КЪРТИС
Ей го, пламна! Хайде сега, издрънкай новините си!
ГРУМИО
„Чу ли новината, Джек!
Хлябът сух бил станал мек!“ —
За тази новина ли питаш?
КЪРТИС
Казвай, казвай! Стига си се потърквал!
ГРУМИО
Как да не се търкам, като огънят не ще да топли още! Къде е готвачът? Готова ли е вечерята? Почистено ли е навсякъде? Рогозките постлани ли са? Обрани ли са паяжините? Ратаите облякоха лиси ленените дрехи и белите чорапи? Слугите измъкнаха ли празничните ливреи? Покривките сложени ли са и добре ли са измити отвън и отвътре каните, стаканите и повлеканите от кухнята?
КЪРТИС
Всичко е готово. И затова казвай новините си!
ГРУМИО
Първо, конят ми е капнал и, второ, господарят и господарката съвсем му отпуснаха юздите.
КЪРТИС
Как така?
ГРУМИО
Ами като цопнаха в калта и ги пуснаха! И туй не е всичко. Стана голяма разправия!
КЪРТИС
Е, хайде, разправи я!
ГРУМИО
Дай си ухото!
КЪРТИС
Ей, откога чакам!
ГРУМИО
И аз!
КЪРТИС
Тази твоя новина аз исках да я чуя, не да я почувствам!
ГРУМИО
То е, защото ти я разказвам с чувство. Просто почуках на ухото ти, да ми отключиш слуха си. Сега започвам. Първо, спуснахме се по един кален склон, а господарят беше зад господарката…
КЪРТИС
На един кон двамата?
ГРУМИО
Има ли значение?
КЪРТИС
За мене не, но за коня!
ГРУМИО
Тогава разказвай си сам! Ако не ме беше прекъснал, щеше да чуеш как конят се спъна и как тя се намери под него; после щеше да чуеш каква огромна беше локвата и как господарката се оплеска в нея до ушите; и как господарят я заряза сред калта и почна да бие мене, задето конят се беше препънал; как тя прегази локвата, за да ме отърве; как той крещя и руга; как тя почна заради мене да го моли, както никога; как аз се съдрах от рев; как конете хукнаха да бягат; как нейният си скъса юздата; как моят си загуби подопашника. Всичко това щеше да узнаеш. И още много други паметни събития. Но сега, защото ме прекъсна, те ще потънат в забрава, а ти ще легнеш в гроба невежа!
КЪРТИС
Излиза, че той е станал по-проклет и от нея!
ГРУМИО
Така е. Ти и другите мързеливци от този дом ще го усетите, когато пристигне. Но какво съм седнал да ти говоря! Викни Натанаел, Джоузеф, Никлас, Филип, Уолтър, Сладура и всички други! Да си срешат косите, да си изчеткат сините ливреи, да си сложат жартиери, отговарящи по цвят. При поклона да прегъват левия крак и да помнят, че всеки, преди да докосне косъм от опашката на господарския кон, трябва да си целуне ръката43. Готови ли са всички?
КЪРТИС
Готови!
ГРУМИО
Извикай ги!
КЪРТИС
Ей! Всички тук! Чувате ли? Идвайте да посрещнете триумфално господаря и господарката!
ГРУМИО
Не може триумфално!
КЪРТИС
Защо?
ГРУМИО
Защото са само двама. Ще ги посрещнат двуумфално!
