— Само един въпрос — каза Кърк. — Този транспортен кораб може ли всъщност да се окаже боен?
— Като едното нищо — отвърна Гриф. — Камуфлажът не изисква кой знае колко ум, стига да си специалист. А сондирането с радар при такива случаи не дава резултати.
— Пригответе два кръстосвача — резюмира Кърк и като изключи връзката, бързо закрачи към универсалната си космическа ракета, паркирана на поляната до президентската резиденция.
Транспортният кораб се оказа безлюден. Напълно безлюден. В него дори и въздухът се бе запазил едонствено в капитанската кабина, отделена от останалото корабно пространство с резервен авариен шлюз. А през не напълно затворените външни люкове в звездолета се процеждаше леденият космически вакуум. След беглия оглед на вътрешните помещения не можаха да стигнат до единно мнение. Беше трудно да се определи не само какво се бе случило на борда, но и кога бе станало. Не можаха да открият дори и следа от традиционния бордови дневник, нито някакви записи в компютрите, нито следи от борба или разрушения — нищо, което би им помогнало да разгадаят тайната на кораба. Истински кораб-призрак. Мрачна тишина, пустота и студ. Транспортният звездолет не само че го бяха напуснали и членовете на екипажа му, но той беше изчистен и от практически всичко ценно, включително товар, гориво и дори много уреди, в частност навигационните. Той се движеше, както би се изразил някой мореплавател, според каприза на времето. Тоест летеше по инерция, под влияние на гравитационните полета на небесните тела.
Това успя да определи Лиза. Втори пилот на «Арго», тя беше добре запозната с тежката космическа техника. И изказа най-правдоподобната хипотеза.
По всяка вероятност корабът е бил нападнат от космически разбойници, целият екипаж се е предал без бой. После престъпниците, след като прехвърлят целия товар, са се готвили да прикрият следите си, съгласно навиците им, и са нанесли по ненужната им вече купчина метал мощен удар. Най-вероятно посредством електромагнитен деструктор. Но те не са били особено грамотни и не са взели предвид, че звездолети от този ранг могат да притежават специални системи на защита. Ставаше дума за автоматична еднократна защитна система, от остарял тип. Силово поле, възникващо в отговор на удара, защитаващо корпуса от разрушение и едновременно придаващо на кораба импулс, достатъчен за измъкване от радиуса на стрелба на противника, но който не е смъртоносен за хората на борда. Ако изобщо е имало такива в звездолета. А после вече корабът си лети и лети. Всичко това е могло да се случи и предния ден, и преди много години.
— Второто е по-вероятно — завърши разказа си Лиза. — Много е стар тоя чайник.
— Аз ще ви кажа какво не ми харесва в цялата работа, приятели — взе думата Стан. — За какво им е било да оставят в капитанската кабина въздуха? Това може само да означава, че новите стопани на кораба нещо са му направили преди да го унищожат. Може би са го програмирали по някакъв начин за някакво действие. Нали не успяхме да прочетем нищо в компютъра им.
— Искаш да кажеш, че това е бомба с часовников механизъм ли? — завърши обяснението му Тека.
— Не е изключено — кимна Стан.
Той, както и всички останали впрочем, вече държеше бдително пистолета в ръка. Макар и да разбираше, че едва ли можеше да се измисли нещо по-глупаво от стрелбата по бомба с часовников механизъм.
— Им една такава легенда — обади се и Арчи. — За летящия в пространството изоставен преди хиляди години кораб-призрак.
— Ами — решително отсече Кърк. — Язон на времето достатъчно ни проглуши ушите с легендите си. Мен сега ме интересуват само конкретни предложения.
— Моля — съгласи се с него Арчи. — Предлагам още малко да побродим из звездолета, за да разберем все пак каква е историята му и за какво е бил предназначен.
Кърк повдигна рамене.
— Щом считаш, че това е безопасно за теб, давам ти още половин час, докато «Арго» легне на орбита, а Клиф ще подготви за бой челните оръдия. Изучавай, записвай, измервай… на Пир обаче не й нужен чужд изкуствен спътник.
Това беше и краят на дискусията.
А след четиридесет минути, когато и двата леки кРестосвача потънаха в недрата на гигантския «Арго», Клиф хвана любимите си лостове, гръмко произнесе обратното броене и с едно кратък натиск превърна овехтелия кораб-призрак в огнено кълбо, което се разсипа в ситни искри и бързо угасна на черния фон, подобно на празничен салют.
— Лошо знамение — не се сдържа Арчи.
— Самата поява на кораба ли? Или това, че го унищожихме? — запита Лиза.
За разлика от останалите пирянки, тя притежаваше и известно любопитство. Нали отговорът на въпроса й нямаше никакво практическо значение за тях.
— И едното и другото — отвърна Арчи. — Ако се доверим на старинната легенда.
— Слушай, чуждопланетниче, само твоите суеверия ни липсват сега! — заръмжа Кърк.
— По-добре си замълчи, само изнервяш шефа — посъветва Тека младия юктисианец.
— Нищо — отвърна Арчи, — сега пък ще го позарадвам.
И той смело се извърна към вожда на пирянците:
— Добре, Кърк, хайде да оставим настрана суеверията. Успях да открия нещо важно. Когато прелитахме над морето на току-що унишожения от вас кораб, характерът на движението му забележимо се променяше, сякаш попадаше в поле с много мощна гравитация. Управляемите апарати обикновено компенсират подобни въздействия, а тук това беше особено забележимо. За мен лично има само едно обяснение на този феномен: в нашия Епицентър са започнали някакви активни процеси. Между другото, има от какво. А следователно време ни е да се заловим с тях. Без да чакаме Язон.
— Ето това вече е добра идея! — не скри възторга си Язон.
И в този момент зави сирена. На «Арго» още от древни времена беше предвиден много силен сигнал за аварийно повикване. Пирянците бяха съхранили тази характеристика, макар и да бяха преустроили кораба. Гласът, врязал се в кабината през високоговорителя, беше също така гръмък и звънък:
— Тук Миди! Намирам се в изследователския комплекс! Чувате ли ме? Получихме съобщение от Язон! Чувате ли ме?
— Чуваме — отвърна Кърк.
След това се обърна към Арчи:
— И ти му казваш на това лоша поличба? Давай още такива!
Глава осемнадесета
Още щом зърна Стареца Сус матросът на рибарската шхуна мигновено заспа. Язон дори отначало реши, че беше умрял — от страх. След това обаче се разнесе откъм мачтата, до която се бе проснала жалката фигура на собственика на лодката, се разнесе тихо похъркване.
И двамата Язон и Мета горяха да почнат с въпросите си, но Старецът Сус сложи пръст на устните си, едва различими сред гъстите снежнобели мустаци и брада, и прошепна:
— Не говорете нищо, скъпи мои. Нека просто седнем и изпушим по цигара. А и от сън имаме нужда.
Той измъкна от гънките на дрехата си тънка, също така зелена и също така слабо фосфоресцираща, пура. Не предложи никому, а веднага задими, без да стане ясно как я бе запалил. И Язон си спомни, че и той има свои цигари. Порови в джоба си, напипа пачката и в миг проумя, че пачката не беше обикновена. Зад двойната Стена се криеше миниатюрен пси-предавател. Ето ти на! Желанието му да пуши веднага изчезна. Нима точно тази пачка му бе дал капеланът тогава в църквата, а той, идиотът, едва сега го бе забелязал? Какъв срам! Казват, че любовта превръщала мъжете в глупаци. Май и сватбените церемонии
