ОРЛАНДО
Бих ви целунал, преди да кажа каквото и да е!
РОЗАЛИНДА
А по-добре би било първо да говорите и само когато закъсате поради липса на тема, да прибегнете към някоя целувка. Ораторите, щом изтърват нишката си, кашлят; а влюбените, като не намират за какво да се хванат — не дай си боже! — викат целувката на помощ.
ОРЛАНДО
А ако тя бъде отказана?
РОЗАЛИНДА
Тогава имат за какво да настояват и ето нова тема за разговор. Хващат се за нея и готово!
ОРЛАНДО
А кой влюбен може да стои до любимата си и да не намери за какво да се хване?
РОЗАЛИНДА
Вие например. Нали аз съм вашата любима?…
ОРЛАНДО
Тук имате право. Но ако бяхте истинската, доста нещо бих си намерил.
РОЗАЛИНДА
И бихте се намерили там, където ви е мястото, доколкото я познавам… А пък трябва да я познавам, щом съм Розалинда!
ОРЛАНДО
Приемам, че сте, защото много ми се иска да разговарям за нея.
РОЗАЛИНДА
Тогава от нейно име ви заявявам, че не ви желая!
ОРЛАНДО
А пък аз от свое име ви казвам, че тогава ще умра!
РОЗАЛИНДА
Упълномощете друг да умре от ваше име! Този нещастен свят е на около шест хиляди години и през цялото това време нито един мъж не е умрял от любов. Троил39 например дочакал гръцка сопа да му пукне черепа, макар да бил направил всичко възможно, за да умре от въздишки преди това; а той е образец за голяма любов. Леандър40, дори и Херо да би станала монахиня, пак е щял да откара още доста весели години, ако една лятна нощ не се била случила прекалено гореща; горкият момък, решил да се изкъпе в Хелеспонта, схванал му се кракът и се удавил. А смахнатите летописци от онова време решили, че всичко било заради Херо от Сестос. Опашати лъжи! Мъжете са умирали от време на време и червеи са ги яли, но това не е ставало никога от много любов.
ОРЛАНДО
Не бих искал истинската Розалинда да мисли така. Уверявам ви, че едно нейно смръщване на вежди може да ме убие!
РОЗАЛИНДА
Кълна ви се в тази ръка, че тя не може да убие и муха! Но да продължим: аз сега съм Розалинда, но в по-благосклонно настроение: Орландо, поискайте ми каквото желаете и няма да ви го откажа!
ОРЛАНДО
Тогава обичай ме, Розалинда!
РОЗАЛИНДА
На драго сърце! Ще ви обичам в петък и в събота и изтрий го с гъбата!
ОРЛАНДО
Не, наистина! Ще ме вземеш ли?
РОЗАЛИНДА
Разбира се! И още двайсетина като вас!
ОРЛАНДО
Ей, какво говориш?
РОЗАЛИНДА
Защо? Не сте ли добър за мъж?
ОРЛАНДО
Мисля, че съм.
РОЗАЛИНДА
Е, щом нещо е добро, защо да не си поискам повечко от него?… Ела, сестро, ти ще бъдеш свещеникът и ще ни венчаеш… Дайте ми ръката си, Орландо!… Какво има, сестро?
ОРЛАНДО
Моля ви, отче, венчайте ни!
ЦЕЛИЯ
Не помня думите.
РОЗАЛИНДА
Първо ще попиташ: „Искаш ли, Орландо…“
ЦЕЛИЯ
А, зная, зная! „Искаш ли, Орландо, да вземеш за жена Розалинда?“
ОРЛАНДО
Искам!
РОЗАЛИНДА
Да, но кога?
ОРЛАНДО