Не пипай, тиквенико!
КУЧИДРЯН
Какво? Как си позволяваш? Къде е клисарят, да запише, че началникът на градската стража е тиквеник! Карайте го! Ах ти, хитър симултан, мръсно факсимиле!
КОНРАД
Долу ръцете, магаре с магаре!
КУЧИДРЯН
А бе за тебе чин и години няма ли? Ти мен ли ще аплодираш бе? Къде е оня, да запише, че съм магаре! Но вие всички сте свидетели, че съм магаре! Макар и да не е записано, вие ще затвърдите, че съм магаре! Аз търпя, търпя, но съм вътрешно сърдоничен и няма да оставя един измамник да ме аплодира безнаказано! Ти си един хуманен тип бе и тези свидетели ще го докажат! Аз съм, ако искаш да знаеш, човек разумен и отгоре на туй държавен служител, и отгоре на туй глава на семейство, и отгоре на туй човек с позната индудуалност и хубавец, какъвто няма втори в Месина и който знае законите, и не е да няма пара в кесията, ще знаеш, и е видял и по-добри дни, ще знаеш, и има две униформи, ще знаеш! Водете го! Ах, да беше записано, че съм магаре!
ПЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
АНТОНИО
Това е истинско самоубийство.
Ти просто сам помагаш на скръбта
да те съсипе!
ЛЕОНАТО
Стига с тез съвети,
които през ушите ми минават
като вода през сито! И недей
ми праща утешители освен
страдалец някой също като мен;
един баща ми доведи, чиято
любов към дъщеря му е била
разбита като моята, и нека
да ми говори той за търпеливост!
Скръбта му претегли до грам със мойта
и увери се, че са равностойни
беда с беда, неволя със неволя,
че двама сме по горести еднакви
до всякоя подробност и оттенък;
и ако той усмихва се все пак
и гладейки брада, изрича „хъм!“,
наместо да ридае, и отмахва
скръбта си с поговорки или някак
лекува я, зачетен във дебели
хабителки на свещи — то от него
урок по примирение ще взема.
Но ти такъв човек не ще намериш,
защото, братко, хората добри са
разтуха да дадат за чужда горест,
но щом сами пострадат, губят мигом
онуй спокойствие, което вчера
лекувало е лудостта с надежди,
с конец копринен връзвало беса,
с дъх болката церило и със думи —
агонията. Не, от памтивека
човек внушава смелост на човека,
но случай досега такъв не знам,
на себе си да я е вдъхнал сам.
Затуй те моля да замлъкнеш ти —
в главата ми скръбта така крещи,
че заглушава всякакви съвети!
АНТОНИО
И, значи, мъж — дете е все едно?
ЛЕОНАТО
Достатъчно! И аз съм плът и кръв,
а даже най-добрите философи
пищят до бога, щом зъбът боли ги,
макар с божествен стил във своите книги
страдания и чувства да отричат.
АНТОНИО
Разбирам, но поне да страдат с тебе
виновните за туй, че страдаш ти!
ЛЕОНАТО
Тук прав си! Тази шайка ще плати!
Усещам: дъщеря ми е невинна
и аз това в лицето ще го хвърля
на Клавдио, на принца и на всички,
които я опръскаха със кал!
