— По-късно. Нека първо завършим.
Петдесет агенти блокираха целия район. Екс се появи навреме в посочения район. Отначало го задържаха не много трудно, по време на борбата той показа леко нарастване на латентните сили, сетне не издържа…
И изведнъж енергийният му потенциал нарасна скокообразно, като взрив. Екс изчезна.
С разрешение на Марин спомените му за този момент бяха извлечени и изследвани извънредно прецизно. Картината продължаваше да е неясна. В един миг Екс съществуваше, в следващия го нямаше.
Прожектирането на образите бе забавено до един на половин секунда. При тази скорост стана различим енергиен ореол около Екс, преди да изчезне. Нивото му беше толкова високо, че практически не бе възможно да се определи източникът.
Нямаше никакво разумно обяснение на този факт.
Както предсказа Марин, впечатленията на отделните агенти бяха прегледани без някакъв резултат.
— Няма ли нюйоркският шеф на здравето да ни предложи своето обяснение?
— През цялото време, откакто Екс се превърна в инвалид — започна Марин, — аз предполагах, че някой му помага.
— Има и друга възможност — обади се шефът от Варшава. Идеализираният му образ се появи заедно с мислите: слаб, с побелели коси, веселяк. — Екс е попаднал на някаква все още неоткрита форма на пси- енергия.
— Това излиза извън сферата на възможното — телепатира барселонецът с тъжните очи.
— Не съвсем. Спомнете си за появата на първите пси. Отначало са били самородни таланти. Защо следващата мутация да не стане поредния стадий на самороден талант?
— Ужасно предзнаменование — намеси се шефът от Лондон. — Но ако е така, защо Екс не използва силата си за собствена изгода?
— Може би не е сигурен в нея, а може би притежава индивидуална защитна система, която го предпазва от опасност в стресови моменти. Не зная — каза със съмнение в гласа Марин, — всичко това, разбира се, са само възможности. Ние всички сме убедени, че съществуват още много недокоснати тайни на разума. Още…
— Аргумент срещу теорията ти — прекъсна го варшавянинът, телепатирайки направо до Марин — е фактът, че този някой, който помага на Екс, би трябвало да притежава пси-свръхенергия. Макар и за да осъществи почти мигновеното изчезване. Щом го е направил, как е допуснал случайността…
— Или привидна случайност — намеси се лондончанинът, — може би изпробва силата си. Пробутвайки Екс на Марин, подобна група би могла да предвиди съотношението между собствените си възможности и възможностите на всички пси. Повторената два пъти неспособност да се залови Екс е многозначителна.
— Съмнявам се — предпазливо се обади Марин. Според него дискусията беше интересна, но в академично отношение. Май нямаше да донесе никаква практическа полза.
— А информаторът, който е съобщил данните на Крандъл? — телепатира барселонецът. — Разпитахте ли го?
— Не успяхме да го намерим. Блокирал е идентифициращата си мислена вълна, а ние изгубихме следата му.
— Какво смятате да правите?
— Първо — започна Марин, — да ви предупредим. Това е основният смисъл на срещата ни, защото заразоносителят може да напусне Ню Йорк. Показателят премина минималната граница на епидемията. Предвиждаме разсейване, макар че аз затварям града — той млъкна и изтри челото си. — Второ, смятам лично да проследя Екс, като работя по новата система на вероятностно издирване, предложена от Крандъл. Понякога един човек е в състояние да направи това, което мнозина не могат.
Марин продължи обсъждането още половин час и прекъсна контакта. Поседя малко, като унило сортираше книжата си. Сетне се помъчи да се отърве от чувството за безнадеждност и тръгна към Крандъл.
Той беше в отдела си в гробницата на Спящия. Промърмори нещо за поздрав, когато Марин влетя в стаята, и му побутна един стол.
— Ще ми позволиш ли да прегледам системата ти за вероятностно издирване? — помоли Марин.
— Добре — избоботи Крандъл. — Нищо особено, просто списък на улиците и на времето.
За да получи цялата тази информация, той беше извършил корелация на огромно количество налични данни. Местата, където Екс изчезваше и където се появяваше отново, психологическият му индекс плюс сумарна корелация на тайните места, подходящи за инвалида, защото там беше невъзможно да бъде открит.
— Мисля, че имаш добри шансове да го намериш — усмихна се ученият. — Но да го заловиш — това е друга работа.
— Знам — отвърна Марин. — Вече обмислих решението си. — Той отмести поглед от Крандъл. — Длъжен съм да убия Екс.
— Знам.
— Какво?
— Да, защото не можеш да рискуваш, като го оставяш на свобода. Показателите за разпространение на инфекцията растат.
— Наистина. Полицията на Министерството на здравето поставя под карантина всички болни. Работата засяга обществената безопасност. Очевидно Екс не може да бъде заловен. Ще видим дали може да бъде убит.
— На слука. Убеден съм, че ще ти провърви повече, отколкото на мен.
— Нещо със Спящия ли?
— Последният експеримент се провали. Дори не помръдна.
Марин се намръщи. Това бяха лоши новини. Точно сега интелектът на Микровски би им свършил добра работа. Той беше тъкмо човекът, който може да се ориентира във всички тези случаи.
— Искаш ли да го погледнеш? — попита Крандъл.
Марин хвърли поглед на вероятностния си списък и видя, че до първата му среща остава почти един час. Кимна и тръгна след Крандъл. Преминаха по слабоосветен коридор до асаньора, а сетне извървяха още един коридор.
— Никога ли не си бил тук? — попита го Крандъл в края му.
— Не, но помагах при съставянето на плана за преустройство преди десет години.
Крандъл отключи последната врата.
Спящия лежеше в ярко осветена стая. Ръцете му бяха свързани с тръбички, по които течеше хранителен разтвор, поддържащ живота му. Леглото бавно масажираше отпуснатите му мускули. Лицето на Спящия беше бяло и не изразяваше нищо, както през всичките тридесет години. Лицето на мъртвец. Но още жив.
— Стига толкова — не издържа Марин, — достатъчно съм поразен.
Изкачиха се горе.
— Имай предвид, че улиците, които ти посочих, се намират в бордеите. Внимавай за всяка своя стъпка. По тези места все още има антисоциални явления.
— Аз самият се чувствам доста антисоциално — отговори му Марин.
Той левитира до покрайнините на бордеите и слезе на улицата. Чувствителният му трениран разум беше настроен на приемане, сортирайки постъпващите усещания. Вървеше по следата на вяла, почти изчезваща пулсация. Заразоносителят! Простря мрежата на усещанията си върху кварталите, като отсейваше, чувстваше, сортираше.
Ако Екс е жив и е в съзнание, ще го намери.
И ще го убие.
— Ти си глупак! Невежа! Слабоумен! — крещеше гласът, лишен от тяло.
