ми хареса. Пък си представям каво ли ще е, ако революцията обхване цялата планета. Хайде да го направим. А то от филмите по телевизията и видеото вече ми се повръща. Порно можем да гледаме само при батковците си, а ако възрастните ни спипат — край. Преди две години ми дръпнаха такъв здрав бой, че после две седмици не можех да си седна на задника. А освен да зяпаш видео, какво друго да правиш? Скука до смърт. Добре, че се появихте вие, та малко да живнем. Хайде да организираме революция, сър.
Язон премълча и окончателно изпадна в мрачно настроение.
В този момент навлизаха в едно село, последното, до което се бяха добрали наказателните отреди. Прииска им се да излязат от машината и огледат всичко отблизо. Флибустиерите се бяха повеселили славно на това място. Къщите бяха останали непокътнати, но вътре беше разгромено всичко, от прозорците и изкъртените от касите врати до педантично наотрошените лампи и посуда. Вещите от всички шкафове и гардероби бяха измъкнати и струпани на куп по средата на стаите. Някъде бяха заливали с керосин и после подпалвали, но именно само «някъде». Явно войниците в този момент вече са били порядъчно пияни и началниците са им забранили да си играят с огъня; всичко можеше да стане, като едното нищо вместо къщите можеха да подпалят себе си. Трупове в селото не можаха да видят. Затова, изглежда, и са били всички тия изблици на ярост у флибустиерските щурмоваци. Какъв позор — да не можеш да прережеш ничие гърло! Как ли са изгаряли от ярост!
Язон си представи цялата команда отрепки, как излизат от селото насядали върху танковете, потни, мръсни, уморени, и бесни.
Тук обаче стана ясно, че и отрепките от срещуположната страна по нищо не се различаваха от наказателните отреди. Прекалено любознателните чуждопланетници точно излизаха от поредната разгромена къща, почти изгубили надежда да попаднат на бивши обитатели на селото, когато от близките храсти удари автомат. Язон, който вървеше отпред, беше засипан от изкъртена мазилка; четиримата мигом се хвърлиха на земята. Робс нямаше нужда да му казват какво да прави, а Мета помогна на неопитната Доли. Отрядът нападатели се оказа доста малочислен, но за сметка на това пък удивително тъп. Крясъците «Не стреляйте, свои сме!», опитът да вдигнат бял флаг (Язон не беше особено уверен дали тук са запознати с тази традиция) и дори демонстрацията с отчаян скок на цивилните дрехи нямаха никакъв ефект. Използването обаче на гранати с приспивателен газ и други хуманни видове оръжие, дори и на най-простия сълзотворен газ, на тази варварска планета явно не беше прието. И нищо подобно нямаха под ръка. Наложи се да влязат в бой и да застрелят шестима много бойци, още юноши. Нямаше начин да го избегнат, бунтовниците бяха решили да ги избият. Само седмият извади късмет; успяха да го обезоръжат и пленят.
— Кой е шефът ви? — започна разпита Язон.
— Аз.
— Толкова млад, и вече началник?
— А при нас всички са млади и всички са началници.
— Няма такова нещо. Вие да не сте анархисти?
— Не знам какво е това «анархисти». Какво искате от мен?
— Искам да поговоря с шефа ви.
— Нямам шеф. И не искам да разговарям с теб, защото ти уби другарите ми.
— А защо другарите ти искаха да убият нас?
— А ние всички искаме да избием. Всички са ни дошли до гуша.
— Хубаво обяснение. Но все пак ми кажи, кой е у вас главният и къде да го търсим.
Момъкът мрачно премълча.
— Е, тогава ще се наложи да убием и теб — заключи ласкаво Язон.
— Убивайте — равнодушно отвърна самозваният главатар.
В този момент обаче неочаквано се намеси Доли.
— Тоя само лъже. Началникът му се казва Зденек и си кюта тоя тип в една много красива двуетажна къщичка в подножието на една отвесна скала. Съвсем наблизо е, но все пак ще ми е трудничко да го открия, освен ако този герой не ни помогне.
— Вещица! — изкрещя приватирът.
— Слушай, каква е тази дума? — удиви се Язон. — У вас на Ямайка наистина ли се срещат вещици?
— За Ямайка не знам, но от други планети понякога долитат — отвърна загадъчно пленникът.
Какво беше това? Чиста истина? Или опит да се хвърли прах в очите? Или тънка шега? Впрочем, това последното едва ли беше вероятно… такива тъпи момчета изобщо не притежаваха чувство за хумор, беше им абсолютно несвойствено. Доли обаче възприе последната му фраза точно в този смисъл.
— Стига приказки, нещастник! Води ни при твоя Зденек!
И момъкът с вързани ръце мълчаливо тръгна напред, като кимна с глава в знак на съгласие.
«Нима това момиче умее да подчинява на волята си другите?» — запита се удивено Язон.
А младият Робс вече гледаше с обожание и възхищение любимата си.
Убежището на главния приватир Зденек наистина се намираше недалеч от селото. А оттам не стреляха, явно или не искаха да убиват водения като заложник техен боец, или просто хората в този щаб бяха по-умни, отколкото ги бяха мислели. Впрочем, за последното се оказа, че са грешали.
Зденек се оказа само малко по-възрастен от подчинените си, макар и в поведението му да се усещаше известна солидност. Той ги помоли да го наричат полковник, деловито запита какви са воинските звания на гостите му, после им предложи вино и спокойно изслуша всички съображения на Язон. А по- нататък започна пълна неразбория. Сякаш някой от тях говореше на езика на племето оуяи от планетата Аюза, който се състоеше само от музикални звуци, а другият използваше езика на глухонемите на базата на китайските йероглифи. Диалогът придоби следния вид:
— Какви са целите ви?
— Да убиваме виталиерите, буканиерите и флибустиерите.
— А когато ги избиете всичките?
— Никога няма да успеем да ги изтребим. Прекалено много са.
— Тогава защо е всичко това?
— Как защо? Те трябва да се избиват.
— Но нали може да се установи власт над тях.
— На Ямайка няма и никога няма да има никаква власт.
— Ами властта на Хенри Морган?
— Хенри Морган е жалка отрепка. И него ще убием.
— Но първо трябва да се доберете до него.
— Ще се доберем.
— Ето за това искам и да си поговорим, как да се справим по-добре.
— Не е необходимо. И сами си знаем работата.
— Значи, не ви нужна помощта ни?
— Помощта ви?
Зденек се замисли продължително. После започна да разсъждава на глас, получаваше се много забавно.
— Е, ти си, разбира се, академик, ботаник с диплома. Жените ти са вещици — това е понятно. Момчето — местно, ама личи, че май не е глупаво — плямпа съвсем прилично на шпаньолски. Всичките сте все хубави хора. Не, помощ наистина не ни трябва.
— Защо? — Язон беше зашеметен от подобна логика.
— Какво значение има защо? Ако искате да убивате заедно с нас, убивайте, лошо няма. Но ние можем спокойно да минем и без вас.
— Но ние сме пак там, откъдето тръгнахме! — Язон вече кипеше от нетърпение. — Какъв е смисълът да се убива просто така?
— Как така — «какъв е смисълът»? — възмути се Зденек, оскърбен до немай къде. — Скучно е цял живот само да ровиш земята и да гледаш свине!
Аргументът беше убийствен. И Язон накрая осъзна цялото безсмислие на по-нататъшния разговор. Той изведнъж проумя кои бяха тези бунтовници. Това бяха прости фермерски деца. Ояедените синчета на
