космоса. Първият срещнат от нея космически кораб ние сме счели за кораб на качърите, превзели сме го на абордаж, и след като сме избили екипажа, сме заграбили товара. Това бил обикновен косчимески търговски кораб с голям запас консервирани продукти. Тази операция ни харесала, нали сме спасявали братята си от гладна смърт. Ние сме се върнали на планетата, обаче сме почувствали, че вече ни се е усладило. Нямало сила във Вселаната, която да може да ни спре. Така буканиерите станали пирати.
И досега търсим качърите. Онези първите, истинските. Обаче минали прекалено много години, и никой вече не знае къде се намират те. Понякога Морган ни обещава да включи най-добрите умове на Галактиката за решаването на този проблем… Но той все ни лъже. Пет пари не дава за нас.
— А как буканиерите са попаднали на Ямайка? — запита Язон, улавяйки малката пауза в речта на капелана. — И кой сега живее на Тортуга?
— Ще започна с втория ти въпрос. На Тортуга живеят все същите хора, както и тук: флибустиери, буканиери, виталиери, приватири. Но там сега условията за живот са отвратителни. След тоталното изтребление на питахите се нарушил екологическият баланс на планетата, реките и езерата се заблатили, горите почнали да гният, само в най-големите езера се намират шепа острови, където е възможно да се живее без човек да се плаши от кръвосмучещите насекоми. Там са и разположени космическите бази на флибустиерите и фермите на приватирите. Буканиерите продължават да преследват някого… а виталиерите… Чудя се какво могат да търсят там. Нали шпаньолци на Тортуга никога не е имало. А ние ценностите си никога не сме закопавали в земята.
Тук вече минавам към първия ти въпрос. Когато ние вече бяхме пирати, а нашият флот, съставен от завзети кораби, набряваше повече от двайсет бойни единици, на планетата сякаш от въздуха изникна един загадъчен човек — Старецът Сус.
Язон трепна така, че капеланът го забеляза.
— Старецът Сус — повтори той. — Така се нарича този човек, макар тогава да изглеждаше съвсем млад, дори бих казал, че прилича на момиче. А ние по онова време вече бяхме станали зли като дяволи, бяхме готови да режем гърлата на всеки срещнат, и неговото също. Да го убием за всеки случай, просто така, за нищо. Но Старецът Сус изрече странни думи:
— Господа буканиери, нужни са ми книгите ви.
Откъде ли можеше да е научил за книгите ни, след като повече от двайсет години никой не се беше интересувал за тях, дори и ние.
— В тези книги е вашата сила, господа — каза той.
— Аз ще натоваря тези фолианти (древна дума, не всекиму известна, а Старецът Сус така каза) на звездолета си и ще ги пренеса на друга планета. Тя се казва Ямайка. Вие имате велико бъдеще, господа буканиери, но не тук, а там. Тази планета ще загине. Но вие ще успеете да завладеете Ямайка. Хората на нея не са ви конкуренти. Впрочем, това е малко. За да можете наистина да станете сила в Галактиката — така каза: «в Галактиката!» — ще са ви нужни много пари. Аз ще ви ги дам. Срещу книгите.
Ние се замислихме. Сделката ни изглеждаше изгодна.
— Ще ви кажа още нещо — добави Старецът Сус. — В крайна сметка книгите ще се върнат при вас. Съгласявайте се. Тук няма никаква измама — само ръката на съдбата.
През цялото време говореше все едни такива много странни думи.
И тогава най-трезвомислещият сред нас, който отдавна вече бе станал неофициален водач — Джон Силвър — го запита:
— Но как можем да ти вярваме, пришелецо, когато дори не знаем откъде се взе? Звездният ни флот контролира напълно околопланетното пространство, и аз съм сигурен, че нито един кораб не е приближавал планетата през последните две години.
