дузина лодки. Всичко ще е нейно!
И ще дублирам всяка ваша миза!
ГРЕМИО
Уви, не мога вече да залагам.
Каквото имах, дадох. Ако щете,
със него приемете ме, Баптиста!
ТРАНИО
А, тъй не може! Значи, аз печеля!
Съседът ви е длъжен да отстъпи!
БАПТИСТА
В наддаването вие победихте
и аз ви давам Бианка за жена,
баща ви само нека се подпише
под туй, което обещахте тука;
защото, ако той ви надживее,
вдовицата ви вятър ще я вее!
ТРАНИО
Нима е нужно? Той е стар, аз — млад!
ГРЕМИО
А младите по вашему не мрат ли?
БАПТИСТА
Тъй, значи, господа. Решил съм твърдо:
в неделя ще венчаем Катерина,
а пък на следната неделя Бианка
за вас ще се омъжи, щом баща ви
подпише уговореното тук;
без подписа му Гремио я взима.
Благодаря на двама ви и сбогом!
ГРЕМИО
Довиждане, любезни!… Вече никак
не ме е страх, картоиграчо млад!
Баща ти не е луд да ти даде
имота си, та после да яде
трохите ти! Една лисица стара
не е тъй лесно в клопка да се вкара!
ТРАНИО
Но аз ще смъкна дъртата ти кожа:
на празна карта смело ще заложа,
като измисля в тази пантомима,
женихът мним и мним баща да има!
Доскоро по рецептата позната
родителите правеха децата —
сега, ако премине всичко гладко,
едно синче ще си направи татко!
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
ЛУЧЕНЦИО
Свирачо, потърпете още малко!
Или ви мина славната цицина,
която посади ви Катерина?
ХОРТЕНЗИО
Не е, зубрачо, ала тази дама
царица е на звуците небесни
и затова предимството е мое:
щом посветим на музиката час,
останалият нека е за вас.
ЛУЧЕНЦИО
Пререждащо магаре, неразбрало,
че музиката служи поначало
да освежава мозъка човешки
след книгите и умствения труд!
На философията път стори
и щом дадем си отдих, посвири!
ХОРТЕНЗИО
Ей, буквоеде! Няма да обиждаш!
