— Вземете това — в стаята рязко влетя малка сфера и спря пред него. Изглеждаше направена от блестяща твърда пластмаса.
— Какво е това? — попита Екс.
— Ще я сложите в сградата, която ви посоча — гласът на чичо Джон не отговори на въпроса му. — Ще я поставите зад вратата, на масата, в пепелника, където щете. Сетне ще се върнете право тук.
— Какво ще направи сферата?
— Не е ваша работа. Сферата е върхът на психически триъгълник, чиято същност няма да разберете. Достатъчно е да ви кажа, че на никого няма да навреди, а на мен ще ми окаже огромна помощ.
— В града като че ли ме търсят — възрази Екс — и ще ме заловят, щом се покажа в центъра.
— Забравихте за помощта ми, Екс. Ще бъдете в безопасност, ако не се отклоните от маршрута, който съм ви набелязал.
Екс се колебаеше. Искаше да знае нещо повече за чичото и за неговата игра. И най-главното — защо се маскира като дух?
Или пък наистина е дух?
Ако е така, какво иска да направи със Земята? Класическите приказки за демоните, които искат да постигнат власт, са препълнени с примитивен антропоморфизъм.
— Ще ме оставите ли на мира, след като се върна?
— Дадох ви дума. Изпълнете желанието ми и ще имате убежището, от което се нуждаете. А сега вървете. Нарисуваният маршрут е у Кари. Тя е зад вратата.
Гласът изчезна. Дори с притъпените си чувства Екс усети прекъсването на контакта.
Със сферата в ръка той отвори вратата. Кари го чакаше.
— Инструкциите са тук.
Екс я погледна внимателно. Изгубените пси-способности… Много би дал да разбере какво се крие зад спокойното симпатично лице. Пси никога не си даваха труда да четат по лицата. Аурата около всеки индивид беше най-добрият индикатор.
При положение, че имаш нормална пси-чувствителност, за да я прочетеш.
Слънчевата светлина заслепи Екс след двата дни в полутъмната стаичка. Той замига и автоматично се огледа. Никой не се виждаше.
Вървяха мълчаливо, следвайки инструкциите на чичо Джон. Екс хвърляше погледи наляво и надясно, уверен в уязвимостта си.
Пътят според инструкцията беше криволичещ и безсмислен, минаваше два пъти по едни и същи улици, а избягваше други. В Западен Бродуей се наложи да излязат от бордеите на територията на пси.
— Чичо ти казвал ли ти е някога какво има намерение да прави? — попита Екс.
— Не — отвърна Кари.
Пак тръгнаха мълчаливо. Екс се опитваше да гледа в небето, където всеки момент очакваше да види пси-офицери, падащи като ангели отмъстители.
— Понякога се страхувам от чичо Джон — най-сетне събра смелост Кари. — Толкова е странен…
Екс разсеяно кимна. Помисли си за положението на девойката. Наистина й беше по-зле, отколкото на него. Той знаеше за играта. А нея я използваха за някаква неизвестна цел и може би беше в опасност.
— Слушай — каза й Екс, — ако се случи нещо, знаеш ли бара на Англър, на ъгъла на Писти и Блайкър?
— Не, но мога да го намеря.
— Ще се срещнем там, ако нещо не е наред.
— Добре, благодаря ти.
Екс се усмихна накриво. Какъв идиот е да се грижи за девойката, щом не може на себе си да помогне!
Преминаха още няколко квартала. Сетне момичето нервно погледна Екс.
— Има едно нещо, което не мога да си обясня. Ами… Понякога виждам събития, които тепърва ще се случат. Някакви картини. Никога не зная кога точно ще се случи това, но след известно време става.
— Интересно — Екс поклати глава, — може би имаш наченки на ясновидство и трябва да отидеш в университета „Микровски“. Те винаги са търсели подобни хора.
— Досега всичко, което съм видяла, е ставало.
— Прекрасен резултат. — На Екс му стана интересно към какво клони девойката. Чака да я похвали ли? Не може да бъде толкова наивна, че да вярва в своята уникалност като единствен в света човек със скрито ясновидство!
— Чичо винаги досега е бил прав във всичко, което е казвал.
— Похвално — кисело се обади Екс.
Нямаше време за семеен панегирик. Стигнаха до Четиридесета улица и във въздуха гъмжеше от пси. Пеш ходеха малко, твърде малко хора.
Оставаха им три квартала.
— Знаеш ли кое ми е интересно? — не млъкваше девойката. — Когато виждам, че събитията ще се развият по един начин, а чичо предсказва друг. Кой ли ще излезе прав?
— Какво имаш предвид?
— Чичо казва, че ще бъдеш в безопасност, а аз не разбирам.
— Какво? — Екс спря.
— Смятам, че ще се опитат да те хванат сега.
Екс я погледна и замръзна. Нямаше нужда от пси-енергия, за да се почувства в капан.
Хората от Службата за пси-здраве вече не бяха толкова внимателни. Телепатичната сила го повали, болезнено наведе главата му, хвана ръцете и краката му.
Психически. Нито една ръка не го докосна.
Екс се бореше диво, обхванат от сляпа ярост. Изглежда залавянето го отърва от последните признаци на неустойчивост. Той се мъчеше отчаяно да разкъса телепатичните окови.
И почти го направи. Дойде му помощ. Освободи ръцете си, изхитри се да се вдигне във въздуха и неистово се устреми нависоко.
Но веднага се стовари върху тротоара.
Пак се опита, полагайки нечовешки усилия…
И изгуби съзнание…
Последната мисъл в мозъка на Екс бе, че чичото го е измамил… Ще го убие, ако му падне случай.
След това настъпи мрак.
Незабавно беше свикана среща в Службата за световното здраве. В щаба си в Ню Йорк Марин отвори специален канал. Ръководителите в Рио, Лондон, Париж и Кантон се събраха на извънредно заседание.
Сбитата информация на Марин се разпространи по света за по-малко от минута. И веднага заваляха въпроси.
— Бих искал да узная — попита шефът на пси-здравето от Барселона — как така Екс ДВА ПЪТИ е избягал от вас? — Мисълта му се съпровождаше от неизменната идентификационна структура. Лицето му едва се различаваше — дълго, тъжно, мустакато. Естествено това не беше истинското му лице. Идентификационната структура винаги идеализираше стопанина си според неговото желание. В действителност барселонецът беше нисък, дебел и гладко избръснат.
— Втория път ви е избягал посред бял ден, нали така? — попита берлинският шеф. Членовете на ръководството видяха идеализираното му лице — широко и енергично.
— Така е. Не мога да го обясня. — Марин седеше зад черното си бюро в Службата за пси-здраве.
— Ето цялостната последователност на събитията — телепатирането демонстрира сцената зад гърба му.
След атаката на летящия кинжал Марин съсредоточи хората си около точката, където според думите на информатора на Крандъл би трябвало да се появи Екс.
— Кой е този информатор?