— Ти си прав, Джон — отвърна Старецът Сус, — той не е долитал до планетата ви, аз дойдох изпод земята. Така ще ви звучи по-разбрано. Всъщност аз пътешествам мегду световете. Посредством …
И той произнесе една дума, която днес е забрането да се произнася на глас на Ямайка, още повече в Божия храм. То звучеше толкова загадъчно, че ние кой знае защо веднага му повярвахме. А Старецът Сус през това време продължаваше:
— Звездолетът ми е укрит в скала на остром Голом сред езерото Биндо. Той е престоял там осем хиляди години. Но вие просто не сте го знаели. Аз самият, господа буканиери, съм родом от планетата Тюнис…
За планетата Тюнис Язон вече беше чувал веднъж, но в този контекст думата «Тюнис» по един странен начин, просто по звученето, му напомни едно друго име: Юктис. Мисълта му забърза по-нататък. Арчи Стоувър му бе разказвал веднъж, че името «Юктис» представлява един по-късен съкратен вариант на пълното название на планетата — Юоадас Нактис. Първите колонизатори на световете от Зеления клон били литовците, и на двете съседни планети те дали поетични имена, звучащи особено красиво и контрастно: Черна Нощ и Златно Утро — Юодас Нактис и Аукснис Жверис. Аукснис, золотое… Какво!? Аукснис Жверис! А жверис означава… Но разбира се! Общият балтийско-славянски корен. «Жверис» по литовски — това е просто звяр. Златният звяр…
Ослепителният Виторог. Окроткави. Звездолетът «Овен».
Ето с какво е долетял на Ямайка Старецът Сус, ето какво е слагал в банката на Касилия под свръхвисока лихва.
Всичко това проблесна само за миг в главата му и се подреди като детска мозайка. Той дори престана да слуша капелана.
— Отче! Имам само още един въпрос — невъзпитано прекъсна той свещеника. — Къде се намира сега Старецът Сус?
— На остров Еспаньола. Това е на два часа път от морското пристанище Кралград, ако плуваш на крилата шхуна. Всеки матрос ще ти покаже посоката. Вярно, не всеки обаче ще се съгласи да те откара дотам.
— Все ще се разберем — изрече Язон едва ли не бегом.
— Сине мой, не си струва толкова да бързаш — извика след него капеланът. — Ела при мен. Първо, ти трябва да се върнеш тук… — Той погледна часовника си. — Да, вече след половин час свидетелството ви ще е готово. А това е важно. Второ, ако се върнеш с невестата си, аз може би ще ви разкажа още нещо. Разбра ли?
Трудно беше да не го разбере когато капеланът произнасяше думите с такова ударение. И Язон не издържа на изкушението да му зададе още един въпрос.
— Но защо се решихте да ми помагате, отче?
— А ти си будно момче, Язон. — Старият капелан се усмихна под мустак. — Ето за това се канех да ти обясня. Искаш да изпревариш събитията. Добре. Слушай. При мен идва един човек и ме предупреди за предстоящата ти поява. Не ме питай за името му. То е твърде известно на планетата, за да го произнасям на глас. Но той ми остави ето тази пачка цигари. Вземи я. Между другото, аз самият пуша много рядко. А сега върви.
По пътя към двореца Язон на два пъти едва не прегази пияни флибустиери, чиито шумни компании бяха изпълнили града. Той така бързаше, че спирачките му стържеха на всеки завой и пръскаше попътните локви по зазяпаните кучета, старици и деца.
А в двореца музиката продължаваше да свири, не секваха танците, смехът се лееше сред атмосферата на печено месо, аромати на вино и вкусна храна.
— Мета, кажи — запита я задъхано той, когато най-сетне успя да я открие сред шумящата празнуваща публика, — кажи ми, Морган не ме ли е търсил?
— Не. Пет пари не давам за Морган! Къде беше? Търсех те навсякъде! А тая кучка Доли, която говори с теб преди да изчезнеш, ми дрънка през цялото време, че си бил някъде наблизо. Вече се канех да обърна проклетия му кралски дворец с главата надолу, когато тя най-сетне ми издаде малката ви тайна. Значи, ходил си някъде на свръхсекретна мисия? И къде беше все пак, Язон?
— Ще ти разказвам във воатюра. Сега няма време.
Той вече я дърпаше през залата, покрай масите с весекващите количества вина и порядъчни купища недоядена храна, покрай танцуващите двойки и вече заформящите се тук-там пиянски скандали.
— Закъде си се разбързал? — почна да се сърди Мета.
— Отиваме при Морган. Той в кабинета си ли е?
