ХОРТЕНЗИО
Какво има? Какво става тук? Моят стар приятел Грумио и моят добър приятел Петручио! Как сте всички във Верона? Ти как я караш?
ПЕТРУЧИО
Сам виждаш — със юмруци и тояги!…
Con tutto il core ben trovato25, драги!
ХОРТЕНЗИО
Alla nostra casa ben venuto, molto onorato signor
Petruccio! Стани, Грумио, стани! Сега ще уредя спора ви!
ГРУМИО
Не, синьор Хортензио, не се търпи вече! Ако и това не е законна причина да престана да му служа, значи, законите са престанали да служат. На, сам съдете: той ме караше да го удрям по врата! Кажете, бива ли слуга да върши такова нещо с господаря си, когато той май годините ги е набрал толкоз, че ако играеше с тях на трийсет и едно, вече да е изгорял?
А първи да го бях ударил сам,
кой щеше да е битият, не знам!
ПЕТРУЧИО
Тъпак и безобразник! Представи си,
Хортензио, аз казах му да удря
по твоята врата, а той не иска!
ГРУМИО
Да удрям по вратата ли? О, боже!
Не викахте ли: „Удряй по врата ми!
Налагай ме с юмруци! Блъскай здраво!“?
А пък сега извъртате словата,
че не било по врат, а по… вратата!
ПЕТРУЧИО
Млъкни или пръждосвай се, ти казвам!
ХОРТЕНЗИО
Петручио, спокойствие! Тук има
безспорно някаква неразбория;
а Грумио е стар, добър слуга.
Я да оставим туй! Кажи ми, друже,
кой вятър тъй щастливо те довея
във Падуа от древната Верона?
ПЕТРУЧИО
Тоз, който пръсва младите далече
от бащин дом, където сбират само
оскъден опит. Казано накратко:
Антонио, баща ми, се помина
и аз се впуснах да пътувам с цел
да се оженя и забогатея;
домът ми е богат и джобът — пълен,
пътувам и се радвам на света!
ХОРТЕНЗИО
Че щом е тъй, Петручио, веднага
да те представя на една девойка,
която — предварително ти казвам —
е опърничава и страшно дива,
но зестрата й, вярвай, си я бива
и още как!… Но ти си ми приятел
и затова не ти я препоръчвам.
ПЕТРУЧИО
Хортензио, другари като нас
разбират се с две думи: ако знаеш
девойка, за Петручио добра
(а той би искал златото да пее
на сватбата му!), даже и да бъде
като жената на Флоренций26 грозна,
като пророчица Сивила27 — дърта,
като Ксантипа28 на Сократа — злобна,
насам я давай! Нека да беснее
по-зле от буря във Адриатика,
не ще успее тя да предизвика
обрат във чувствата ми! Аз дошъл съм
да сключа брак щастлив във този град,
а брак щастлив, туй значи брак богат!
ГРУМИО
Той, синьоре, ви каза съвсем ясно намеренията си: бройте му повечко злато и можете да го ожените за една булка, колкото шушулка: или за най-дъртата вещица, дето няма един зъб в устата си, но пък има болести, колкото двайсет и пет стари кранти! За него, щом звъни пара, работата е добра!
ХОРТЕНЗИО
Тогаз, Петручио, да ти разкажа
това, което на шега подхвърлих:
аз мога да те свържа със девица
богата, хубава, със ум развит
и имаща тоз само недостатък —
но който е достатъчен с остатък —
че остра е устата й оттатък
търпимото и толкоз е проклета,
че и да бях дори съвсем пропаднал,
не бих я взел за цяла златна мина!
ПЕТРУЧИО
Мълчи! Така говориш ти, защото
