Скандалът на плажа, преминал в сбиване, беше прояснил доста.
— Ето какво представлява благополучният ти свят! — резюмира Мета, сякаш спореща със себе си. — Според мен, различните категории местни граждани хич не се долюбват едни други. А щом има недоволни, тогава е възможно да се организира бунт. Значи, ти все пак се оказа прав?
— Разбира се — съгласи се Язон. — Само че в никакъв случай не бива да се вдига бунт. За бунт открай време се е считало онова, което в крайна сметка е било подавяно. При това жестоко. Затова ние ще направим революция. Така са го наричали по-рано. В резултат на революцията побеждават нови сили и става пълна смяна на властта.
— И къде ще поведеш ти тези нови сили когато вземеш властта? — невинно полюбопитства Мета.
— При дяволите в пъкъла — отвърна замислено и злобно Язон.
— Интересна идея — одобри Мета.
— Престани. Бях ли наясно как да победя Темучин когато току-що кацнахме на Щастие? Дай ми малко време.
— Стига с тоя Темучин. «Темучин» — това е моят кораб, изоставен от нас на Касилия. А за стария тъп варварин забрави. Тук живеят по съвсем друг начин.
— Да — каза Язон. — Друг исторически период. Знам. И все пак този свят ще го взривя отвътре. Как иначе да го направя? Само не бива да прибързваме.
Оказа се обаче, че трябва да побързат.
Вече притъмняваше, когато те летяха с пределно допустимата скорост по лошо осветеното шосе, което одвен това беше и разбито до немай къде от селскостопанска техника. Вглеждайки се в светлините от двете страни на пътя, Язон се мъчеше да зърне поне някакъв що-годе подреден двор, тъй като отдавна се бяха отказали от надеждата да се доберат до някой голям град с добър хотел, а искаха да спят през нощта, а не денем. И в този момент им позвъни Морган. Извика ги даже не по мобилните им телефони, а по аварийния канал за връзка; специалният предавател беше вграден в панела за управление на воатюра. (Язон се усети, че Доли го беше заразила с изящните си френски названия си на местните брички.)
С един почти тържествен глас, с който сякаш се обръщаше към цялата планета, Морган им обясни, че близо до Картахена е започнал ни повече, ни по-малко, най-крупният за последните години бунт на приватирите. За потушаването му вече били изпратени редовни флибустиерски отряди, като дори за всеки случай били включени и космическите бойни сили.
— Разбрах, че още не сте се отдалечили достатъчно от Картахена — добави в края Морган. — Затова счетох за необходимо да ви предупредя. Може би ще пожелаете да стоите по-надалеч от опасността. Нали с вас все пак е момичето. (Ама че тарикат Морган! Как само бъзика!) И изобщо, Язон се е ангажирал с отговорна творческа работа, а творческият човек не бива да се подлага на нервни напрежения. (Е, това вече беше излишно!) Обаче, ако вие, както и преди, сте верни на себе си, и на мен!, ви препоръчвам да хвърлите отблизо едно око на това безобразие и дори да участвате във възстановяването на реда.
Трудно беше да се устои на такова предложение. Те веднага завъртяха автомобила на 180 градуса и и подкараха дори с още по-висока скорост, макар и да им се струваше, че по-бързо от това няма накъде. Дори и Доли не възразяваше. Язон вече я бе научил да стреля с пирянския пистолет. Освен това редом с нея беше Робс — как да се страхува?
Само дето не се наложи да участват почти в нищо. Специалните автомобили на флибустиерите се движеха не само по пътищата, но и през гората, бълвайки огнени струи напалм и оставяйки след себе си само горяща растителност, в която едва ли можеше нещо да е оцеляло. В населените места тежките танкове буквално изравняваха всичко със земята, а самата метежна Картахена за някакви си два-три часа се превърна димящи руини. Не се наложи да прибягват до помощта на военно-космическите сили, ако не се броеше факта, че в развоя на някои операции мощни стълбове светлина биваха насочвани от небето към земята за по-точна насочване на артилерийските и ракетните удари. Прожекторите на космическите катери свършиха работа и по време на преследването на отстъпващите към планината остатъци от разбитата бунтовническа армия.
