Както ви харесва

такава дълбочина не може да се измери, дъното на чувствата ми е още недостигнато, като това на Португалския залив!

ЦЕЛИЯ

        Искаш да кажеш, че душата ти си няма дъно, тъй че колкото чувства да наливаш в нея, толкова изтичат навън?

РОЗАЛИНДА

        Не, нека съди за дълбочината на любовта ми онова незаконно синче на Венера41, заченато от прищявката, износено от скуката и родено от лудостта; този малък негодник, който заблуждава нашите очи, защото сам е сляп като къртица! Казвам ти, Алиена, не мога да живея, без да го виждам! Отивам да си намеря едно сенчесто кътче, за да въздишам там, докато се върне.

ЦЕЛИЯ

        А пък аз през това време ще си дремна.

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

В гората.

Влизат Жак и Благородници с дрехи на горски пазачи.

ЖАК

        Кой уби елена?

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

        Аз, господине.

ЖАК

        Да го представим на княза като на римски победител! И дайте да му сложим еленовите рога на главата вместо триумфален венец! Ловци, нямате ли една песен за такъв случай?

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

        Имаме, господине.

ЖАК

        Запейте я тогава! Може и фалшиво, важното е да вдига достатъчно шум!

Музика.

        ПЕСЕН
                „С какво ще бъде награден
                тоз, който е убил елен?
                Със кожата му и рогата
                да си ги сложи на главата!
                        Рогата си носи ти горд,
                        че те са твоя герб на лорд;
                        баща ти ги имаше,
                        баща му ги климаше,
                        няма във тях
                        нищо за смях,
                        рогата, рогата това са
                        най-славната мъжка украса!“

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

В гората.

Влизат Розалинда и Целия.

РОЗАЛИНДА

        А сега какво ще ми кажеш? Два часът вече мина, а от Орландо ни кост, ни вест!

ЦЕЛИЯ

        Това ще ти кажа: че с преливащо от чувства сърце и помътен от страст мозък той си е взел лъка и стрелите и е отишъл да му откара един сън! Я виж кой иде!

Влиза Силвий.

СИЛВИЙ

        Красиви момко, нося ви писмо

        от скъпата ми Фебе. Аз не зная

        какво съдържа то, но предполагам

        по туй, как беше зла като оса

        във израз и движение, когато

        го пишеше, че сигурно е гневно;

        но моля ви, не хвърляйте вината

        върху невинния му приносител!