Укротяване на опърничавата

        Мантуа. Недейте го отблъсва!

БАПТИСТА

        Добре дошли сте вий и той край вас!

        Но малко се боя, че Катерина

        не ще ви влезе в работа, синьор.

ПЕТРУЧИО

        Ще влезе. Но, изглежда, вий не щете

        да се простите още с дъщеря си

        или не ви допада моя вид.

БАПТИСТА

        Превратно ме разбрахте. Но кажете,

        отде сте вий и как да ви наричам?

ПЕТРУЧИО

        Наричам се Петручио. Баща ми

        е знатният Антонио, когото

        в Италия познава, вярвам, всеки.

БАПТИСТА

        Аз също. И приветствувам сина му.

ГРЕМИО

        Синьоре, ще прощавате, но нека

        и ние, другите, да кажем нещо!

        Дръпнете се! Ужасно сте припрян!

ПЕТРУЧИО

        Простете, синьор Гремио, избързах;

        но днеска „кой превари — той товари“.

ГРЕМИО

        Бе за товаренето, то така е,

        но някой после може да се кае!…

        Драги съседе, един учител като този е дар, който заслужава признателност, и понеже винаги сте били към мене по-благосклонен, отколкото към когото и да било, не е редно да остана назад в любезността. Затова и аз ви доведох един млад учен,

Представя Лученцио.

        който се е образовал дълги години в Реймс и е толкоз вещ в гръцкия, латинския и останалите езици, колкото другият е в музиката и математиката. Името му е Камбио33. Приемете, моля ви, услугите му!

БАПТИСТА

        С хиляди благодарности, синьор Гремио! Добре дошел, драги Камбио!

Към Транио.

        Господинът, изглежда, не е тукашен. Ще си позволя дързостта, уважаеми, да ви запитам за целта на вашето посещение.

ТРАНИО

        Синьоре, дързостта е само моя,

        понеже, чужденец във този град,

        решавам се да искам дъщеря ви,

        красивата и непорочна Бианка.

        Аз знам, че сте решил да я дадете

        чак след като омъжите сестра й,

        но и молбата ми е само тази:

        когато разузнаете рода ми,

        и мене да допуснете наравно

        с останалите нейни кандидати.

        За дъщерите ви донесох само

        тоз скромен музикален инструмент

        и тези книги — дребен дар, но който,

        приемете ли го, ще стане ценен.

БАПТИСТА (прелиства книгите)

        Лученцио е името ви, значи;

        а откъде сте, мога ли да зная?

ТРАНИО

        От Пиза. На Винченцио съм син.

БАПТИСТА

        Познат пизанец — чувал съм за него.

        Добре дошъл в дома ми, господине!…

Към учителите.

        Вземете, ти — таз лютня!… Ти — тез книги!

Дава на Хортензио лютнята, а на Лученцио — книгите. Повиква Слуга.

        При ученичките им заведи ги

        и представи им ги! Кажи на двете

        любезно да се отнесат към тях!