придобиването на всякаква битова техника, всякакво лично оръжие, всякакви дрехи, и играчки за деца, които които надхвърляха всичко, на което беше способно човешкото въображение.
На Ямайка съществуваше и някакво подобие на производство само под формата на занаятчийство от феодалната епоха на развитие. Най-характерната специалност на местните майстори беше професията на ремонтника. Е, разбира се и ямайските шлосери бяха напреднали малко в сравнение със средновековните си колеги. В железарските лавки и ковачници, останали наследство от испанците, сега ремонтираха всичко: телевизори, видеофони, хладилници, компакт-дискови плейъри, браслети-телефони, необичайно популярните тук кафемелачки и кафеварки, и разбира се, автомобили — тези четириколесни чудовища, работещи с лошокачествен керосин, с отвратително кормилно управление и ненадеждни спирачки.
А онова, в което наистина бяха специалисти тук, бяха играчките. Тук не само поправяха донесените от всички крайщи на Вселената играчки, но и сами ги произвеждаха, като проявяваха забавна фантазия и истинска инженерна изобретателност.
Това беше още една забавна особеност на Ямайка. Жестоките и безчовечни в безпредела на космоса пирати с неизразим и удивителен трепет се отнасяха към подрастващото поколение. Те глезеха децата си и ги лелеяха, като им разрешаваха почти всичко. В разумни граници, разбира се: алкохол, наркотици, порнозрелища — с последното до шестнадесетгодишна възраст беше особено строго. А що се касаеше за останалото, най-разпространена беше поговорката: «нека си прави каквото иска, само да не плаче детето.» И още тук обичаха да повтарят, цитирайки някакъв датчанин, живял преди много векове: «Децата трябва да се глезят, само тогава от тях ще излязат истински разбойници.»
Няколко дни Язон дори обмисля един вариант на въздействие върху политиката и икономиката на планетата непосредствено чрез децата, след като тук им придаваха толкова голямо значение. В крайна сметка обаче нищо не се получи. Пиратите, разбира се, нямаха особена прилика с останалите хора в Галактиката. Децата им обаче, колкото и да изглеждаше странно, на практика не се различаваха особено от обикновените си събратя.
Във всеки случай, страховитите деца на Пир, способни да се защитават самостоятелно на шестгодишна възраст, на осем — вече обучаващите по-малките си братчета и сестричета, а на двайнасет — вече готови за продължението на рода, в онези дни здравата бяха изплашили Язон. Децата на флибустиерите обаче не се отличаваха с нищо.
Окончателно се убеди в това, когато Доли, вече престанала да се плаши да излиза на улицата сама, се бе запознала по време на един концерт на пазарния площад и бе довела в квартирата един свой връстник, петнадесетгодишния Робс. Той беше син на флибустиер, заминал на поредната операция без да се върне. Така му бе разказвала майка му, израснала в семейството на буканиер. Всъщност, както вече му беше станало ясно на Язон, бащата на Робс по всяка вероятност беше жив, просто у флибустиерите не беше прието да се връщат при жените и още повече да се привързват към децата.
Нравите на буканиерите бяха най-загадъчната тема за Язон. Появата на Робс не донесе особено просветление на тая тема. Самото момче, доброжелателно към чужденците и схватливо не за годините си, просто твърде малко знаеше за историята на народа си; на тази възраст не му се полагаше да знае много. А майка му при никакви обстоятелства не би се разприказвала пред чуждопланетник. Това го разбираше и сам Язон. Той вече бе пробвал да се сближи с буканиерите. Дори и вече мъжете на преклонна възраст бяха крайно необщителни.
Робс се хареса не само на Доли. А в момичето той се влюби безпаметно и я ухажваше много красиво. Възпитан много строго, той не си позволяваше никакви волности, и помислите му бяха чисти. Не бяха минали и три дни, когато Робс тържествено им съобщи, че заради Доли той е готов на всичко.
— Готов си дори да пожертваш и живота си ли? — запита го сериозно Язон.
— Смъртта — това е нищо — отвърна още по-сериозно момчето. — Аз съм готов дори да предам и собствения си народ и лично сър Хенри Морган.
Язон си глътна езика и успя да проговори чак след няколко секунди.
— Е, братле, ти вече съвсем се раздрънка.
После се огледа подозрително и добави след още една кратка пауза:
— Впрочем, това е точно онова, от което се нуждаем.