Цялото това мащабно зрелище се получи интересно, но никой от тях, дори и Робс, не намери роля за себе си в разигралия се трагически спектакъл. Да помагат на многократно превъзхождащите сили на наказателните отреди им се струваше най-малкото странно. Да застанат на страната на приватирите — беше глупаво и безнадеждно. А и какви бяха тия приватири? Борци за справедливост, или просто внезапно превъртели от преяждане фермери? Заговорниците все още не бяха запознати с тия подробности, а Робс поради ранната си възраст не се наемаше да обясни.
Общо взето, през цялото време го раздаваха наблюдатели, като не един или два пъти имаха възможност да се убедят в здравината на воатюра, даден им от Морган. Куршумите отскачаха от бронята като семки, а веднъж стана ясно, че предното стъкло издържа пряк удар на лек снаряд от някаква базука. Може и да беше миномет, но въпреки всичко не беше зле. Язон се вгледа и успя да забележи с какво оръжие успяват да унищожават бронираните автомобили. На сутринта, когато всичко стихна, той успя да открие сред труповете и развалините две такива пушки с цяла кутия запасни пълнители към тях. Можеше да потрябват.
Наказателните отреди не продължиха с преследването на отстъпващите в планините бунтовнически части, макар че вече слънцето се бе показало над хоризонта. Флибустиерите имаха отлична представа за изкуството на войната и бяха наясно, че за нападащите отдолу боят в планината беше безнадеждно дело, дори и при най-съвършената техника. А да нападат отгоре беше прекалено скъпо и никому ненужно. Така че не стана ясно, дали са получили заповед от Морган или сами са стигнали до извода, че са изпълнили дълга си, но много скоро цялата войска дружно напусна района на потушения метеж и над Картахена отново зацарува тишина.
Никой не забеляза машината на Язон, замаскирана в оврага. Благополучно се добраха до пътя и по споразумение започнаха да се изкачват в планината към оцелелите приватири. Гривните вече бяха захвърлени (загубени по време на боя), а всички устройства за връзка на командното табло бяха унищожени заедно със самото табло (в резултат на попадение на граната). За евентуалните «бръмбари» в каросерията и тапицерията Язон предпочиташе да не мисли, и разговорите се водеха без язопов език. Робс вече беше посветен в курса на опозиционните настроения по отношение на Морган, но поради отчаяната си влюбеност в Дори едва ли беше способен на предателство.
— Значи така — започна Язон. — Ще се опитаме да изясним кой им е шефът, какви са целите им, възможностите и ще им предложим помощ.
Възражения нямаше и Язон се обърна към Робс:
— Кажи, често ли стават такива неща на планетата?
— Не знам, казват, че понякога се случвали, но за пръв път ставам свидетел на пособно нещо. Много е жестоко, все едно, че гледаш видео. — Той замлъкна, очевдино съобразил, че е изтърсил глупост.
— А по новините нима не показват нищо подобно?
— Нищо, разбира се! — удиви се Робс на наивния въпрос на чужденеца. — За това хората само си говорят. А по телевизията дрънкат само за хубави работи, колко пари били заграбени, вещи, колко били паднали цените, колко храна са изгорили, защото няма къде повече да я складират. Това е всичко. Кой ще ти показва такива неща по телевизията!
— Ами тогава ние да им го кажем — предложи Язон.
— Първо, на телевизията няма да ни допуснат.
— Не е проблем — възрази Язон.
— Добре. Второ, ако този хорор го излъчат по цялата планета, хората просто ще изкукуригат!
— Така им се пада, нека изкукуригат!
— Не ми позволихте да додърша, сър. Те ще изкукуригат и ще се втурнат да доубият всички останали живи приватири. Така гърлата ще намалеят, храната ще се увеличи съответно, а за да не загине селското стопанство, фермерските редове ще бъдат попълнени временно с виталиери, или дори флибустиери, а след това ще довлекат някакви пленници от измиращи от глад планети. И всичко ще цъфти! Капеланите замъглят хорските мозъци с проповедите си, и всичко ще затихне до следващия взрив.
— Значи, ти не вярваш, че ситуацията на Ямайка е възможно да се промени?
— Защо да не вярвам? — Робс като че ли дори се засегна. — Снощи беше повече от жестоко. Страшно
