А според тебе кон и конник не са ли едно?
БИОНДЕЛО
Не, разбира се!
„Конник яха коня свой.
Казвай: колко са на брой?
Брей, че гатанка голяма:
ни един е, ни са двама!“
ПЕТРУЧИО
Хей, кой е вкъщи? Хората къде са?
БАПТИСТА
Добре дошли, синьор!
ПЕТРУЧИО
Напротив, зле!
БАПТИСТА
Със здравето?
ТРАНИО
По-скоро с облеклото!
ПЕТРУЧИО
Поех така, за да не се забавя.
Къде е Кет? Невестата ми де е?…
Какво ви става, татенце?… И вие
защо стоите, сякаш сте видели
знак свръхестествен, чудо непонятно,
комета, прекосила небосвода?
БАПТИСТА
Вий идете на сватба, господине.
Забавянето ваше ни уплаши,
но дрехите ви ни смущават двойно —
сменете ги със нещо по-достойно,
което няма да петни ни вас,
ни радостта на сватбения час!
ТРАНИО
И ни кажете, по каква причина
измъчихте невестата да чака
и идете в тоз вид неузнаваем?
ПЕТРУЧИО
На мен, да ви разказвам, ще е скучно,
а пък на вас, да слушате — досадно.
Нали на думата си удържах,
ще ми простите пропуските дребни,
когато после всичко стане ясно!
Но де е Кет? Изтича утринта!
Отдавна трябваше да сме във черква!
ТРАНИО
В тез дрипи тя не бива да ви вижда.
Елате да ви дам от мойте дрехи!
ПЕТРУЧИО
Какво им е! Ще ида тъй при нея!
БАПТИСТА
Но не и в черква, ще ми се да вярвам!
ПЕТРУЧИО
Защо пък не? И там ще ида тъй!
Тя взема мен за мъж, не мойте дрехи!
Да мога — както тях — да сменям туй,
което тя във мен ще изхабява,
добре ще е за нея, дваж за мене!
Но що за луд съм, време тук да губя,
когато булката ме чака горе
да запечатам своята държава
с целувката, която заслужава!
ТРАНИО
С тоз луд костюм той нещо е намислил
но все пак трябва да го убедим
да сложи друг за черквата поне!
БАПТИСТА
Ще ида там да видя какво става.
