ВАЛЕНТИН
О, не! О, не! Животът промени ме!
Сега съм друг, приятелю — задето
наричах любовта с обидни думи,
властта й всемогъща ме осъди
на пости тежки, вопли непрестанни,
въздишки дневни и среднощни сълзи,
като при туй, за да не си почивам,
отпъдила съня от тез очи,
да пазят мойта скръб ги назначи!
Каква деспотка любовта била!
Сега разбрах, че на земята няма
по-зли тегла от нейните тегла,
от радостта й радост по-голяма!
„Любов“ туй име в моя ум витае
и думите ми пълни то едничко!
Повярвай ми: за мене любовта е
сега храна, вода, сън, въздух, всичко!…
ПРОТЕЙ
Личи си! Във очите заблестели
съдбата ти чета: кажи, не е ли
тя идолът, пред който се прекланяш?
ВАЛЕНТИН
Тя! Тя! Нали небесно същество?
ПРОТЕЙ
Не, земно е, но прелестно безкрай.
ВАЛЕНТИН
Не, не, кажи „небесно“!
ПРОТЕЙ
За какво
да я лаская?
ВАЛЕНТИН
Мене поласкай!
Възхвалите към Силвия са днеска
за мене като хапчета със мед!
ПРОТЕЙ
С горчиви ти лекува мойта треска
и ето че сега е твоят ред!
ВАЛЕНТИН
Тогаз я наречи, каквато е:
царица между всичките жени!
ПРОТЕЙ
Ако не смятам Джулия — съгласен!
ВАЛЕНТИН
Не, мили мой! Без тези уговорки
или обиждаш дамата ми!
ПРОТЕЙ
Значи,
пред своята да я предпочета?
ВАЛЕНТИН
И твойта предпочетена ще бъде
пред другите с честта да носи шлейфа
на Силвия, за да не би земята,
целунала го, тъй да стане горда,
че да откаже вече да тъче
на своите пролетни цветя килима
и всички времена да облече
във снеговете на безкрайна зима!
ПРОТЕЙ
Тоз пищен стил пък откъде го взе?
ВАЛЕНТИН
Вселената е в нейните нозе!
Една е тя, сама на тоя свят!
ПРОТЕЙ
И остави я да си е сама!
ВАЛЕНТИН
Не, аз съм неин! О, невиждан блясък!
Съкровище, далече по-богато
от пет морета с перли вместо пясък,
с вълни нектарни и скали от злато!…
О, господи! Прости, Протее мой,
че те оставям, но самичък виждаш
как просто луд съм! Силвия сега е
със този мой съперник малоумен,
когото нейният баща харесва —
защото е натъпкан със пари —
и ревността отвътре ме гори!
ПРОТЕЙ
Но тя нали обича теб?
ВАЛЕНТИН
О, да,
