дори сгодени сме и най-подробно
сме уговорили часа венчален
и как до нея ще се изкатеря,
и бягството със въжената стълба,
и всичко, всичко нужно, за да стигна
до жажданото щастие… Ела,
ела, Протей, със мене в мойта стая
да ми помогнеш с дружески съвет!
ПРОТЕЙ
Върви напред, аз няма да се бавя:
нещата си от пристана ще взема
и подир мъничко ще бъда тук.
ВАЛЕНТИН
Нали ще бързаш?
ПРОТЕЙ
Да. Не се съмнявай!
Ах, както жар пропъжда жар или
клин клин избива, тъй тоз образ нов
сърцето ми внезапно изцели
от спомена за прежната любов!
Кое — очите ми или речта й,
ликът й или моята невярност —
ме кара да умувам тъй безумно?
Да, дивна е, но също тъй е дивна
и Джулия, която аз обичам,
…или обичах, тъй като страстта ми
стопи се като восъчната кукла,
която до свещта загубва даже
и спомена от своите черти13.
Усещам как във мен хладее вече
приятелството ми към Валентин —
обичам милата му твърде много,
за да обичам него даже малко!
А щом се влюбих в нея тъй горещо,
преди да я познавам, кой знай колко
ще я обикна, щом я опозная!
Светликът на ума ми се размъти,
при срещата със външното от нея —
когато засияе и умът й,
боя се, че съвсем ще ослепея!
Дано страстта ми някак се смири —
не ще ли — всички средства са добри!
ПЕТА СЦЕНА
СКОК
Ланс, ти ли си? Добре дошъл в Милано!
ЛАНС
Не бързай, момчето ми! Още не може да се каже, че съм добре дошъл. Винаги съм казвал тъй: човек не е зле свършил, докато не са го обесили; нито е добре дошъл, докато не са го поканили някъде и хазайката там не му е рекла: „Ха, добре дошъл!“
СКОК
Тръгвай тогава с мене, разбойнико! Ще те заведа в една кръчма, дето срещу пет стотинки ще получим петстотин „Добре дошли!“ Но я кажи, драги, как се разделиха твоят господар и синьора Джулия?
ЛАНС :
Ами че как! След като се прегърнаха доста за дълго, разделиха се съвсем набързо.
СКОК
Но тя ще се ожени за него, нали?
ЛАНС
Не.
СКОК
Хайде бе! Няма ли той да се омъжи за нея?
ЛАНС
И той не.
СКОК
Значи, са скъсали?
ЛАНС
Няма такова нещо. Всичко им е здраво.
СКОК
