кошница с плодове.
Казаха им да отидат по-късно да си получат офиицалния документ, в края на деня, а през това време младоженците заедно със свидетелите потеглиха направо към двореца, при Хенри Морган, без предварително да го известят. Резервните им телефони бяха останали у дома, но не им се връщаше. В края на краищата сватба ли имаха или какво? Морган беше длъжен да ги разбере. Пък и флибустиерите имаха повод за празнуване — бяха потушили поредния бунт.
Морган наистина не им се разсърди, и ги прие като близки. Още повече, че в двореца вече приключваха работния ден и превключваха на масовите тържества. А те нямаше да бъдат малки. Победата над безумците бе съвпаднала с още някакъв църковен празник, Богоявление или Благовещение, Язон все не можеше да запомни разликата. Общо взето, виното и твърдият алкохол трябваше всяка минута да потекат като пълноводна река. Ех, жалко, че се охарчиха толкова много за оня хубав ром! Но нищо. Нали е сватба… Щеше да е грях да не отпразнуват за своя сметка.
И въобще, след като Язон се бе свързал с виталиерите и бе изкопал първия си дециреал, проблеми с парите повече нямаше. А през първите дни беше много зле.
Наличните пари, които бяха взели със себе си от Пир, бяха благополучно конфискувани още в момента на нападението на Дархан, а да я връща никой не се сещаше. Заграбеното чуждо богатство по време на бой сред флибустиерите се считаше за честно заработено. Тук обаче на Ямайка не биваше да се краде от никого, защото всички бяха свои. Да се унижава и да моли Морган за пари му се струваше немислимо, още повече своя дял от пиратската плячка Язон като че ли вече беше получил под формата на плененото момиче.
И за да не се чувства зависим, той още още на втория ден се бе отправил в местното казино. Бе успял да обере двама-трима дребни играчи, но бе усетил веднага, че си има работа с професионалисти. На Ямайка всеки втори, и дори всеки девет от десет човека си бяха чисти мошеници и щеше да е много трудно да ги лъже. Ако един мошеник усетеше, че другият е по-хитър, в ход влизаха вече други средства, тоест, да кажем, не колода карти, а сабя. Язон не искаше да довежда нещата до такъв етап, затова на следващия ден предпочете да не играе, а просто да потъргува с фокуси с карти, които знаеше безброй. Публиката в закусвалнята към игралния дом се оказа повече от запалена към подобни трикове, и Язон за една вечер заработи повече, отколкото бе предполагал, че е възможно. И въпреки всичко това беше така, между другото. Мета пък освен уроците по ръкопашен бой не успяла да измисли никакъв друг начин да изкара някой кредит. След това обаче се увлече в лова заедно с буканиерите. За кожите на редките животни също плащаха нелошо в предприятията за преработка на СС-2, тоест службата на Хауърд. И въпреки всичко само продажбата на иридий им позволяше повече да не се имат за бедняци. Този бизнес си оставаше без конкуренция.
До началото на големия празник оставаше не повече от час, но Морган охотно ги прие всичките в кабинета си. Това се казваше късмет! Почти победа. По-точно, стъпка към него.
— Включвай се, момичето ми — прошепна Язон в ухото на Доли. — Още щом заговорим за сериозни неща, ти се опитай да бръкнеш в мозъка му.
Доли само мълчаливо кимна. Беше наясно и без да й обяснява.
А Морган предложи на гостите да седнат, обходи пъстроцветната компания с малко удивление и запита:
— Язон, да не си дошъл да ми разкажеш за гениалната си идея?
— Общо взето, да, сър Хенри — уклончиво отговори Язон. — Идеята още не е напълно узряла, но според мен има какво да обсъдим. Позволи ми обаче преди това да ти представя съпругата си, Мета.
— О, моите поздравления, госпожо — подскочи от креслото си Морган. — Искрено се радвам за вас. В кой храм се обвенчахте?
— В църквата Рождество Богородично, която се намира на Горделския склон. Нали там ни посъветва да си венчаем, Хенри?
— Посъветвах те просто да се венчаете — отвърна твърдо Морган, като за сетен път даваше да се разбере, че помния всяка своя дума.
«Да, безполезна работа е да се опитвам да го хлъзна, реши Язон.»
