АНТОНИО
И ето, те нарочно сякаш идат!
ДОН ПЕДРО
Здравейте!
КЛАВДИО
Добър ден!
ЛЕОНАТО
Поспрете, моля!
ДОН ПЕДРО
Простете, Леонато, нямам време.
ЛЕОНАТО
А, време нямате? Дано се вземе
отнякъде! На добър час тогава!
ДОН ПЕДРО
Недейте дири свада, драги старче!
АНТОНИО
О, той за свада ако беше годен,
тук някой вече би лежал прободен!
КЛАВДИО
Но кой го е обидил?
ЛЕОНАТО
Кой ли? Ти,
двуличнико! И тази шпага там
недей я хваща — няма да ме стреснеш!
КЛАВДИО
Прощавайте, докоснах я случайно.
Далеч от мене мисълта да плаша
преклонната ви възраст!
ЛЕОНАТО
Слушай, младо,
шеги със мен недей си позволява —
не съм от тез дъртаци, дето, скрити
зад щита на годините, се хвалят
на младини що свят са покосили,
и как и днес, да бяха с млади сили…
Ти чедото ми и самия мене
така оклевети, че аз съм длъжен
без оглед на почтените си власи
и тежкия товар на възрастта си
да те извикам на двубой до смърт!
Повтарям, зарад тебе Херо спи
във гроба на рода ни, който с нея
за първи път безчестие приема
благодарение на твойта подлост!
КЛАВДИО
На мойта подлост?
ЛЕОНАТО
Ти добре ме чу!
ДОН ПЕДРО
Грешите, Леонато!
ЛЕОНАТО
Аз ли, принце?
Ако приеме, аз ще го докажа
на тялото му, нищо от това, че
е с млади сили и прочут фехтовчик!
КЛАВДИО
Не, с вас дуел не мога да приема.
ЛЕОНАТО
Отхвърляш ме? Уби жестоко нея,
а мен, мъжа, оставяш да живея?
АНТОНИО
Мъже двамина и при туй какви,
ще трябва да убие той! Но нищо —
започвай с мен! Хлапе, изтрий носа си
и да вървим! Надвий ме, да те видим!
Аз шпагата ти с пръчка ще избия,
ако не го направя, да не съм
месински благородник!
ЛЕОНАТО
Братко, братко!
АНТОНИО
Недей ме спира! Само господ знае
как нежно любех сладката ни Херо.
Къде е тя? Убита, умъртвена,
до смърт оклеветена от страхливци,
