Укротяване на опърничавата

ТРАНИО

        Все пак не стига тя да обещае,

        потребно е да каже „да“ баща й,

        а затова пък трябва, господарю,

        да изнамерим, както вече казвах,

        един човек, какъвто и да е,

        когото на старика да представим

        като синьор Винченцио от Пиза

        и който подпис да даде дори за

        двукратно по-солиден капитал

        от този, който аз съм обещал.

        Това щом стане, няма да се плаша:

        съвсем законно Бианка ще е ваша!

ЛУЧЕНЦИО

        Ако не беше само музиканта,

        да следва милата ми по петите,

        ний двама бихме се венчали скришно,

        а после нека всички викат „Не!“,

        пак моето не могат ми отне!

ТРАНИО

        И туй ще стане, само че по-сетне;

        полека-лека Транио ще метне

        и таткото на хубавата птичка,

        и стареца със сивата брадичка,

        и музиканта с козия му глас —

        и всичко туй единствено за вас!

Влиза Гремио.

        Избягал сте от черквата, синьоре?

ГРЕМИО

        И тъй охотно, както май не помня

        и от училището да съм бягал!

ТРАНИО

        А Кет и нейния съпруг къде са?

ГРЕМИО

        Съпруг? Това наричате „съпруг“?

        „Свръхгруб“ бих казал аз! Макар че друг

        не би излязъл наглава със нея!

ТРАНИО

        По-груб от Кет? Това не е възможно!

ГРЕМИО

        О, той е дявол, дявол, сатана!

ТРАНИО

        А тя е дявол, дявол и жена!

ГРЕМИО

        Тя гълъбче е, агънце пред него!

        Представяте ли си, синьор, когато

        свещеникът запита го дали

        желае да я има за съпруга,

        той тъй му ревна: „Дявол взел го, да!“,

        че божият служител изтърва

        евангелието, а щом приклекна

        да го повдигне, оня с клетви върли

        един такъв ритник отзад му хвърли,

        че ний стояхме неми от уплаха,

        додето поп и требници летяха,

        а той гърмеше: „Друг път ще се пази

        под фустите на булките да лази!“

ТРАНИО

        А Катерина?

ГРЕМИО

                        Тя примря съвсем,

        защото младоженецът крещеше,

        като че ли отеца бе измамник,

        а след като претупаха обреда,

        извика: „Ха, наздраве!“, сякаш беше

        с матроси на гуляй след лоша буря;

        гаврътна чашата и по клисаря

        захвърли хлебчето, пропито с вино42,

        затуй, защото му била брадата

        тъй хилава, че просела за хляб;

        а после, като сграби Катерина,

        така по устните я млясна звънко,

        че мрамора на черквата отекна!

        Излязох си смутен, опозорен;

        останалите идат подир мен.

        Не, не, такава сватба пръв път виждам!

        Ха, ей ги! Чуйте! Музиката иде!

Музика.

Влизат Петручио, Катерина, Бианка, Баптиста, Хортензио, Грумио и Гости.