които искат да се срещнат с мъж
не повече, отколкото аз искам
да хвана за езика пепелянка.
Хлапета, празноглавци, папагали,
негодници!…
ЛЕОНАТО
Антонио, недей!
АНТОНИО
Не се плаши! О, аз добре ги знам!
Претеглил съм ги, откога, до грам
аз тез контета дръзки и нахални,
които по площадите злословят,
клюкарстват, мамят, гаврят се над всичко,
и с помощта на три геройски пози
и половин дузина страшни думи
доказват ти, че щели да направят
не знам кого си на не знам какво си,
щом дойдел случай! А пък той не иде
и туй е всичко!
ЛЕОНАТО
Братко, стига толкоз!
АНТОНИО
Не ми се бъркай! Остави ме с него!
ДОН ПЕДРО
Не ще ви молим, господа, за милост —
скръбта ви е и моя, Леонато,
но все таки покойницата беше
доказано виновна…
ЛЕОНАТО
Принце, принце!…
ДОН ПЕДРО
Не ща да слушам вече!
ЛЕОНАТО
А, не щете?
Ще ги принудим да ни слушат, братко!
АНТОНИО
И някому май няма да е сладко!
ДОН ПЕДРО
Ето го и този, когото дирихме!
КЛАВДИО
Какво ново, Бенедикт?
БЕНЕДИКТ
Добър ден, принце!
ДОН ПЕДРО
Здравей, приятелю! Трябваше да дойдеш малко по-рано, за да ни окажеш помощ в страшна битка!
КЛАВДИО
Двама беззъби старци щяха за малко да ни отхапят носовете!
ДОН ПЕДРО
Леонато и брат му — можеш ли да си представиш? Ако беше се стигнало до бой, не зная дали бихме удържали на младежките им сили.
БЕНЕДИКТ
В безчестна битка няма истинска храброст. Дирех точно вас.
КЛАВДИО
А ние пък обърнахме всичко да дирим теб, остроумецо. Налегнала ни е жестока меланхолия, която само ти би могъл да прогониш. Хайде, опитай своето старо оръжие!
БЕНЕДИКТ
То е в ножницата си. Да го измъкна ли?
ДОН ПЕДРО
Нима го носиш на кръста си?
БЕНЕДИКТ
Да. И мисля да го кръстосам с някого!
КЛАВДИО
Няма да успееш — всичко бяга от него. Затова вместо като меч измъкни го, както свирачът измъква флейтата си от калъфа, за да зарадва слушателите. Хайде, достави ни малко удоволствие!
ДОН ПЕДРО
Честно слово, той бледнее! Ей, болен ли си или ядосан?
КЛАВДИО
По-весело, човече! Ти винаги си ни помагал да убием времето, което значи, че смешките ти са