нареждам ти! Аз бягам! Нямам време!
Разбра ли всичко?
БИОНДЕЛО
Нищо не разбрах!
ЛУЧЕНЦИО
За Транио ни гък! От този ден
в Лученцио е той преобразен!
БИОНДЕЛО
За него всичко, а какво за мен?
ТРАНИО
Недей завижда много — ще върна това име,
когато Бианка каже: „Лученцио, вземи ме!“
Но туй е втора точка. Сега помни, момче,
затваряй си устата пред чужди хора, че…
Когато сме двамина, за мене си другар,
но инак ти слуга си, а аз съм господар!
ЛУЧЕНЦИО
Сега ти, Транио, ще се представиш
за кандидат на Бианка. Без въпроси!
Причините ще разбереш накрая —
за днес ти стига туй, че аз ги зная!
ПЪРВИ СЛУГА
Но ваша милост клюма и не гледа!
СЛАЙ
Кой, аз да не гледам? Кълна се в света Ана, че гледам! Чудна пиеска! Много ли има още?
ПАЖЪТ
Но, господарю, тя едва започва!
СЛАЙ
Екстра пиеса, мадам женичке! Само дано свърши по-скоро!
ВТОРА СЦЕНА
ПЕТРУЧИО
За кратко, взел си сбогом от Верона,
пристигнах в Падуа, за да се видя
с приятели и най-напред със моя
Хортензио… Да, този е домът му.
Я, Грумио! Какво се бавиш? Удряй!
ГРУМИО
Кого да удрям? Аз не виждам никой
да провокира с нещо ваша милост!
ПЕТРУЧИО
Врата не виждаш ли? Повтарям, удряй!
ГРУМИО
Врата ви виждам, но аз кой съм, та
да смея да ви удрям по врата!
ПЕТРУЧИО
Чуй, ей, недей разбира ме „повратно“,
че ще ти стане всичко в миг понятно,
като ти хвърля тук един пердах!
ГРУМИО
Ядосан сте и искате — разбрах —
да ви ударя пръв, та след това
да си изпати моята глава!
ПЕТРУЧИО
И аз разбрах — ще казваш: „Не дочух.“
Но аз ще го оправя твоя слух!
ГРУМИО
На помощ! Полудял е! Хора! Ай!
ПЕТРУЧИО
Щом казвам „удряй“, удряй, негодяй!
