силно.
— Чувам — отвърна тя.
Тя се спря, извърна се и се загледа продължително в очите на Язон.
— Четете си мислите на когото си искате. Въртете си зарчетата по масата. А когато дойде времето да се убива, повикайте ме. Става ли?
— Добре, защо трябва да говориш така? — разтвори в примирителен жест ръце той.
«Нима все пак ме ревнува?» — пробяга през главата му.
А Мета изведнъж изпъна дясната си ръка и с три точни изстрела уби наведнъж три черни птици над морето. Останалите с удивителна за габаритите им пъргавина се пръснаха над морето в различни посоки, огласяйки простора с противните си дрезгави крясъци.
— Защо убивате птици, Мета? — обидено запита Доли.
— Не защо, а за какво. Ако в най-близките дни не се заемем с нещо належащо, ще изтребя всички животинки на тая проклета планета.
— Мета, не е необходимо — помоли я Язон.
В този момент отново ги повикаха. От шосето към брега бързаше поредният сътрудник на СП, строен, стегнат, в красива ярка униформа.
— Забранено е да се стреля в тези животни! — закрещя той още в движение.
Мета равнодушно се обърна.
— А в това животно може ли? — запита тя, насочвайки дулото в гърдите на сътрудника.
Развиването на чувството за хумор очевидно не бе влизал в програмата за подготовка на местните блюстители на реда по пътищата.
— «Убийството на сътрудник на СП при изпълнение на служебните му задължения се наказва съгласно пункт двадесет и шести от закона на флибустиерите…»
— Спокойно, момко — секна го Язон. — Тя просто се шегува. По-добре кажи, Морган ли те изпрати?
— Да, разбира се. Моли ва да си сложите гривните и повече никъде да не ги снемате.
— И ти ли донесе три нови?
— Не, това са старите ви. Оставили сте ги в машината.
— Благодаря ви, сержант — каза Язон.
— Старши сержант — поправи го сътрудникът.
А Мета не се сдържа и стреля още веднъж, този път вече не по птиците. Нито по човека, разбира се.
Тя пръсна едно дребно и пъргаво членестоного, което ситнеше по пясъка, с формата на дистанционно управление на многофункционален робот.
Глава тринадесета
На сутринта още след като се събуди, Язон веднага набра Морган и го залови точно на работното му място, като хвана бика за рогата.
— Хенри, обясни ми как да те открием. Тръгваме веднага.
— Първо, не веднага, а най-рано след два часа — сряза го безцеремонно Морган. — А второ, кои сте тези вие?
— Хенри, ти не си добре! Как ще оставим момичето за повече от час само?
— Ами не я оставяйте. Мета ще остане при нея, а ти ще дойдеш при мен.
Тонът на Навигатора не търпеше възражения и споровете бяха безсмислени. Язон обаче реши все пак да си тракне зъбите:
— Хенри, нали още на кораба ти обяснявах колко е важно да разговоряме всички заедно.
— На кораба си беше на кораба. А сега ще си говорим на четири очи. Тъкмо ще ти разкажа и къде е мястото на жените в нашия свят. Чакам те след два часа. Скеретарката ще ти обясни пътя.
— Такива работи — извести ги Язон докато сядаха да закусват. — Ще ходя сам при него. А вие тук не скучайте без мен.
Закуската между другото беше великолепна. Продуктите, изпълнили хладилника в квартирата им до пърсване, бяха великолепни.
След като сдъвка първия сандвич, Язон взе една салфетка и написа на нея: «Четенето на мисли засега се отлага.» Мета взе писалката му и му отговори по същия начин: «Тогава давай направо да трепем тоя гад.» Дойде редът и на Доли, я добави под думите на Мета: «Поддържам и одобрявам.»
«Добре, чувството й за хумор се е върнало!» отбеляза си той на ум.
След закуската запуши и като смачка изписаната салфетка, я запали в пепелника. И тримата се ухилиха съзаклятнически. Настроението беше отлично.
През нощта се бе развихрила буря, а сега слънцето отново грееше, дъхаше на свежест и разцъфтели дървета, чиито клони любопитно надзъртаха в отворените прозорци.
— И така, Язон, виждам, че си изпълнен с въпроси. И все пак моля те първо да ме изслушаш, колкото и да ти се струвам многословен в този момент.
Морган крачеше из огромния си кабинет в северното крило на кралския дворец и димеше с лулата си.
— Твоята Мета е невероятна жена. Нека работи с нас, нека воюва — мир да има само. От момичето — нали Доли се казваше? — също може да излезе човек, стига само да се възпитава правилно. За Бога, не ти забранявам да го правиш. Сега обаче ще говорим за работа. А за работата говорят само мъже. Така е при нас. Ти сигурно вече си разбрал, че флибустиерският закон ни забранява да се женим. На Ямайка има много жени без собственици. Ние можем да прекараме с коя да е от тях нощ, седмица, година, ако щем, но не трябва да им ставаме повелители. А ако някой флибустиер реши да свърже живота си с една-единствена дружка, той вече престава да бъде флибустиер. Няма да го накажат за това, той просто вече ще се нарича буканиер, виталиер, или дори приватир, ако изведнъж му скимне да оре земя и да гледа добитък. Но дори и виталиерите и буканиерите, отивайки в космоса, оставят жените си тук. На корабите няма място за жени.
— Ами Мадам Цин? — не се сдържа Язон.
— Мадам Цин представлява уникално изключение. Но тя не е просто жена, — той се запъна, — дори не е съвсем жена. Тя не се интересува от мъжете в обикновения смисъл. Тя получава удовлетворение когато ги измъчва и убива.
— В какъв смисъл изпитва удовлетворение? — реши за всеки случай да уточни Язон.
— Във всеки смисъл — зачеркна Морган съмненията му. — Но тя е изумителен боец и ние винаги я вземаме със себе си. Само не й позволяваме да ръководи. Нямат жените работа на кърмилото, Язон, просто нямат! Това е абсолютната истина. Дано ме чува Бог в тази минута. Това е. Сега вече можеш да задаваш въпросите си.
— Въпрос първи — обяви Язон. — Какво планираш да правиш по-нататък?
— Нищо особено. Ще си отдъхнем малко и после с нови сили — отново в бой! Дейвис вече разработи интересен маршрут. Карачоли предложи насрещен вариант — една заможничка и със свалени гащички планетка. На първо време само мислим и обсъждаме.
— Чудесно — похвали го Язон. — Но ти май не ме разбра. Аз те питах какво мислиш да правим двамата заедно.
— Отлично те разбрах, приятелю. Но ти нали не искаш да обираме заедно търговските кораби и да громим мрадшите ни братя на недоразвитите планети? Скучно ти е. Правилно ли излагам нещата? Така, тогава измисли сам с какво да се захванеш. Иначе защо ми беше да те мъкна чак дотук. Ти и на Дархан можеше да си правиш крайбрежни разходки.
— Значи така поставяш въпроса?
— Само така. И съвсем не е необходимо да си трошим краката от бързане, друже мой. Аз ще отлетя за
