Хортензио и Лученцио, последвани от Биондело, излизат със Слугата.

        А ний в градината да се разходим

        и после на вечеря, господа!

        Повярвайте ми, всички сте ми драги

        и нека всеки тук се чувства свой!

ПЕТРУЧИО

        Синьор Баптиста, сделките ми пречат

        надълго да ухажвам дъщеря ви.

        Щом знаете баща ми, вам познат е

        тоз, който, средствата му наследил,

        не ги е пропилял, а умножил;

        затуй кажете: ако тя ме иска,

        какво ще й дадете вие в зестра?

БАПТИСТА

        Едната половина от земите,

        които притежавам, след смъртта ми;

        и двайсет хиляди във брой веднага.

ПЕТРУЧИО

        Срещу това пък аз ще й оставя —

        при случая, че тя ме надживее —

        имота си в земи или аренди.

        И за да спазим всичко туй, предлагам

        да сключим договора отсега.

БАПТИСТА

        Със нея първо се договорете.

        Най-важното е тя да ви обикне!

ПЕТРУЧИО

        Това да е! Вий имайте предвид:

        тя горда е, но аз съм упорит,

        а два бучащи огъня изяждат

        набързо туй, което ги подхранва.

        При туй, с ветреца пламъчето расне,

        но духне ли ги вихър, мигом гасне

        и тя ще се превие изведнъж,

        защото аз ухажвам като мъж!

БАПТИСТА

        Добра сполука в трудната игра,

        ала за остри думи се гответе!

ПЕТРУЧИО

        За тях ще съм гранитна канара,

        напразно блъскана от ветровете!

Влиза отново Хортензио с пукната глава.

БАПТИСТА

        Защо си блед? Какво ти има, драги?

ХОРТЕНЗИО

        Ако съм блед, навярно е от страх!

БАПТИСТА

        Не става ли от нея музикантка?

ХОРТЕНЗИО

        Изглежда, по я бива за войник.

        За лютни твърде люта е! Изобщо

        показва неочаквано упорство!

БАПТИСТА

        И ти не съумя да го пречупиш?

ХОРТЕНЗИО

        Не, тя пречупи лютнята у мен!

        На „пицикато“ почнах да я уча

        и пръстите и рекох да наместя,

        а тя със бяс на дявол, като викна:

        „Ще видиш ти какво е пицикато,

        като ти пицна тиквата!“ — и в миг

        такъв страхотен удар ми нанесе

        със лютнята, че тя ми се нахлузи

        на шията и аз стоях така

        във тази смешна дъсчена яка

        като престъпник на позорен стълб,

        докато тя наричаше ме коцкар,

        глупец, дрънкач и с разни други думи

        като че ли заучени подред!

ПЕТРУЧИО

        Ха! Виж го ти женчето му с женче!

        Ужасно ми харесва! Просто жаждам

        да си побъбря мъничко със нея!

БАПТИСТА (към Хортензио)

        Върви след мене и не се отчайвай!

        С по-малката урока продължи —

        тя кротка е и склонна към наука.

        Синьор Петручио, елате с нас!

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату