Не, Катерина, не, синьор Баптиста,
не вярвам, че Петручио ви мами.
Какво го е забавило, не зная,
но затова пък знам самия него —
макар и груб, той инак е разумен;
макар и буен, по душа е честен!
КАТЕРИНА
О, да не бях му виждала очите!
БАПТИСТА
Плачи, дете, не те коря за туй —
тоз срам не би понесла и светица,
та камо ли девица с твоя нрав!
БИОНДЕЛО
Новости, господарю! Ще ви кажа новости, каквито не сте чували и няма да чуете!
БАПТИСТА
Как няма да ги чуем, щом ще ни ги кажеш! Кой ги знае какви новости са!
БИОНДЕЛО
А не е ли новост пристигането на синьор Петручио?
БАПТИСТА
Как? Пристигнал ли е?
БИОНДЕЛО
А, не е, господарю!
БАПТИСТА
Е тогава какво?
БИОНДЕЛО
Пристига, господарю.
БАПТИСТА
А! Е кога ще бъде тук?
БИОНДЕЛО
Когато застане на моето място и вие го видите, както виждате мене.
ТРАНИО
Май наистина няма да я чуем новината ти!
БИОНДЕЛО
Напротив! Видях синьор Петручио да пристига с нова шапка и вехти дрехи, три пъти обръщани, с обувки, в които някои вече са си държали лоените угарки, едната с тока, другата с връзка. Окачил е на бедрото си ръждясала шпага, задигната кой знае от коя общинска оръжейна, с пукната ръкохватка и цъфнала ножница. А само да видите коня му! Куца с единия заден крак, а седлото му — проядено от молците, и с две стремена, без никакво родство помежду им. Това е един кон шугав, келяв, крастав и толкова болен от шап, че шапка да му свалиш, дето още не е хвърлил петалата! А освен това има скрофули по шията и скрупули по стръмното. Той е болен от лоша бучка, страда от синя пъпка, мъчен е от заушки, недолекуван от жълтеница, да не говорим за кърлежите, с които е подплатен, и за глистите, с които е натъпкан! Вярно е също, че задницата му е увиснала, но затова пък е хлътнал в гърба и преплита предни крака. Юздечката му има само един повод, а понеже сам той с повод и без повод се препъва, челният му ремък тъй често се е късал от дърпане назад, че сега е само възли. Но ако е въпрос, и коланът на седлото му е шест пъти кърпен, а подопашникът му е дамски, от велур, украсен с пиринчени гвоздейчета, изящно изписващи инициалите на дамата.
БАПТИСТА
Сам ли е?
БИОНДЕЛО
С един прислужник, господарю, и той като коня! На единия му крак ленен чорап, на другия — шаечен; обаче и двата пристегнати с шарени парцали. А на дрипавата си шапка вместо перо забол цяла фантазия от финтифлюшки. Истинско плашило ви казвам — ни слуга, ни лакей — жив таласъм!
ТРАНИО
Прихванало го е, макар че той
изобщо се обличаше нехайно.
БАПТИСТА
Да е облечен, както ще, щом иде!…
БИОНДЕЛО
Но той не иде, господарю.
БАПТИСТА
Как не иде? Нали каза, идел?
БИОНДЕЛО
Кой? Синьор Петручио?
БАПТИСТА
Той я! Нали каза, че идел!
БИОНДЕЛО
Не, конят му иде, той си седи на седлото.
БАПТИСТА
