното мляко, месо, хляб, зеленчуци, яйца не можеха да се заменят в никакъв случай с хранителни доставки, пътували цяла седмица в трюмовете на звездолета, дори и тези консерви да бяха опаковани и съхранени по последната дума на галактическата техника.
Общо взето, селското стопанство процъфтяваше, още повече че и самият климат спомагаше за това. Храната беше дори в излишък, но за износ дори и не се сещаха да помислят, а по принцип на тази планета много не си падаха по планирането. Съществуващата Служба по Планирането (СП) се занимаваше само с точното календарно разписание на бойните полети. Така че излишъците от плодове, месо, брашно или кафе просто ги захвърляха в морето или ги горяха, за да не увеличават броя на и без това многобройните сметища.
Фермерите, разбира се, не бяха флибустиери. Само някои от представителите на висшата категория понякога от скука, заради разнообразието или почивката, превключваха на аграрно-животновъдни занимания, но дори и тогава любимите им занимания бяха плодобера или клането на животни. А по- тежката и скучна работа я изпълняваха професионални селяни, които на планетата носеха прозвището приватири. Това бяха хора, крайно скучни при общуване, но удивително добродушни още на пръв поглед, а може би просто бяха безразлични към всичко. Селското съсловие на Ямайка не беше потомствено. То се сформираше от излезлите на заслужена пенсия бойци и пленници, доброволно приели флибустиерския закон. През последните години се забелязваше тенденция към снижаване броя на фермерите, и Морган беше принуден да направи поправка към закона, съгласно който децата на приватирите временно се лишаваха от правото да стават буканиери, виталиери, още повече — флибустиери. Какво означаваше думата «временно», никой не разясняваше като хората, и на младите приватири им оставаше единствено да си мечтаят за космоса.
Колко беше близко това на Язон, израснал на нещатния Поргорсторсаанд с нейната много по- закостеняла система на деление на касти.
А цялото население на планетата не надхвърляше и два милиона души. Затова собствена промишленост явно тук не им беше нужна. Заграбените вещи, доставяни едва ли не ежедневно с леки катери, канонерки и огромни рейдери, стигаше за всички. Разпределението на материалните блага протичаше в строго съответствие с наличните плащания, като един местен златен реал вървеше наравно с галактическите банкноти и коефициентът на обмяна — два кредита за един реал — продължавал да е постоянен цяло столетие. Доходите на всички категории от населението бяха достатъчно високи за
