КАТЕРИНА
А, значи, лакома си за богатство —
на Гремио си хвърлила око!
БИАНКА
Нима за него сте ми завидели?
Преструвате се. И сега разбирам,
че и гневът ви бил е на шега.
Пуснете ми ръцете, мила Кет!
КАТЕРИНА
Тогава са шега и тези пет!
БАПТИСТА
Какво е туй? Ти! Как си позволяваш?
Такава дързост!… Милинката, плаче!
Върви, върви си ший! Не стой със тази!…
Не те е срам, ах, дух на сатаната!
С какво те е обидила, горката,
та смееш да посягаш върху нея?
КАТЕРИНА
С мълчанието си! Ще я науча!…
БАПТИСТА
Какво? Дори пред мене! Бианка, влез си!
КАТЕРИНА
А аз да си стоя, така ли? Виждам —
тя всичко е за вас, а аз ще трябва
на сватбата и да танцувам боса
и в пъкъла със старите моми
маймуни да развеждам32! Щом е тъй,
ще ида да ридая в свойта стая
и тайно за отплата да мечтая!
БАПТИСТА
Кой друг баща е бил така нещастен!…
Но някой иде!
ГРЕМИО
Добро утро, съседе Баптиста!
БАПТИСТА
Добро утро, съседе Гремио! Бог да ви дава здраве, господа!
ПЕТРУЧИО
И вам, синьор! Нали сте вий бащата
на нежната и мила Катерина?
БАПТИСТА
Аз имам дъщеря с такова име.
ГРЕМИО
Не тъй направо! По-изотдалече!
ПЕТРУЧИО
Не ми досаждайте! Мълчете, моля!…
Дворянин от Верона съм, синьоре.
Дочул за хубостта на дъщеря ви,
за нейната приветлива свенливост,
обноски ласкави и кротък говор,
пристигам тука, гост нетърпелив,
за да се уверя със тез очи
в онуй, което толкоз често чувам;
и като входна плата бих желал
да ви услужа с този свой служител,
голям математик и музикант,
способен да издигне дъщеря ви
до съвършенство в тези две изкуства,
които, знам, и тъй не са й чужди.
Той Личио се казва и е родом от
