имаха същия ефект.
— Ето, виждате ли, Язон, у вас и цигарите ви не са обикновени. Но вие пушете, пушете, не се притеснявайте! Там има още точно десет кутии. А в момента не е необходимо да бързате с предавателя. Батериите му са практически вечни, което впрочем ви е известно, а през защитния екран пси-лъчите преминават, уверявам ви. Така че ще успеете да се свържете с когото пожелаете.
Мета слушаше странния монолог с удивително спокойствие, и ако някакви емоции все пак се промъкнаха върху лицето й, това беше традицонното й недоволство от вредния навик на Язон. А той тъкмо бе решил да я зарадва.
— Сядайте, сядайте — ласкаво им предложи Старецът Сус, изхвърляйки зад борда късата тлееща угарка.
Язон направи същото, тоест захвърли във вълните все още незапалената си цигара. После се огледа в търсене на нещо удобно за сядане, не откри нищо подходящо и седна направо на палубата. Мета седна до него. Но това нямаше никакво значение. Именно в този момент стана окончателно ясно, че с времето и пространството става нещо нередно. Зеленото сияние обхвана цялата крилата шхуна, а цифрите върху часовника на Язон почнаха шеметно да се сменят, минутите хвърчаха като секунди. Съзнанието му през това време сякаш се бе раздвоило. Една част продължаваше да следи протичащото около него, а другата отдъхваше заедно с абсолютно разхлабеното тяло, облегнато на купчината такелаж.
— Шест часа сън — това е необходимата норма дори и за такива, като нас — каза Старецът Сус. — А ние освен това все едно ще изчакаме да дойдат и приятелите ви. Глупаво ще бъде да тръгнем и да ги изоставим тук. Така, а сега те всяка минута ще са тук. Време е да ставаме. Виждате ли? Развиделява се.
— Колко време мина всъщност? — заинтересува както винаги практичната Мета.
— Не знам какво означава «всъщност» в този контекст. Най-правилно ще бъде да се каже, че всъщност времето изобщо не съществува.
Мета се намръщи от такова многословие. И Старецът Сус, усетил неуместността на иронията си, побърза да се конкретизира:
— За мен измина само половин минута, за вас — шест часа, както вече ви обясних, а за Морган, цялата му планета, и съответно, за местното слънце, примерно двайсетина минути. Нали виждате, съмва се. — И добави с укор: — Време им е вече да идват.
А небето над хоризонта наистина започна да просветлява и пред очите им започна красиво да преминава от тъмносиньо в златисто-розово. Особено добре започна да се наблюдава когато Старецът Сус се обърна към брега и духна небрежно табелата с надписа, така, както се духат свещи.
«Позьор», каза си Язон.
Едва ли табелата се гасеше именно по този начин, още повече, че заедно с табелата престана да свети и дрехата на местния чародей, а тайнствената поради зеленикавата си призрачност брада на Стареца Сус сега изглеждаше съвсем неестествена. Язон си спомни за Санта Клаус с червен калпак и с огромна брада от вата, неизменен персонаж от новогодишните празници на Касилия. А Старецът Сус, сякаш прочел мислите му, се усмихна, отлепи бутафорната си брада, мустаците, после сивата перука, и накрая захвърли дори и плаща, като отдолу се оказа в изящен летен костюм.
— Маскарадът приключи — заяви той. — Между другото, Морган знае как изглеждам наистина. Младите обаче много не долюбват старците, и затова по-разумно е да се представя в такъв вид пред тях.
— Предполагате, че Хенри лично ще докара приятелите ни? — реши да запита Язон, още повече, че краят на маскарада беше вече обявен и започваше нормалното общуване.
— Най-вероятно — отввърна Стареца Сус. — Но ние с нас няма да го вземаме, разбира се.
Язон не успя да уточни къде точно да го вземат, защото в следващия момент на брега буквално се просна лека космическа канонерка, годна за атмосферни полети, едно наистина рядко зрелище за Ямайка. И защо беше нужно такова идиотско кацане? Да не би Робс да бе управлявал въздушния кораб? Ами, зад щурвала все пак беше седял Морган. Мета не се сдържа и пистолетът изскочи в ръката й при вида на скачащия на пясъка вожд на флибустиерите. Само след миг от кабината изскочиха Доли и Робс и се нтурнаха към по-възрастните си другари.
