оядените приватири. Бащите им на времето бяха убивали до насита или бяха доведени като пленници от други планети. Общо взето, всички имаха богати минало, а приватирската младеж по новия закон на флибустиерите не се допускаха до космически полети. Тук трябваше да се подкрепя не приватирското въстание, а да се коригират законите, за да могат тези уроди да намерят отдушник за енергията си в междузвездните простори.
Язон мислено се плесна, възкликвайки по флибустиерски: «Господи!»
«Господи! Какви са тия мисли у теб, Язон динАлт? За интересите на тия мерзавци? За интересите на тази безумна планета? Нека се колят едни други тук, а на Галактиката са й предостатъчно и флибустиерите. Трябва да изчистим Галактиката от тази гадост. Нали за това и ти долетя тук? Не е ли така? Ами ти си на косъм и да се побъркаш!»
— Ето сега вече нищо няма да скривам от Морган — злобно проговори Язон, отваряйки шофьорската врата и сядайки на волана. — Смърт на заговорите, да живеят съвместните проекти! И ние обезателно ще измъкнем от него цялата необходима информация.
— Ще измъкнем, сър — бодро отрапортува Доли.
— Морган! — закрещя Язон, имитирайки разговор с Навигатора. — Чуваш ли ме? Току-що разговарях с главния приватир. Той е пълен идиот, честна дума! И сега още повече те уважавам, Навигаторе!
— Едва ли ще ви чуе, сър — замислено проговори Робс, докато внимателно оглеждаше автомобила отвътре.
Докато бяха гостували на Зденек, местните хулигани бяха поработили здраво над машината им. Една лампичка не беше останала на таблото, а какво да говорим за евентуалните подслушвателни устройства! Беше цяло чудо как този героичен ямайски автомобил успя изобщо да запали и отлепи от мястото си! Общо взето, след безславната експедиция в Картахена Язон промени коренно отношението си към местните воатюри. Презрението му се бе сменило почти с възхищение. Воняха на бензин, но пък бяха направени много здраво.
И четиримата изведнъж изпитаха страшна умора и поне двайсетина километра пътуваха без никой да проговори. После Язон се извърна към Мета:
— Е, това е всичко. Революцията се отменя. Както са казвали на времето: «Правете любов, а не война.» Да отиваме да се женим.
— Наистина? — запита Мета с известно недоверие.
— Абсолютно — произнесе колкото може по-сериозно Язон. — А после ще се напия. Поводът си сгрува, а причини — колкото щеш.
— Ами ние? — обади се Робс.
— И вие ли искате да се напиете? Няма проблеми.
— Не, ние искаме да се оженим.
— Рано ви е още — скастри ги строго Язон. — По местните закони имам предвид.
— А по нашите е точно навреме — ухили се широко Мета.
Глава петнадесета
Капелана откриха в църковния двор. Навил ръкавите си на тъмнозеленото расо до лактите, той се ровичкаше в двигателя на воатюра си, като ръцете му до самите лакти бяха измазани в нещо аленочервено, напомнящо спечена кръв, дали смазка или спирачна течност, не ставаше ясно. Язон си спомни, че местните свещеници в миналото са били същите убийци, както и останалите пирати, и неволно настръхна при вида на обагрените в червено ръце.
— При мен ли идвате? — запита деловито капеланът.
— Да, падре. Бихме искали да се венчеем.
— Вашата невеста навършила ли е седемнадесет години?
— Разбира се, падре, моята невеста е тази, която е по-възрастната.
— Е, тогава проблеми няма, сине мой. Внесете петдесет реала в касата на храма и ще ви запиша за утре.
— А защо не може днес, падре? — запита Язон.
— Защото трябва да се постави обява, да дойдат хора, така е при нас от векове…
В гласа на свещеника обаче не се чувстваше безпрекословна заповед и Язон се осмели да продължи с въпросите си:
— А защо не може без хора, отче?
— Защо да не може, сине мой? Вие се венчавате пред Божия лик, а аз съм негов слуга на Ямайка. За извършването на обряда са необходими само двама свидетели. Виждам, че ги водите с вас. А народът, тоест енориашите, са просто зрители. Как ще предпочетете, сине мой? Другите обикновено молят да има повече хора.
— Мета, искаш ли да се венчееш пред много хора?
— Не — отвърна сбито тя, сдържайки се да изкаже мнението си за въпросните хора.
— Бихме предпочели да е без някакви особени церемонии, но колкото може по-скоро — обобщи Язон.
— Тогава почакайте, аз ей сега съм готов.
И той започна да бърше ръцете си с конци.
— Влезте в храма през това време.
Беше много забавно да стоят пред олтара сред трептящите пламъчета на свещите и да слушат тиха и красива органна музика. А след това се разнесе плътният и напевен глас капелана, в миг променил се до неузнаваемост.
— Венчават се раб Божий Язон и рабиня Божия Мета, в името на Господа нашего Иисуса Христа!
«Какво пък, веднъж вече бях роб. Тогава на планетата Апсала господар ми беше някакъв си Чака, бригадир на местните берачи на хрян и ловец на моржове. Сега в ролята на господар е древният Бог, Иисус Христос. Пак е красиво.»
Язон изви очи наляво и забеляза, че Мета се отнася далеч по сериозно от него към обряда. Може би защото службата се водеше на някаква странна смесица от латински и испански. Невестата не разбираше нито една дума, и за нея всичко това беше като музика. А може би, просто жените (дори пирянките) бяха по-емоционални? Тя едва ли би позволила някому да я нарича «робиня», но самата дума звучеше много красиво на латински и напомняше техническия термин «серво».
После, когато капеланът премина към въпросите, той вече ги задаваше на интерланг. И освен традиционните «Съгласен ли сте бъдете съпруг… Съгласна ли сте да бъдете съпруга…» бяха зададени още и няколко предварителни, съвсем неочаквани:
— Много ли души си погубил, сине мой?
— Да, падре, много — призна си честно Язон.
— В този тържествен ден аз ти опрощавам всички грехове.
— Какво е това души? — прошепна бързо в ухото му Мета, объркана от непонятната дума.
— Има предвид хора — поясни й той също с шепот.
— А ти, много ли души си погубила, дъще моя?
— Не твърде много, отче — отвърна Мета, стараейки се да съответства на момента и за пръв използва ритуалното обръщение към капелана. — Но имаше и такива случаи, не крия.
— В този тържествен ден ти опрощавам всички грехове, дъще моя.
Звучеше орган. Свещите горяха. Дъхаше на горяща смола от босвелия. Тук я запалваха в специални дребни тенджерки, окачени на вериги. А на планетата, където бе преминало детството на Язон, също растяха такива дървета, и момчетата обичаха да хвърлят корените им в огъня заради силния ароматен дим, навяващ странно, загадъчно дразнещо и всяващо тъга в сърцето чувство.
После се отбиха в магазина, където купиха голяма бутилка тортугски ром и плоска бутилка с любимата на Язон натурална газирана вода от извора Цумба на планетата Цефея. Напълниха и една цяла
