Този сякаш невинен, във всеки случай много естествен въпрос принуди Стареца Сус дълбоко да се замисли. Върху лицето му даже се появи някакво подобие на обърканост.
— Не знам — изрече накрая той и като че ли беше искрен.
Какво пък, мисълта да се събере всичкото зло на едно мисло Язон вече бе чувал. Като че ли някой не много отдавна я беше формулира под формата на теория за интелектуалната асенизация. Още в дълбока древност е имало майстори, които са предлагали да съберат всички злодеи като урожай от нивите и да се унищожат с един замах. И тогава всички останали хора — добрите — ще си заживеят като в приказките! Очевидно се е предполагало, че на най-добрите заради добрината им ще се даде почетното право да изтребят злодеите.
О, тъмни звезди, нима и този пиратски пророк вещае от чуждо име?
— Кажи ми, Сус, да не възнамеряваш да изпратиш Ямайка в някоя друга Вселена и там да я замразиш под непроницаем слой лед? — подмилкващо се заинтересува Язон, пределно опростявайки задачата на събеседника си. — Отговори ми: да или не?
Объркането в погледа на Стареца Сус се смени със страх. Беше обаче малко рано да се радва, че е хванал крадеца за ръката и е разкрил самоличността му. Язон си наложи спокойствие, не започна да произнася напразно зловещото име: Теодор Солвиц. Нека той най-добре сам да си каже, а то човек не може да е сигурен как ще завърши всичко. Сус обаче упорито пазеше мълчание.
И Язон рязко смени тона, в духа на най-добрите си традиции.
— Извини ме. Може би малко рано започнах да задавам въпросите си?
— Раничко — съгласи се Сус. — Аз още не съм съобщил главното. Скоро ще се отвори рванаврът, и аз ще си отида. Аукснис жверис обаче ще остане. Така е угодно на боговете. А аз ще си отида и никога повече няма да се върна. Боговете предават Ямайка в ръцете ти, Язон.
— На мен? — искрено се изуми Язон. — А за какъв дявол ми е?
— Нали ти казах — рано е да се задават въпроси. Изслушай ме до края. Боговете са предначертали: следващият пазител на светинята ще бъде един безсмъртен, който няма да пристигне по съвсем доброволен начин на флибустиерската планета заедно с една млада зеленоока вещица. Ето, това е всичко.
— Искаш да кажеш, че боговете ти наистина са умеели да предсказват бъдещето ли?
— Не говори с такава ирония за боговете, Язон. Боговете са умели, умеят и ще бъдат способни на всичко.
— Глупости — рязко резюмира Язон. — Никой никога няма да е способен на всичко. А откъде ти можеш да знаеш всичко това, може би аз самият да съм Бог?
Сус помрачня.
— Не е моя работа да съдя за това. Аз съм само упълномощен да ти предам, че след заминаването ми ти ще станеш на планета Стареца Сус. Тоест те всички ще те считат за Стареца Сус. А за боговете ние сме само дежурни на смяна в този свят.
Последната фраза прозвуча много двусмислено. Язон реши да не я коментира, а вместо това само изрече неясния дори на него израз:
— Много приятно. Цял живот съм мечтал да бъда Стареца Сус.
После добави:
— Сега вече мога ли да задавам въпроси?
— Сега вече можеш.
— Кои са тези качърите?
— Не знам. Във Вселената е пълно с войнствени раси. Конкретно качърите не блестят с нищо оригинално.
— Може и да си прав. А кой е изградил този екран около Ямайка? И кога е станало това? Или и това не е интересно?
— Не, защо. Този екран е могъл да го създаде само един човек — Мисон. Още преди отлитането на Касилия. А го управлява самолично Морган. Куфарчето с управлението отдавна се намира у него.
— А Старецът Сус по правило няма достъп до него, така ли?
— Ти не разбираш! Аз имах и имам достъп до всичко, но никога не съм управлявал тази планета. Мнението ми го изслушват, а и няма как да не се вслушват в него. Но ако аз започна активно да се намесвам в политиката, в завоевателските полети на флибустиерите, във войните, не би стигнала никаква магия, за да оцелея. Флибустиерите са тъпи и жестоки.
— Дори и Морган? Тъп? Несправедлив си към него.
— Морган е изключение. Той удивително умен. Затова и аз се опитвах да му въздействам по друг начин. У нас възникна ментален контакт. Опитвах се да контролирам този човек, и понякога се получаваше много добре. Когато на планетата се появихте и вие, менталният ни контакт с Морган стана особено интензивен, дори и имаше и моменти, когато с него ставахме едно цяло. Това ми и позволи да ви спася.
— А капеланът?
— Спасението на капелана не влизаше в плановете ми.
— Ти разсъждаваш като андроид, като компютър! — избухна Язон. — Ти поне разбираш ли, какво е това любов? Способен ли си на някаква безумна постъпка?
— Какви странни въпроси ми задаваш, Язон. Свикнал съм винаги да разсъждавам и да постъпвам само по така, както са предначертали боговете.
— Достатъчно, Старец Сус, омръзна ми вече. Още повече, че и ти не си никакъв Старец Сус, аз съм Старецът Сус! — кресна Язон, усещайки така добре познатия му прилив на телепатическо вдъхновение.
И в този момент в Стената на пещерата се откри рванаврът.
— О, мрак пространствен! Нима аз самият мога сега вече да отварям и хипертунели?! — възкликна на глас Язон.
Сус нищо не отговори. Той само успя да прекрачи и потъна в черната бездна и миг след това прозорецът в хиперпространството се затвори. В огромната полуосветена пещера настъпи тишина.
— Можем ли да отлетим някъде с това нещо? — заинтересува се Робс, нарушавайки неуютната тишина.
— Мисля, че не — прецени Язон. — Нужно ни е и куфарчето на Морган.
— И нещо от багажа на Мисон — добави Мета. — Нещо ми е останало в главата от времето, когато изучавахме хитроумното устройство на това древно златно корито. В нея е предвидено кръстосано управление чрез пароли на всички системи.
— Тогава според мен това е капан — тихо произнесе Робс. — Вратите са затворени.
— А според мен не е капан — убедено възрази Доли. — Ако искате вярвайте, ако искате — недейте, но аз успях да прочета някои от мислите на този умопобъркан.
Глава деветнадесета
Разбира се, поредният звездолет «Овен», попаднал се на пътя на Язон, отново се бе оказал в неизправно състояние. Съхранената обаче в него енергия беше достатъчна, за да отвори тежките врати на пещерата. Все пак това не беше просто паметник на древна епоха. Устройства за връзка в звездолета също се намериха. При това най-различни. Нищо не струваше с тяхна помощ да се настроят ако искат на специлната вълна на Службата за Справедливост, или на личния канал на Морган, та дори и на секретния канал на Специалния Корпус. Да не говорим за това, че вече имаха в ръцете си и изправен хипер- предавател, който им позволяваше да влязат в контакт с Пир.
Изкушението беше огромно, но дори и Мета се замисли над това, дали си струва. Още повече и в новото им положение. А Язон след минутно размишление резюмира:
— Не бива да влизаме сега във връзка с Кърк или Рес. И работата не е в това, че е опасно да се