— Слава на тъмните звезди! — въздъхна облекчено Мета.
— Чу ли предупреждението ми? — обърна се Язон към Доли.
Беше от голяма важност да знае отговора.
— Да — отвърна момичето, — но вече нищо не можех да направя. Тези хора умеят да вземат заложници, същински професионалисти са.
— Виновен съм пред вас — каза Язон.
— О, стига! — махна с ръка Робс, позирайки съвсем откровено.
Как им се искаше само да изглеждат възрастни!
Язон се усмихна, припомняйки си до невъзможност раноразвиващите се деца на Пир. Те никога не мечтаеха да бъдат възрастни, те просто ставаха такива. Още на шест или на осем години. Не трябваше да е така в света.
— Морган — запълни образувалата се пауза Старецът Сус, — много съм трогнат от грижата ти за децата. Този прекрасен вакуумно-въздушен лайнер, отсъствието на отвратителните ти главорези в качеството на съпровождащи, и накрая, проявената експедитивност от твоята страна, — всичко това е много мило. Принуден съм обаче да те разочаровам. Разговорът ни в твое присъствие днес е неуместан и несвоевременен. Ще ти позвъня, стига да успея, а ако не се получи, Язон после ще ти предаде всичко.
Морган гледаше на обкръжаващата го действителност в пълно недоумение.
— Разбира се, Хенри, ако искаш, изчакай ни тук, това е твое право. Но ние може доста да се забавим, и ще се чувстваш самотен. По-добре се върни в двореца.
— Нарочно ли ме унижаваш, и то точно пред Язон? — проговори Морган, с обидени устни, също като момченце.
На Язон дори се стори, че главният флибустиер бе поруменял. Или просто лъчите на изгряващото слънце бяха и без това червендалестото от безбройните пиянски орги и космически загар пиратско лице.
— Съвсем не — с достойнство отвърна Старецът Сус. — Никой не може да се унижи пред Язон. Той е безсмъртен, и Мета заедно с него.
Последва съвсем неочаквана реакция. Морган рухна на колене пред тях, направи дълбок поглед, и едва не си разби челото в каменистата почва. На Язон му стана много неприятно. Понятията за свобода, чест, съвест, въобще, за човешките ценности и светини при него и при тия кръвопийци се разминаваха безкрайно.
— Защо мълчахте толкова време! — буквално изви като вълк Морган.
Язон дори и не счете за нужно да отговаря, а Старецът Сус презрително забеляза:
— А ти питал ли си? В тъпата ти глава такива оригинални мисли малко трудничко си пробиват път, май?
Въпросът си беше риторичен, и този път Морган премълча, все още на колене.
— Добре, добре, свободен си — резюмира Старецът Сус.
Господарят на планетата, шефът на СК, най-великият пират, Навигаторът Хенри Морган стана и като пребито куче се повлече към канонерката си, за да отлети послушно само след минута към града.
— Е, сега тръгваме ли? — изрече с полувъпросителна интонация Старецът Сус.
Избор впрочем нямаха никакъв. И ситуацията започваше силно да не се харесва на Язон. Първо, почти нищо не му беше ясно. Второ, Старецът Сус, от благороден спасител, красиво озовал се на помощ в последната минута, все по-явно се превръщаше в загадъчен злодей, който си имаше собствена игра. Морган, изглежда, му беше точно толкова нужен, колкото и Язон с Мета. Та нали прословутият всемогъщ Старец дори и не се бе опитал по някакъв начин да накаже, дори да арестува коварния убиец, нарушил всички мислими закони, включително и флибустиерските, а сега публично признал поражението си… не стига, че след като бе демонстрирал неограничената си власт над Морган, той дори не го бе осъдил публично за тежките му грехове. Всичко беше на границата на абсурда и на Язон все по-малко му се вярваше, че именно тук най-накрая ще узнаят истината за Ямайка и изибщо за флибустиерите.