— Добре, така да е, Хенри. Ще пиеш ли за наше здраве? Дай по една чаша и почвам да говоря.
Наляха, пиха, оцениха финия букет, хапнаха плодове.
— Запознах се с главатаря на бунтовниците — съобщи Язон.
— Защо ти е? — с искрено недоумение възкликна Морган.
— Обясних ти, Хенри. Трябва да знам всичко за планетата ти, в противен случай…
— Добре. Какво представлява идеята ти?
— Почакай малко за идеята ми. Нима не ти е интересно мнението ми за Зденек и другите приватири?
— Не ми е интересно — отряза го Морган. — И Зденек изобщо не ме вълнува. Ако идеята ти е да изпратя в космоса приватирите, а на тяхно място да използвам роботи, мерси, не става. Питър Дейвис у нас се занимава с планирането, а Ричард Скот ръководи СС-1, можеш в свободното си време да си почешете езиците. А на мен лично, и следователно, на цялата планета са й нужни тези бунтове! Разбираш ли? Без тях народът ще се пропие, ще се ошкемби и изобщо ще му мине ищахът да лети където и да било.
— Ама ти какво, да не организираш лично всички тия метежи? — не повярва на ушите си Язон.
— Е, не е съвсем така… добре, давай идеята си. Предупреждавах те да не идваш без нови предложения, Язон.
— Добре, слушай. Вие трябва да добивате на другите планети, а възможно, и на корабите в междузвезното пространство, не материални ценности, а нещо друго. Това ще бъде много по-сложно, но пък за сметка на това далеч по-рентабилно. Нали във Вселената е възможно да се открие такава вещ, която след като вече я притежаваш, можеш изобщо да престанеш да мислиш за материални ценности.
— Да не става въпрос за наркотици? — запита Морган.
— Това е глупава шега, Хенри.
— Добре, добре, продължавай. Какво представлява това?
— Ще ти кажа. Но ти разбери, идеята ми още е сурова. Ще ти дам няколко примера, но тях можеш да ги считаш само като умозрително упражнение. Във Вселената има почти всичко. Ако потърсиш хубавичко, разбира се. Машина на времето. Дубликати на всякаква материя, включително жива и разумна. Средства за подмладяване. Портативни хиперпреходници. И така нататък. Разбери, идеята ми още е много сурова, но аз искам ти също да си поблъскаш главата над нея. Нали ти беше човекът, който ме наведе на тази мисъл, Хенри. След като ме отвлече, ти за пръв път придоби нематериална ценност. И това също е твоят път. Моят ум не е единственият изтъкнат такъв в Галактиката.
Мета гледаше ужасено Язон. От нейна гледна точка той разкриваше недопустими тайни. Робс слушаше с нарастващ интерес. Сякаш всеки момент щеше да възкликне: «Жестоко, все едно, че гледам видео!» А Доли бе вперила поглед в Стената покрай Морган, и очите й помътняваха с всяка измината секунда, сякаш стремително изпадаше в опиянение или заспиваше. С една дума, нещата потръгваха.
— Не си пилееш времето на планетата — изрече одобрително Морган. — Ще си поблъскам главата над идеите ти.
— Благодаря ти, Хенри. Само че разбери, сега вече ми е от изключително значение да знам какви точно нематериални ценности владееш. По-точно, онова, което владее Старецът Сус. Какво е това аукснис жверис, по дяволите!
— Днес не мога да ти помогна — проговори Морган със странен задгробен глас и замълча продължително.
Язон се спогледа с Доли, но тя и без него вече бе разбрала, че настъпва кулминационният момент. Очите й от прозрачноизумрудени се превърнаха буквално в малахитови, дори се появиха някакви тъмни петна на роговицата. Нима Морган не забелязваше тези странности?
Морган изглежда обаче вече не забелязваше каквото и да било. Той сякаш бе изпаднал в дълбок транс. Мълчанието натежаваше все повече. И тогава в един момент главатарят на флибустиерите изведнъж произнесе с отчетлив и бодър, но съвършено не свой глас:
— Язон, поговори за това с капелана си. На Ямайка съществува традиция женихът и невестата да разполагат с правото да зададат няколко много откровени въпроса на своя капелан. И той е длъжен да им
