Сега! Веднага, щом ни венчае!
РОЗАЛИНДА
Тогава трябва да кажете: „Вземам те за жена, Розалинда!“
ОРЛАНДО
Вземам те за жена, Розалинда!
РОЗАЛИНДА
Би трябвало да ви поискам разрешително за встъпване в брак, но от мен да мине! Вземам те за мъж, Орландо!… Ах, невестата изпревари свещеника! Но няма как, на нас, жените, мисълта ни винаги лети напред.
ОРЛАНДО
Всички мисли правят тъй — нали са крилати!
РОЗАЛИНДА
А сега ми кажете колко време ще искате да я имате, след като сте я притежавали веднъж?
ОРЛАНДО
Цяла вечност и един ден!
РОЗАЛИНДА
Да бяхте казали само „един ден“ и оставили вечността на мира! Не, не, Орландо! Мъжете, когато ухажват, са като април, а след сватбата се превръщат в декември; но и девойките са май, когато са девойки, а станат ли съпруги, небето им се променя. Аз ще ви ревнувам по-силно, отколкото качулатият гълъб ревнува женската си; ще крещя като папагал пред дъжд, ще любопитствам като маймуна; ще лея сълзи като статуя от водоскок тъкмо когато сте във весело настроение, и ще се смея като хиена, когато ви се спи!
ОРЛАНДО
Моята Розалинда няма да бъде такава!
РОЗАЛИНДА
Кълна се в себе си, че тя ще бъде точно като мене.
ОРЛАНДО
Но тя е толкова умна!
РОЗАЛИНДА
Инак как ще измисли всичко това! Жените колкото са по-умни, толкова са по-опаки. Затвори един женски ум в стая, той ще изскочи през прозореца; залости прозореца, ще се провре през ключалката; запуши ключалката, ще излети с дима през комина!
ОРЛАНДО
Може би за такива жени е думата: „Умен ум, по кой друм?“
РОЗАЛИНДА
Да, но запазете си този укор за деня, в който умът на жена ви поеме по друма, който води към леглото на съседа!
ОРЛАНДО
И как умът и ще съумее да се оправдае тогава?
РОЗАЛИНДА
Бъдете спокоен, жената никога не губи ума и дума. Ще каже, че е тръгнала за там да дири вас. Такава умница няма да я намериш без отговор освен ако я завариш без език. Жена, която не знае да изкара мъжа си виновен за всички свои грехове, не бива да бъде оставяна да кърми детето си, защото ще го отгледа малоумно!
ОРЛАНДО
Прощавай, Розалинда, но трябва да те напусна за два часа.
РОЗАЛИНДА
О, любими мой! Не мога да преживея два часа без теб!
ОРЛАНДО
Но трябва да присъствам при обяда на княза! В два часа ще бъда отново тук!
РОЗАЛИНДА
Да, да, вървете си, вървете си! Знаех си, че ще излезете такъв! Приятелите ме предупреждаваха, пък и сама го предчувствах, но този ваш език-прелъстител ме подмами!… Нищо: още една изоставена душа!… Ела, смърт!… В два ли казахте?
ОРЛАНДО
Да, мила Розалинда, разбери, няма как…
РОЗАЛИНДА
Няма как, но да знаете: кълна се в истината и в честта си, и в светата правда, и във всички клетви, които са прилични и безопасни, че ако нарушите своето обещание с една йота или се явите със закъснение от една минута, ще бъдете най-недостойният за своята Розалинда от безбройните пълчища на любовните неверници! Затова пазете се от гнева ми и дръжте на думата си!
ОРЛАНДО
Ще държа на нея тъй свято, както ако беше истинската Розалинда! Довиждане!
РОЗАЛИНДА
Ще ви видим! Времето, този стар съдия, ще се произнесе по делото ви. Довиждане!
ЦЕЛИЯ
Ти направо очерни нашия пол с любовното си бъбрене! Заслужаваш да ти вдигнат до главата „плаща и гаща“, та светът да види, че си птица, която сама си цапа гнездото!
РОЗАЛИНДА
О, сестрице, сестричке, мило ми сестриченце, да знаеш колко дълбоко съм потънала в любовта! Но