И тримата се разсмяха гръмко и с облекчение. Разбира се, разговорът се водеше в отсъствието на Доли. А Доли междувременно чисто по женски бавно, но сигурно се влюбваше в Робс.
Към края на десетия ден Язон и Мета вече смело можеха да приемат, че заговорниците на планетата вече бяха станали четирима.
Десетият ден от пребиваването им на Ямайка беше особено забележителен.
Нали с всяко ново зрънце информация все по-ясно се оформяше главното: никой не се оплаква от живота, всички просто се кефят, плюскат, пият и се веселят, и поради това не ругаят властта и бунтове не замислят. Тоест до този момент тържествуваше гледната точка на Мета, която я бе изказала още по времето на първата им заговорническа разходка по града: невъзможно е да разрушат системата. Такова впечатление се бе създало.
Но междувременно узнаха още нещо.
Това се случи доста далеч от столицата, в едно малко карйбрежно градче Картахена. Язон тъкмо се бе разделил с една група щастливи виталиери, на които бе оказвал помощ при изкопаването на поредната бъчонка, пълна със сребърни дециреали. А Мета се върна от планините, където в компанията на буканиерите се бе наситила, ловувайки свирепи дългороги стрелоопошати, които представляваха реална опасност не само за дребния добитък, но и за хората.
След като се срещнаха в уречения час на главния площад на градчето, край храма, Язон и Мета, без да се сговарят, се насочиха към морето; страшно им се плуваше. Доли я бяха оставили до вечерта с Робс и за нищо не се тревожеха. Денят се бе случил хубав. Морето излъчваше топъл покой, и беше повече от приятно да се излежават под лъчите на склоняващото се над западния хоризонт слънце. Тишина, благодат. Раят на флибустиерите.
Изведнъж се разнесе някакъв неясен шум. Наложи се да се надигнат и да се огледат.
Два тъмнокожи приватира нарочно заговориха помежду си на непонятния за простите буканиери испански, или както му казваха тук, шпаньолски език. Буканиерите отвърнаха с дежурните псувни на есперанто. От дума на дума рукнаха вече псувни на всички езици, които се говореха на планетата. Участниците и от двете страни се множаха. След минута влязоха в действие юмруците. Първият разбит нос и рукналата кръв рязко промениха картината. Шест или осем души измъкнаха сабите си изпод струпаните си накуп дрехи върху пясъка. После зловещо блесна синкавата стоманана първите измъкнати пистолети, все още на предпазители, но вече размахвани с въодушевление.
Някой обаче бдеше и не пропусна да се обади в СС, Службата по Справедливостта. Не мина и минута и от крайбрежните храсти връхлетя специално обучен отряд щурмоваци, които пронизително свиреха със свирките си и стреляха във въздуха. До трупове не се стигна, но сабите вече бяха успели да се кръстосат, стоманата блестеше под слънцето и отчаяно дрънчеше, по оросения вече с кръв пясък хвърчаха искри, а жените, които в началото се бяха разпищели, се бяха скупчили в кръг, хванати за косите си и раздаващи ритници. Сбиването наистина бе на косъм да се излее в масова касапница.
Флибустиерите, които жадуваха за справедливост, бяха принудени всички да легнат по лице, като най-буйните получиха допълнително порция шутове, този път вече от блюстителите на реда. Двама имаше сериозно пострадали и ги откараха в болница, а инициаторите на сбиването, разкрити в екстрено разследване на място, натъпкаха в служебните машини.
Язон не разбра дали ги пъхнаха в ямата или им отрязаха главите още по пътя. А нищо чудно да се бяха отървали само със солидни глоби. Той така и не бе успял да се ориентира във витиеватите формулировки на местните законодатели, които тълкуваха закона на флибустиерите както им изнасяше. Каноническият текст на този шедьовър Язон добросъвестно беше преодолял от кора до кора, но за ориентирането в реалния живот законът не представляваше кой знае каква помощ. Далеч по-близо до истината беше популярната тук поговорка: «Законът е нож, към когото го насочиш, него и ще прободеш.» Красивата червена книга със златни букви «Непреложният Закон на Флибустиерите» (точно така — с главна буква!) Морган май му го беше връчил още след приземяването в космодрума. Язон си го пазеше добросъвестно в качеството на сувенир. Беше странно да се предполага, че разгадката на главната тайна на планетата Ямайка се крие под една разкошна книга, абсолютен юридически нонсенс.
