Укротяване на опърничавата

        Не ще ти сторят зло, не бой се, Кет,

        аз пазя те, дори да са безчет!

Излиза с Катерина и Грумио

БАПТИСТА

        Добър им път! По-тихо е без тях.

ГРЕМИО

        За малко щях да си умра от смях!

ТРАНИО

        Как гледате, мадам, на този брак?

БИАНКА

        Гърнето си намери похлупак.

ТРАНИО

        Да, тези опаки жени беля са!

ГРЕМИО

        Ама и той съвсем катериняса!

БАПТИСТА

        Приятели, макар на таз трапеза

        да липсват младоженците, затуй пък

        не липсват ястията и вината.

        Лученцио и Бианка, заемете

        местата на отсъстващите двама!

ТРАНИО

        За да подготвим бъдната си роля?

БАПТИСТА

        Затуй, разбира се. След мене, моля!

Излизат.

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

В извънградския дом на Петручио.

Влиза Грумио.

ГРУМИО

        Пфу, чума да ги тръшне тези дърти кранти, тези щури господари и тези калпави пътища! Честна дума, не мога да си представя някой по-пребит, по-измърлян и по-изплезил език от мене! Пратиха ме напред да запаля камината, та да им е топло на техни милости, когато пристигнат. Добре, че съм от тези, за които казват: „Малко гърне бързо кипва“, че инак щяха да ми се сковат устните за зъбите, езикът за небцето и сърцето за ребрата, докато наклада огън, за да се размразя на него. В такъв студ на някой по-едър настинката не му мърда, а пък аз, докато духам огъня, сам ще се сгрея. Хей! Ехей, Къртис!

Влиза Къртис.

КЪРТИС

        Кой така трака със зъби?

ГРУМИО

        Една буца лед! Ако не вярваш, може да се изпързаляш от раменете до петите ми. Едно засилване от темето до врата ми ти стига. Огън, мили ми Къртис!

КЪРТИС

        Какво става с господаря и жена му? Идат ли, а, Грумио?

ГРУМИО

        Идат, Къртис, и затова огън, братко, огън!

КЪРТИС

        А вярно ли е, че тя била опърничава и че се горещяла за нищо?

ГРУМИО

        Горещеше се, но преди да я стегне този мраз. Ще знаеш, драги Къртис, зимата укротява всичко: мъж, жена, добиче. Щом успя да укроти господаря ни, жена му и нас двамата!

КЪРТИС

        Ти може да си добиче! Гледай го ти, педя човек!

ГРУМИО

        Кой, аз ли — педя? Я си виж рогата — цял лакът, и пак не са по-високи от този, дето ти ги е насадил! Ще кладеш ли огъня или ще трябва да се оплача на господарката? Да знаеш, че ръката й е здрава и понеже скоро ще й бъдеш под ръка, ще ти стане доста горещо, ако си я оставил на студено!

КЪРТИС

        Я кажи, кажи, Грумио: какво ново по света?

ГРУМИО

        Хладен свят, Къртис! Затова духай, ти казвам, че господарят и господарката са измръзнали!